Законът за лечебните заведения (ЗЛЗ) чака есента, за да бъде разгледан на второ четене от депутатите в здравната комисия. Той предлага втората част от реформи на здравния министър д-р Петър Москов. Имат ли забележки към него депутатите от коалиционното мнозинство и какви промени да очакваме в крайна сметка? "Стандарт" попита д-р Даниела Дариткова. Тя е председател на ресорната парламентарна комисия и депутат от ГЕРБ.
Чакаме среща с министъра, за да видим как ще се разделят пакетите
Заради безвластие в момента плащаме по-скъпо за лекарства, казва д-р Даниела Дариткова
- Д-р Дариткова, Законът за лечебните заведения (ЗЛЗ) е в комисия за второ четене, има ли много предложения за корекции?
- На този етап са внесени предложения от ГЕРБ, РБ и ПФ. Разбира се, очакваме и много предложения от партиите, които са в опозиция, според мен това ще е само за добро, защото така се опитваме да постигнем максимален консенсус. Надявам се да има повече предложения със заместващ характер, а не само за отпадане на параграфи. Това ще означава, че всяка партия, без значение дали е в опозиция или на власт, иска да участва в подобряването на системата.
- Какви са предложенията за промени на ГЕРБ?
- В предложенията, които внесохме,
искаме да отпадне задължителната акредитация
на лечебните заведения. Не смятаме, че нещо се е променило от 2010 г., когато я отменихме, въвеждането й ще бъде допълнителна административна услуга, която само ще натовари болниците, без да подобри дейността им. Искаме акредитацията да остане задължителна само за лечебните заведения, които обучават студенти и специализанти, както е и сега.
Имаме промени и върху текстовете за съставяне на здравната карта. Постарахме се да следваме логическата последователност и да подредим идеите на Министерство на здравеопазването (МЗ). Искаме задължително да остане ангажиментът на областната комисия при правенето на картата, която да отрази регионалните особености. Смятаме, че трябва да се осигурява реалният достъп на населението, а не да се работи по зададени макети. Според нас цялата отговорност по изработване на методиката за определяне на потребностите от медицинска помощ по региони трябва да е на министъра на здравеопазването, а не да се прехвърля на центъра по здравна информация и анализи.
Тревожи ни и идеята как леглата ще се използват като основна структурна единица за определяне потребностите на населението от болнични грижи. От проучването, което направих, установих, че никъде нямаме официално подадена информация колко легла има в едно лечебно заведение, нито в разрешението за дейност, нито в договора с Касата.
- Явно имате доста съществени корекции, какъв характер ще има здравната карта, ако те влязат в сила?
- Искаме да се получи карта, която да е реален инструмент за планиране на здравната политика - там, където се очертава, че има недостиг от кадри или лечебни заведения, държавата да планира как да се преодолее дефицитът. Големият проблем ще дойде в областите, където има повече болници според потребностите, определени по методиката на министъра. Там здравната каса трябва да сключва договори с определени лечебни заведения според методика, направена от МЗ. Този текст за нас крие известен корупционен риск и ще търсим по-добро решение в хода на дебата, отколкото да се даде еднолично възможност НЗОК или МЗ да решават кои болници да са на пазара.
- По този начин няма ли да се сложи край на възможността НЗОК да не сключва договор с всички лечебни заведения, която приехте наскоро?
- Има нужда от сериозен дебат и намиране на вариант, по който касата да извършва селективно договаряне. То не трябва да се прави по методика, а на конкурентен принцип - например на базата на по-добрата цена от страна на лечебните заведения за медицинска дейност. Имаме предизвикателството в комисия
да намерим сечението, което да не поражда корупция
и да запази възможността пациентът да избира болница, след като имаме само една каса. Защото сега, от едната страна, е предложението на министъра да определя лечебните заведения с договор с касата по методика, а от другата - сегашното положение - когато касата е задължена да работи с всички.
- Не се ли опасявате, че селективното договаряне може да ускори декапитализацията на структуроопределящите болници в районите, където има много клиники?
- Всички тези предположения са недостатъчно изяснени, точно затова не бива да се бърза с приемането на текстовете на второ четене. Тези механизми трябва да бъдат изследвани и да не се допуска по-нататъшното декапитализиране на лечебните заведения, които сме приели, че са структуроопределящи, въпреки че няма легална дефиниция за тях. Не трябва да има нормативни вратички за предимства на едни или други лечебни заведения.
- Ще останат ли рестрикциите за откриване на болница?
- Когато имаме само една каса, плащаща услугите, проблемът се измества в друга посока - възможността за сключване на договор с фонда. Трябва да се намери решение, което не е антипазарно и противоконституционно. Имаме свръхпредлагане на услуги в определени региони, но от друга страна затваряне на картата за нови болници категорично премахва конкуренцията.
- МЗ заяви, че ще остави да умре предложението си за приватизация на структуроопределящите лечебни заведения, но министърът даде нова заявка, че в края на годината ще се опита отново да предложи вариант. Каква е позицията на ГЕРБ?
