Че слухът не трябва да се подценява е ясно на всеки, на когото се е налагало поне веднъж в живота си да обяснява, че няма сестра. Сещате се в какво е била набедена родственицата му, дори била тя и мнима. Така че обяснимо защо в края на миналата седмица един слух изви опашки пред банкови офиси и изпразни банкомати. Подплашени вложители тръгнаха да си изпразват сметките, за да вкарат парите си в други банки или пък, за да уплътнят по-добре дюшеците си с тях.
Слухът си свърши работата, защото изигра успешно ролята си на плашило, в каквато категория го поставя теорията, ако се вземе предвид признакът емоционална потребност. "Установено е от практиката, че емоционалните потребности, най-често задоволявани от слухове, са желанието, страхът и враждебността", посочва американецът Робърт Кнап. Така на базата на своите наблюдения той разделя слуховете на три категории: блян (желание), страшилище (плашило) и агресия. Плашилото се намира в своята естествена среда в ситуация на бедствие или пък на остра форма на социална дезорганизация, продължава американецът. "Подобни слухове идват в моменти на социално и политическо напрежение. Те имат живот най-вече в държави с буксуваща икономика, а най-разпространеният пример е шеметното вдигане на цените". Мнението е на професора във факултета по психология в университета във Вашингтон Агоп Назеретян, който е признат специалист по практически занимания със слухове.
Макар че професорът е работил в САЩ и в държавите от Латинска Америка, като основната му дейност е била улавянето и унищожаването на лъжлива информация, мнението му може да се сложи като текст под снимка на българската реалност. В държава, в която работещите са бедни, а сигурността на работното им място се свежда до едномесечното предизвестие, плашилото върши работа не само на бостана.
Мнозина се нахвърлиха върху хората по опашките пред банките, обвинявайки ги в невежество и наивност и упреквайки ги, че се доверяват на съмнителни източници на информация. Дали обаче тези, които критикуваха, имаха сметки точно в тези банки? Едва ли!
А и освен това как да повярваш, че всичко е наред, когато в крайна сметка почти нищо не върви. Доверието отдавна е избягало от тази географска ширина. "Доверието е като девствеността. Отнемат ли ти го, връщане назад няма", казваше една много цапната в устата моя колежка, която въпреки цветущите сравнения неведнъж се е оказвала права.
Та на онези, които размахваха пръст от телевизионните екрани, обяснявайки на клетите хорица, че сами ще предизвикат краха на банковата система, ще им напомня, че в последните години случаите, в които българите са губели парите си, не се броят на пръсти. Тогава също ги убеждаваха в сигурността на техните вложения, а мнозина от тези, които висяха пред банките в петък, са съвременници на подобни събития.
Слуховете нямат самостоятелен живот извън социалния контекст. Те не виреят извън събитията и житейските епизоди, поставящи хората в ситуации на неяснота, опасения и тревожни очаквания, продължава теорията, като в дадения случай намира пресечна точка с практиката.
"Страх лозе пази", са казали хората. И ако тръгнем да се ровим в значението на поговорката, щем не щем ще стигнем до заключението, че невинаги страхът е лош съветник. Понякога като че ли се оказва и полезен, като в определени случаи е нормално да го изпитваме, което пък предпазва донякъде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
