За мнозина бе изненадващо, че след 16 години в Сан Диего Захари Карабашлиев се върна в България, за да стане главен редактор на издателство "Сиела". За близките до нашумелия писател и драматург обаче това е логично развитие на кариерата му. Защото през 2008-ма именно там бе дебютът му с романа "18 % сиво", последван от сборниците с разкази "Кратка история на самолета" и "Симетрия". А в последните няколко месеца Захари помагаше на издателството в подбора на англоезични заглавия за превод на български.
По-важното обаче е, че Карабашлиев бе много добре приет от публиката. "18 % сиво" дори влезе сред 100-те любими книги на българина от "Голямото четене" на БНТ, спечели наградата за най-продаван роман за 2008-ма, а миналата година бе издаден и в Щатите. Излезе и на френски, имаше премиера в Париж, а авторът бе поканен в Брюксел, за да я представи в Европарламента. Спомените за бягството от и към България, изпълнени с много смях и тъга, веднага спечелиха познавачите. "Написах книгата, която исках да прочета - силна любовна история, която ми липсваше досега", сподели тогава роденият във Варна писател пред "Стандарт".
През 2009-а разказите от "самолета" също са увенчани с "Хеликон". Пиесите му "Аутопсия" (2004), "Неделя вечер" (2006) и "Откат" (2008), играна в Театъра на армията, са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. "Неделя вечер", поставена в Театър "София", печели наградата "Аскеер" и е номинирана за "Икар", а последната му, "Лисабон", скоро ще се играе в Ню Йорк. "Ще бъде режисирана от талантливия и всеотдаен Христо Христов в емблематичен за мегаполиса театър. В момента сме във финални разговори с легендарен продуцент", каза Карабашлиев пред "Стандарт" неотдавна.
Той още тогава коментира: "Бих се върнал в България, когато и ако има смисъл. А и аз съм тук достатъчно често, имам работа, книгите ми са тук, пиесите ми, плащам данъци в България от години." И допълни, че Терминал 2 не е необратимо терминално състояние. Той е просто спирка в по-голямо пътешествие, което може да те отведе вън от България, а може и в дългосрочен план да те върне към нея. Както днес се случи с него. Пътят към себе си го върна в България. И го постави от другата страна на писателството - да преценява кое сис струва да стигне до читателя.
Всъщност Захари Карабашлиев пише честно, не щади никого, особено себе си, и не се тревожи какво ще си помислят за него другите, когато разказва чувствата си. Откровен е до болка, защото е преживял и преосмислил дълбоко това, което споделя с читателите. Зак, както го наричат в Америка, пише от ученик, после и като студент "Българска филология" в Шумен. Свирил е на китара в рок банда, бил е дисководещ и тартор на радиопредавания. Публикува и печели първи награди в конкурси в България. После учи художествена фотография в университета в Охайо, работи с джаз музиканти, снима и продава. Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино- и театрални работилници.
"Винаги съм знаел, че ще живея в Америка, а не изобщо на Запад. Докато растях на село при баба и дядо по комунистическо време, бях убеден, че ме чака нещо по-добро. На вяра се научих от баба си. Може би от неистовото четене на книги - Ницше, Кант, Фройд, Юнг, Джеймс Фрейзър, Барт, Карлос Кастанеда... Главата ми бе необратимо объркана. Майка пък ме научи на надежда. Тя живееше в постоянен стрес заради нрава и алкохолизма на баща ми, но не спираше да се надява, че един ден това ще спре. Затова когато тук вече едва оцелявахме с 3-годишна дъщеря на ръце, през 1997-а събрахме с жена ми пари назаем и заминахме да учим в Щатите. Защото ми омръзна животът да ми предстои", разказва писателят, който в онази епоха нощем работи като барман, продавач, пазач, контрольор в лаборатория за лекарства. "Да си артист на свободна практика е именно това - превръщаш се в специалист по оцеляване. Но аз си бях такъв и преди Америка. Личната свобода е свързана с финансовата и аз се боря всекидневно и за двете", обяснява битието си.
Това, което Карабашлиев винаги е искал да постигне, са големи тиражи на книгите му. За да има свободата да прави всичко останало. "Защото съм ненормален и вместо да стана богат брокер, аз си правя кеф със словото", признава писателят, за когото съжалението за пропуснати шансове е упражнение за хора без работа. Днес той има доста по-голяма свобода отпреди няколко години, въпреки че е далеч от тиражите, които да го изхранват. Малко са хората в света, които да се издържат с литература и изкуство въобще, но Захари Карабашлиев се надява с труд и късмет един ден да бъде от тях. Сега готви поредния си роман.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
