Политиците си сковаха Ноев ковчег от оправдания и взаимни нападки
След нас - и потоп. Вчера стана ясно, че този принцип на управление в държавата вече не е само метафора. Докато пороят отнесе късове от Варна и хора отчаяно се бореха за живота си, властта си скова Ноев ковчег от оправдания и взаимни нападки, които не могат да предизвикат друго освен омерзение.
На фона на единадесет жертви и стотици пострадали централна и местна власт се замеряха с обвинения кой на кого не вдигнал телефона, управници политиканстваха, шествайки по медиите, без да предизвикат у публиката нищо друго освен срам. "Вчера във Варна държава нямаше", каза кметът Портних, визирайки премиера, с когото не могъл да се свърже по телефона. Само че проблемът е друг - държавата я няма доста по-дълго. И не само във Варна. Тя се появява само след трагедиите - да обяснява от екраните, че държи положението под контрол, да угаси лампите и да обяви ден на национален траур. Никога преди тях - когато може да ги предотврати. При всяко бедствие и авария хората от властта
хукват презглава към мястото на събитието, за да извлекат рейтинг
от трагедията на хора, които не са опазили преди това. Имаше ли нужда министри да ходят на мястото на трагедията, след като по-необходимото е телефон 112 да работи адекватно - нещо, което той отдавна не прави. Къде беше въпросната власт, когато е трябвало да предотврати незаконната сеч по склоновете около Варна, които отдавна са оголени от дървета. Или когато се е налагало да бутне незаконните постройки и павилиони, които пречат на отводняването. В социалните мрежи варненци вчера пускаха съобщения от типа "Мутрите строят, ромите секат". Обратното впрочем също е вярно - голяма част от незаконните постройки са на роми, а в незаконната сеч също са намесени доста сиви пари. Няма обаче особено голямо значение дали някой чиновник е "намазал", за да остави нещата на самотек, или чисто и просто безхаберието и инерцията са станали причина не просто за огромни щети, а за отнемане на животи.
По-важното е, че това се повтаря през година
Човешкият живот за нас е най-нищожната ценност, докато не бъде погубен. Ние не умеем да го пазим, да бдим над него, да налагаме правила, които могат да предотвратят неговата загуба. Преувеличавам ли? Достатъчно е да си спомним трагедията в Бисер, бедствието в Цар Калоян, земетресението в Перник. Вече позабравеното "Индиго", където загинаха седем деца, но виновни така и не бяха открити. Малкият Паоло от Стара Загора, който загина в "пешеходна" зона, където шофьори всеки ден форсират на воля автомобилите си. В центъра на столицата на площад "Славейков" още стои един покрит фонтан, в който млад мъж намери смъртта си. Защо не го махат, не знам - но може би е добре да стои като паметник на човешкото безхаберие, глупост и некадърност, за които плащаме възможно най-високата цена. Плащаме с животи. След това властта отива на мястото на трагедията, снима се на фона на руините и започва да отпуска пари за пострадалите, които нерядко дори не стигат до тях. Властта винаги отива след това. Имаме си държава пост фактум. Тя умее да държи положението "под контрол", когато контролът отдавна е изгубен, и да пилее средства за последици, които са можели да бъдат предотвратени с малко повече предвидливост. Тя обаче не умее да направи така, че допуснатите грешки да не се повторят. И няма смисъл да ругаем само хората във властта, които вчера достатъчно се изложиха, обиждайки се сами от екрани и социални мрежи. Не те са нашата държава - те са просто нейни знаци.
Държавата е всеки корумпиран чиновник, взел пари, за да не свърши нещо, което е трябвало да бъде направено. Всеки от нас в моментите, когато допуска да бъдат нарушавани правила или ги гази сам с презумпцията, че това е дреболия, че няма да ни видят, че всички така правят. Подобни дреболии костват човешки животи, макар и рядко. Но явно нашата култура умее да почита само смъртта. Животът не я стряска - той е преходен, кратък и нелеп, от него така или иначе се умира. Ние сме държава на националния траур. Безпилотен самолет или кораб без платна, чиито пасажери не могат да се разберат кой да държи кормилото, докато той се е запътил към възможно най-острите скали. Вероятно част от тях ще успеят да си направят пиар дори от това. Другите просто ще се разбием.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
