Боян Чуков
По принцип за Узбекистан се говори малко в световните медии. Въпреки че страната е ключова за Централна Азия в демографско и географско отношение. Узбекистан е постоянно във фокуса на сериозните експерти, които наблюдават събитията в Средна Азия. Причината е, че в последно време радикалният ислям методично "пълзи" в региона. Все по-често има съобщения за терористична дейност в Средна Азия. При дестабилизиране на обстановката в Узбекистан, страната може да се превърне в "детонатор" на целия регион и ислямският тероризъм да залее всички околни страни.
Досега гарант за стабилността в Узбекистан бе президентът на страната Ислам Каримов. Той е създател на узбекската държавност. Каримов бе погребан на 3 септември в историческото гробище Шахи-Зинда в Самарканд, градът, в който е роден. През последните двадесет години никой не е погребван на Шахи-Зинда. За Ислам Каримов бе направено изключение. Названието Шахи-Зинда в превод означава "жив цар".
Узбекистан е уникална, единствена в света от геополитическа гледна точка страна. Узбекистан разполага с най-мощната армия, най-силните специални служби в региона и има население 30 милиона. В исторически план градовете Самарканд, Бухара и Ташкент са били исторически център на културата и науката в Средна Азия.
За изненада на много хора Узбекистан далеч не е "аграрна деспотия с бедно население". През 90-те на миналия век узбекистанците се спасиха от масовия бандитизъм, от глада и беднотията, характерни за по-голямата част от постсъветското пространство.
Населението на Узбекистан не е оставало по времето на Ислам Каримов без плодове и пилаф на своята маса.
По времето на СССР руският език е основен език за общуване в Узбекистан. Самият Ислам Каримов научава прилично узбекски едва в зряла възраст. Както при всички големи ръководители на СССР, не е ясна първата част от биографията му. Няма категорична информация за националността на Ислам Каримов. Лансират се четири версии - узбек, таджик, перс, евреин. Официалната биография го описва на млади години като отличник и активист. Народната мълва го определя като неуправляем хулиган и двойкаджия. Като дете живее в сиропиталище. Официалният трудов път на Ислам Абдуганиевич е ясен. Незавършил 30 години, той е инженер-механик, после специализира икономика, защитава дисертация и започва да управлява Министерството на финансите на УзССР, а след това и републиканския Госплан (Държавен планов комитет). През 1989 г. Ислам Каримов става първи секретар на ЦК на Узбекистан. От този момент на преден план изпъква релефно неговата двойнствена личност. Да се говори за "дуализъм" е прекалено теоретично и философско. Да се каже "двуличие" е прекалено грубо и невярно. В турбулентните години след разпада на СССР Ислам Каримов държи здраво властта в Узбекистан и успява да изведе във времето страната с минимални щети от бурните събития в региона. Той е възможно най-нееднозначният лидер на постсъветското пространство. Друг като него няма. Ислам Абдуганиевич е демократичен диктатор, злодействащ спасител, консервативен модернист, светски ислямист. Приятел на Русия срещу САЩ. Приятел на САЩ срещу Русия. Узбекистан периодично "дрейфа" към Запада и САЩ. Напуска лоялни на Москва съюзи като Организацията на Договора за колективна сигурност и се присъединява към неприятелски организации от типа на ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдавия). Но това присъединяване на Ташкент винаги е носило временен характер и не е било "активно". Узбекистан непрекъснато се е завръщал в орбитата на Москва.
В началото на 2000 г. Ислам Каримов тръгна към сближаване с Вашингтон и Брюксел като съюзник в борбата с тероризма. В началото на военната операция на САЩ срещу талибаните в Афганистан през 2001 г. летището Ханабад до град Карши бе дадено да се ползва като военновъздушна база на американците. Карши е град в Узбекистан и административен център на Кашкадаринска област. Градът е разположен на около 520 км югоизточно от столицата на страната Ташкент и на около 335 км от границата с Афганистан. През май 2005 г. започнаха масови безредици в град Андижан, източен Узбекистан.
Още през 1998 г. в Узбекистан бе забранена всяка една нерегистрирана религиозна дейност. През 2005 г. Ташкент рязко смени своя външнополитически курс. Взе решение за закриване на американската военна база в Карши. Ислам Каримов никога не се е страхувал от радикални решения. След 2005 г. Ташкент се сближи с Москва и Пекин. Ислам Каримов винаги е играел върху противоречията между Москва и Вашингтон. Изгражда отношения с Китай, Южна Корея, Турция, Индия, воден само от политическите и икономическите интереси на Узбекистан. Въпреки това Ташкент не влезе в никакви западни съюзи и организации. Ислам Каримов винаги повече се е разбирал Русия. Но истинската любов на Ислам Каримов още от времената на СССР е Китай. Това не е въпрос само на стратегически интереси. Ислам Каримов просто обича Китай: могъща съвременна страна, модернизирана, абсолютно светска, с авторитарно управление и при това свръхуспешна. Именно такава иска да види своята родина Ислам Каримов.
Изключително важно е кой ще наследи на президентския пост Ислам Каримов. Специалните служби в Узбекистан са изключително мощни. Те се ръководят от влиятелния началник на Службата за национална сигурност генерал-полковник Рустам Иноятов. Той е работил в КГБ на УзССР и в ПГУ на КГБ (разузнаване). Работил е под прикритие в Афганистан като сътрудник на съветската резидентура. Той е един от осемте узбекистански чиновници, вкарани в черния списък на ЕС. В действителност, в момента стабилността в Узбекистан зависи най-вече от Рустам Иноятов. Той успя да парира властовите амбиции на двете дъщери на Ислам Каримов още преди няколко години. Което показва степента на влияние на силоваците в Узбекистан. Фаворит в борбата за президентското кресло в Ташкент е премиерът Шавкат Мирзияев, който също е от средите на специалните служби. Другият фаворит е вицепремиерът Рустам Азимов, който е випусник на Оксфорд. Не е изключено хората на Рустам Иноятов да изберат алжирския сценарий. Реално управляващата силова групировка в страната да ръководи от името на граждански президент.
Защо смъртта на Ислам Каримов е по-важна от президентските избори в САЩ? Смъртта на Ислам Каримов, независимо какъв ръководител е бил, не е просто смяна на лицето в президентското кресло, но и изчезване на отговорна за страната личност. Точно това налага преосмисляне на цялата властова вертикала. И докато това не е станало, не трябва да се обявява смъртта на лидера, защото възниква вакуум във властта. Вероятно е по-правилно това да се направи бързо и да не се протака, но този подход не е прищявка или дивост, а обоснована необходимост, изходяща от традиционното разбиране за вожд. Ислам Каримов бе властта и неговата смърт е значима, тъй като властта в Узбекистан бе сакрална. Ето защо хората в събота плачеха, съпровождайки Ислам Каримов към Шахи-Зинда в Самарканд.
(a-specto.bg, със съкращения, заглавието е на редакцията)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