- За нас е логично да видим реалната картина, социалните, финансови и икономически измерения на една евентуална приватизация, за да кажем дали е необходима. В момента от РБ и други колеги са предложили отпадане на приватизацията. Оттук нататък какви ще са намеренията на министъра, не знаем, но внасянето на нов подобен текст трябва да мине през МС, а и там имаше възражения.
- Изобщо възможно ли е да се предприеме подобна стъпка в България, където има много социално слаби хора и тези болници са единствената им възможност за лечение?
- Здравноосигурените пациенти, независимо от социалния им статус, имат достъп до всички лечебни заведения, работещи по договор с касата. Достъпът се ограничава от липсата на средства за придвижване или плащане на допълнителни услуги, които се предлагат основно в частните болници. В тази посока трябва да се насочат усилията за равнопоставеност на достъпа.
- А държавата ще остави ли добрите университетски болници да се превърнат в болници за социално слаби, без инвестиции и възможности за лечение, каквато е тенденцията?
- Смятам, че университетските болници имат възможност да поддържат високо професионално и материално-техническо ниво, но в зависимост от мениджмънта. Актуалната ситуация е такава, че е разумно държавата да запази ангажимента си към тях, защото те осигуряват кадри на системата. Затова държавата е редно
да запази собствеността си над университетските
болници.
- В проектозакона се залага и извършването на по-голямо обединение на лечебните заведения под формата на консорциуми или други структури, включително и административно сливане на места, какво е отношението на ГЕРБ към тези текстове?
- Нашето предложение е това да бъде възможност, а не императивно задължение. На база преценката на областните комисии и националната здравна карта може да се предложи преобразуване на лечебните заведения, но то не трябва да бъде задължително.
- Имате ли представа докъде стигна разделянето на пакетите и преостойностяване на дейностите от МЗ, на какъв принцип ще се направи?
- Засега няма никаква информация от страна на МЗ - нито официална, нито неофициална. Законовият срок е шестмесечен, така че очаквам поне след 3 месеца да се срещнем и ръководството на МЗ да ни информира докъде е стигнало разделянето на пакетите.
- Една от промените в ЗЛЗ отново е свързана с отстъпките на касата за лекарствата, веднъж вече я отхвърлихте, какво ще е становището ви този път?
- Лично за мен е лоша законодателна практика в момента, в който предишните промени бяха току-що гласувани и предстоеше да се публикуват в Държавен вестник, МЗ да излезе с идеи за нови идеи. Това е доста авангардно нормотворчество. Законодателните промени бяха приети, вече има и проект на наредба за договаряне на отстъпки за лекарствата, които са сами в група или кандидатстват за Позитивната листа. Смятаме, че това е разумен текст, защото над
70% от разходите на касата са именно за такива медикаменти
и това ще запази параметрите на бюджета. За мен е по-логично да се види ефектът от този механизъм и ако се окаже неудачен, едва тогава да се търси друго решение, като сключването на споразумение с индустрията, което да накара фирмите да връщат пари по формули, които ще разписва министърът. Но, ако правилата, които приехме не сработят бързо, 2015 г. ще бъде загубена за бюджета на касата. В момента тя плаща лекарствата дори на по-високи цени от м. г., защото договорите за отстъпки, които бяха сключени преди, вече изтекоха. В момента сме в период на безвластие и липса на нормативни изисквания, ограничаващи разходите за лекарства.
- Около 100 млн. лв. ще бъде дефицитът на касата за т. г., като 70% е за лекарства, крачка напред ли е това, не е ли висока цената, която платиха пациентите и лекарите?
- Най-голямата ни тревога наистина трябва да е за пациентите и лекарите, защото, когато има дестабилизация на определена методика, както тази година, винаги страдат те. Смятам, че е много важно да се спазва бюджетна дисциплина и е рационално да няма актуализация на бюджета на касата, от друга страна е актуална темата за това как се разпределят парите на болниците. Историческият принцип за определяне на болнични бюджети е показал своята неефективност. От значение са контролните механизми на касата, защото всеки един бюджет се усвоява, а по какъв начин пациентите се хоспитализират, лекуват и какво се случва с тях, никой не следи.
- Ще синхронизирате ли сега ЗЛЗ с промените в Закона за туризма за балнеолечението?
- В рамките на този закон не, но има проблеми в рехабилитационната медицина, които трябва да се решат. Основната тревога на специалистите е, че
тя се превръща в почивно дело
вместо във важен етап от терапията след травматологични, ортопедични, ревматологични и неврологични заболявания. От една страна те са ограничени от краткия престой на пациентите по клинични пътеки, а от друга от свръхпотреблението на такива услуги от пациенти, които нямат нужните показания.
- Има ли нужда от промени за подпомагане на балнеолечението на чуждестранните туристи?
- Много страни искат да се възползват от нашето балнеолечение, смятам, че директивата за трансгранично лечение е уредила въпроса за ЕС. Но има проблеми с приема на чужденци от трети страни, там има нужда от усъвършенстване на нормативната уредба, чакаме предложенията на съответните асоциации, за да бъдем полезни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
