Реформаторите критикуват правителството, удобно забравяйки, че са част от него
Страхил Делийски
Нормално беше напрежението между партиите в управляващата коалиция, която се усещаше още при съставянето на втория кабинет на Бойко Борисов, накрая да избие на повърхността.
Може да се каже, че днешната ситуация е логично следствие на начина, по който беше сформирано това правителство.
Сегашните проблеми в коалицията, колкото и абсурдно да звучи, са резултат от търпението на Бойко Борисов. Защото, въпреки че преди две години имаше формално разписано коалиционно споразумение, в него не бяха изяснени нито отговорностите, нито начинът, по който ще се вземат решенията.
Това беше един документ, който даваше само общата политическа насока на коалицията, но не и начините и формата на изпълнението й. Оттам насетне цялата политика на кабинета се водеше от принципа на личните компромиси и взаимоотношения.
А в такива случаи няма как да не възникне напрежение.
От тази гледна точка трябва да се види и анализира кое преля чашата на търпението на премиера Борисов, за да постави ребром въпроса за състоянието на коалиционните взаимоотношения. Защото сега Реформаторският блок и донякъде Патриотичният фронт акцентират цялата си предизборна компания върху критика на правителството и на ГЕРБ.
Те сега са в ситуация, че ако искат да правят кандидатпрезидентска кампания, която да има някаква тежест и да звучат наистина сериозно, трябва да критикуват настоящата политическа действителност. Удобно забравяйки, че са част от нея. Затова е твърде съмнително доколко техните послания ще заработят. Освен това с този ход разрушават лични политически приятелства, на които до голяма степен се крепи кабинетът.
Досегашното управление се дължи на голямото умение на Бойко Борисов да приласкае и приобщи всички тези партии с цената на сериозни отстъпки и позиции в изпълнителната власт. Затова и изригна този "гибелен гняв на премиера" по техен адрес, ако трябва да перифразираме Омир. Но той е основателен, защото не може да си едновременно в изпълнителната власт, а същевременно да играеш предизборна игра, която нито е коректна, нито е честна. В крайна сметка политическото приятелство или джентълменското споразумение, както го наричат англичаните, трябва да се спазва. Но за съжаление ние не живеем на Острова, а на Балканския полуостров.
Президентските избори ще развържат ръцете на ГЕРБ
и на Бойко Борисов да се изчистят всички коалиционни проблеми. Те ще доведат до разместване на пластовете и до прегрупиране на политическите сили, до създаване на нови алианси, включително в изпълнителната власт. Смея да твърдя, че след изборите ще има преформатиране на кабината, без да се изключва изцяло РБ. Поне дотолкова, доколкото засега предварителните социологически сондажи отреждат доста скромно място на неговия кандидат за президент и почти сигурно трето място за обединените националисти.
Що се отнася до все по-засилващите се спекулации на тема предсрочни избори, това отново зависи от резултатите на първия тур на президентския вот. И каква стратегия ще избере ГЕРБ. Ясно е, че едно поражение - което е почти невероятно, означава нови избори. Но и при победа на Цецка Цачева има два варианта. При един по-категоричен резултат премиерът може да се изкуши да предизвика предсрочни избори. И така да укрепи окончателно позициите си на човека, който кара влака. Още повече че днешният многопартиен парламент прилича донякъде на полския сейм от 17. век - трудно се събира и трудно взема решения при наличието на 8 парламентарни групи, включващи - макар и до някъде формално - общо почти 40 партии.
При по-скромна победа, което е и по-вероятно, целта на Бойко Борисов ще бъде да преформатира управленската формула, съобразно новата политическа реалност. Затова най-вероятно здравият разум ще надделее и реформаторите ще бъдат по-умерени в претенциите при бъдещо коалиционно споразумение.
Записа Константин Събчев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
