- Четвърта неделя след неделя подир Въздвижение - на светите отци от VII Вселенски събор
"Който има уши да слуша, нека слуша!"
/Лк. 8 :15/
Вярата се поражда от слушането. Затова Христос сее навсякъде словото Божие - по села, градове, в пустини, в морето. Той избира апостоли, за да сеят словото Божие. Те оставят свои приемници - епископите и презвитерите, които извършват и до ден днешен мисионерския труд на разпространение на словото Божие. Църквата продължава делото на Христос - да сее в нашите сърца словото Божие.
Днешната притча за сеяча ни разкрива тайната, над която всеки от нас се замисля: защо едни хора вярват в Бога и възприемат с радост словото на Евангелието, а за други то остава завинаги затворена книга и към всичко свято те са безразлични. Притчата ни учи, че семето или словото Божие се възприема по различен начин от всяко сърце. То е център на живота и събира в себе си всичко: делата, мислите, стремежите и желанията на човека. У нас съществува памет на разума и памет на сърцето. Паметта на разума бързо изтрива миналото, а в паметта на сърцето то остава завинаги. Има връзка между начина на живот и сърцето.
Притчата за сеяча е разказ за Евангелското благовестие на човечеството. В нея се изобразяват различни начини на възприемане на словото Божие. Тя не е трудна за разбиране, защото Сам Иисус Христос я тълкува. Сеячът в тази притча е Иисус Христос, семето е словото Божие, земята - човешкото сърце. Доброто сърце е плодородната земя, а злото, задушено от грехове сърце, е негодната земя. Когато се посява живото слово Божие в греховната природа на падналия човек, започва нов живот. На всички хора без изключение е дадена възможност да приемат словото Божие и всички в еднаква степен имат шанса да получат новия живот от слушането на Божието слово. Главната цел в живота на всеки християнин е да работи постоянно за очистване на сърцето си, за да подготви почвата за семето /словото/ Божие. Някои хора са невнимателни, разсеяни и не благоговеят пред словото Божие. Сърцето на тези хора е като утъпкан път, където не може да израсте никакъв добър плод. Семената на Божественото слово, хвърлени в почвата на нравствено загрубялото от страсти и похоти сърце, погиват. Душата на тези хора е като път, отворен за всякакви впечатления и помисли. Те са винаги жадни за нови увлечения и забави. Всяка добра мисъл е заглушена от прилива на нови впечатления. По време на слушането на словото Божие при тях идва врагът на спасението и отнася посятото в сърцата им, за да не повярват и да не се спасят. Скоро словото изчезва от паметта, като че никога не е било слушано. "Семето, паднало на камениста почва", изобразява онези хора, които охотно и с внимание слушат словото Божие. Тази група хора дори е чувствителна към всяко добро, но приема словото с повърхностно внимание и не му дава възможност да проникне дълбоко в сърцето. Тези хора са лекомислени, нетърпеливи и непостоянни. Готови са да приемат словото Божие само тогава, когато то не изисква от тях жертви. При благоприятни обстоятелства те вярват, а при затруднения изменят на вярата. Не искат да променят начина си на живот, за да станат достойни за Царството Небесно. Те не желаят да водят духовна борба - "невидимата бран", по израза на светите Отци на Църквата и избягват тесния път. В случай, че ги сполетят скърби, не желаят да търпят, хвърлят кръста си и после изпадат в униние и ропот. Така семето на словото Божие, посято в тяхното повърхностно сърце, погива. Иисус Христос казва: "Но който претърпи докрай, ще бъде спасен" /Мат. 10:22.
"Семето, попаднало между тръни" е образ на хората, които предпочитат земното пред небесното блаженство. Те слушат словото Божие, разбират и приемат със сърцата си, и живеят според него. Но скоро ги връхлитат житейски бури, увлечения и страсти, които задушават словото Божие. Така те се лишават от небесни съкровища.
И накрая семето, паднало на добра почва, са онези хора, които чули веднъж словото Божие, го приемат и съхраняват, твърдо решени да принасят плодове на добри дела. Те получават от слушането и четенето на словото Божие пълно знание за Божествената истина, познават я и й служат. Тези хора неизменно следват завета на св. ап. Павел: "Не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани" /Рим. 2:13/. Притчата за сеяча се отнася за тайната на Царството Божие. За разбирането на тази тайна трябва да има подобаващо разположение на сърцето и усилие на волята. Евангелието не е книга, която се чете и се изучава повърхностно. Евангелието е живот в Бога, към който ние сме приобщени още от зачатието. В Евангелието човешката душа научава не някакви събития, записани от апостолите, а познава себе си и разбира родството и причастността си с Бога, познава гласа на своя Творец, на своя Отец Небесен, звучащ в сърцето. Словото Божие е иманентно в нас, т.е. то е вътре, а не вън от нас и не ни е чуждо, въпреки че превишава разума ни. Семето на Царството Божие се сее, произраства по непонятен, тайнствен за нас начин. Плодовете на посятото растат незабележимо за нас и по чудесен начин, както семето от притчата. Сам Господ развързва ума ни, за да разбираме Писанието. На Бога трябва да отдадем чисти мисли и чувства, чиста любов и вяра, чист живот и непорочно сърце. Трябва да можем като псалмопевеца да кажем: "Готово е сърцето ми, Боже; готово е сърцето ми" /Пс. 56:8.
Но как да приготвим сърцето си, за да бъде готово да приеме семето, словото Божие? Притчата за сеяча завършва с думите: "Който има уши да слуша, нека слуша!" Христос чука на сърцето на всеки от нас, като ни призовава внимателно да погледнем в своята душа, да разберем себе си, да определим към коя категория хора, показани в притчата, принадлежим.
В притчата за сеяча Христос поставя пред всеки една и съща цел: да приеме словото Божие с цялото си същество, с чисто и добро сърце. Чистото сърце не може да бъде описано с по-силни думи от тези на св. ап.Павел, който казва: "Вече не аз живея, а Христос живее в мене." За да пусне словото Божие дълбоки корени в душата ни, трябва да приготвим почвата на сърцето си както умният земеделец, който очиства земята от тръни и плевели. Злото ще бъде изтръгнато от сърцето само тогава, когато оставим словото Божие да действа вътре в нас, за да може то, по израза на св. Григорий Богослов, да прероди самата ни природа. Притчата за сеяча показва, че Бог спасява човека само с негово участие. Господ влага в сърцето на всеки един Своето животворящо слово, а той трябва да се подготви да приеме словото и да принесе плод. Обработката на душата, съдействаща за израстването на словото Божие, може да стане с помощта на едно старо аскетично правило: ори с плуга на покаянието, подобрявай с молитва, оросявай със сълзи на покаяние и постоянно изгаряй плевелите на страстите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
