Почти 59% от децата са били тормозени онлайн. Нещо повече - ¾ от децата казват, че са били свидетели на кибертормоз. 12,5% от децата не казват на никого за насилниците, които срещат в мрежата. А от тези, които споделят – 76 процента го правят с родителите си. 56% от децата твърдят, че кибертормозът има реални последици. И за съжаление - жертвите на тормоза са от 2 до 9 пъти по-склонни да мислят за самоубийство.
ВИЖ ОЩЕ: Стандарт с международен форум за защита на децата от кибертормоз
Страшните цифри съобщи главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова, откривайки форума „Заедно в борбата срещу кибертормоза на деца”, организиран от Черноморската академия за сигурност и програмата „Киберзащитници”, в партньорство със „Стандарт”. Патрон на инициативата е вицепрезидентът Илияна Йотова.
Тази тема сигурно няма да я чуете в предизборната кампания, затова и тук не сме събрали власт и опозиция, а експерти, каза г-жа Бозукова.
Но това не прави темата по-малко гореща, даже пареща. Данните за наранени деца в резултат от кибертормоз, макар да идват от различни световни институти, си приличат по едно – показват опасна тенденция. Проблеми, които с различна острота са надвиснали над целия свят и които не търпят отлагане, подчерта тя и призова експертите да бъдат съмишленици в кауза за борба срещу кибертормоза на деца.
Ето какво каза Славка Бозукова, главен редактор на медия „Стандарт”:
Случи се така, че в последните години най-важните дискусии за държавата, за обществото, за бизнеса ги провеждаме в ситуация на остра политическа конфронтация, на несигурност, на нестабилност.
Трусовете в държавата далеч не се изчерпват само с природните бедствия и войната. Виждаме колко земетръсна стана обстановката около партиите още преди да е стартирала предизборната надпревара. Трусовете продължават и в магазините, където етикетите с нови цени станаха ежедневие. Засилената тревожност у всеки от нас ни показва за пореден план колко сме уязвими от дефицита на сигурност. И тук не става дума само за политическата, енергийната, продоволствената, отбранителната или финансовата сигурност. Защото на преден план изпъква и един друг специфичен дефицит - от киберсигурност, който се изразява в кибертормоз - големият бич за нашите деца.
Тази тема сигурно няма да я чуете в предизборната кампания, затова и тук не сме събрали власт и опозиция, а експерти.
Но това не прави темата по-малко гореща, даже пареща. Данните за наранени деца в резултат от кибертормоз, макар да идват от различни световни институти, си приличат по едно – показват опасна тенденция. Проблеми, които с различна острота са надвиснали над целия свят и които не търпят отлагане.
Ще ви дам само няколко показателни цифри за България:
• Почти 59% от децата са били тормозени онлайн. Нещо повече - ¾ от децата казват, че са били свидетели на кибертормоз.
• 12,5% от децата не казват на никого за насилници. А от тези, които споделят – 76 процента го правят с родителите си.
• 56% от децата твърдят, че кибертормозът има реални последици. И за съжаление - жертвите на тормоза са от 2 до 9 пъти по-склонни да мислят за самоубийство.
Как държавата – в лицето нейните институции, ще противодейства срещу детския кибертормоз. Какви са общите й действия с училищните власти, с родителите, с детските психолози, с неправителствените организации, е темата на днешния международен форум, който организираме съвместно с „Черноморска академия за сигурност“ и програмата „Киберзащитници“.
Програмата за България беше основана още през 2019 година от Владимир Бронфенбренер, който през тези, близо 4 години, постигна впечатляващи резултати, които малко по-късно ще ви представи. Тези впечатляващи резултати са плод на огромните му усилия както за прилагане на препоръките за деца и родители, така и за обучението на учители, а също така и за подпомагането на различни инициативи, свързани с превенцията по отношение на киберсигурността.
Тук е и мястото да му благодаря, че избра медиен партньор именно „Стандарт“. Медията, която още 15 години стартира кампанията Милост за децата“, вследствие на която Държавната агенция за закрила на детето откри горещ телефон за сигнали за насилие срещу деца.
Днес отново сме съмишленици в тази кауза и както знаете - от 15 месеца тези препоръки, под формата на картинки, се публикуват във всеки брой на вестника, както и в агенция „Стандарт“, за да достигнат до аудиторията на медията- а именно 1.7 милиона уникални потребители всеки месец, по данни на „Гугъл Аналитик“.
От ключово значение за успеха на програмата е, че от ноември 2021 тя работи в партньорство с Агенцията по защита на детето в киберпространството – В Израел. Държавата, който показва най-добрите резултати в света по отношение на борбата срещу кибертормоза, включително и на деца. Именно препоръките и за децата, и за родителите, са разработени от водещи израелски експерти и се радваме, че трима от тях приеха с огромно желание да участват в днешния форуми след малко ще ги чуете.
За всички нас, организаторите на днешния форум, е чест, че вицепрезидентът Илияна Йотова прие да бъде патрон на инициативата. Битката срещу училищния тормоз отдавна е нейна кауза. Тя бе сред първите, които посетиха виртуалната синя стая с историите на жертвите на вербален или кибертормоз в училище, създадена от УНИЦЕФ. Беше домакин и на кампанията на Детския фонд на ООН срещу насилието над деца. Посети десетки училища, поставяйки в центъра на обществения дебат мерките срещу тормоза на децата.
Конкретните мерки срещу тормоза днес се надявам да чуем от институциите. Още повече, че в последните дни на 48-мото народно събрание се проведе заседание на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, на което стана ясно, че институциите започват работа по нова национална програма за превенция на насилието срещу деца. Заговори се за финансови санкции, за тези, които разпространяват в интернет кадри с насилие, за регулации и криминализиране на кибертормоза. Подробности за това ще има ли нова програма и какви са мерките, които предприемат и ГДБОП и НСлС ще научим от хората, които оглавяват направленията за „Киберпрестъпления“ – Владимир Димитров и Светослав Василев.
Ключова роля в процеса има и ДАЗД. Нейният председател – д-р Теодора Иванова, наскоро заяви, че вече три години липсва Национална програма за закрила на детето. Тя ще ни каже на какъв етап е и кой препятства нейното одобрение, както и дали идеята юни да бъде обявен на месец за превенция срещу детското насилие, може да бъде реализирана.
От Ваня Кастрева, шеф на РУО София ще научим ще има ли нов акцент в учебната програма, свързана с борбата срещу кибертормоза. Хубавото е, че сред нас са и няколко директори на училища, които са обратната връзка и ще ни кажат приложими ли са терен идеите на институциите.. Заедно с тях мнения и препоръки ще дадат детски психолози, както и неправителствени организации - в лицето на УНИЦЕФ, която изпълнява програма срещу детското насилие още от началото на века.
И тъй като тази кауза – борбата срещу детския кибертормоз, не може нито да бъде лимитирана във времето, нито политизирана - сме поканили в дебата и представители на различни политически сили. да гарантират и подкрепят борбата срещу детския кибертормоз като националноотговорна и дългосрочна визия, но с конкретика в обозримо бъдеще. И да покажат, че в чудовищното разделение, в което живеем, можем да има поне един обединителен вектор - в името на по-доброто настояще и бъдеще на децата ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
