Кибертормозът е най-голямата заплаха в социалните мрежи за младите хора между 14 и 25 години. Това сочи проучване на съвместна инициатива на Националната мрежа за децата в България и Eurochild за най-големите опасности в онлайн пространството. На първо място се оказа кибертормозът, следван от злоупотреба с личните данни, хакерските атаки и фалшивите новини. Това съобщи издателят на медия „Стандарт” Славка Бозукова, откривайки втория международен форум “Заедно в борбата с кибертормоза на деца”. Той се организира от Българската академия за сигурност и е под патронажа на вицепремиера Мария Габриел. Основен партньор на инициативата „Киберзащитници” е медия „Стандарт”.
ВИЖ ОЩЕ: Киберзащитници! Нови мерки срещу тормоза на деца в нета
Благодарение на програма „Киберзащитници” 70 000 по-малко са нарамените деца в последните две години, съобщи г-жа Бозукова. Още по-впечатляващ е фактът, че процентът на децата, засегнати от тормоза в онлайн пространството за България в края на 2023 е 51.9 процента, който е под средния за ЕС.
Заслугата до голяма степен е на програмата "Киберзащитници", която вече 5-та година разработва г-н Бронфенбренер в партньорство с държавната Агенцията за закрила на детето и с други институции, както и с учебни заведения.
Ето цялото изказване на Славка Бозукова, издател на медия „Стандарт”:
Точно преди една година се събрахме на първата международна конференция под надслов, "Заедно в борбата срещу детския кибертормоз", на която беше изнесена фрапиращата статистика, че 59 процента от децата ни са жертва в онлайн пространството. Всички бяхме единодушни - изпълнителна, законодателна, местна власт, браншовите, неправителствените организации, че са необходими обединени усилия и нови мерки, които държавата да предприеме в спешен порядък.
Малко след това, на следващата ни дискусия в Пловдив, бе огласено, че Министерството на електронното управление и МВР подготвят промени в НК, които да криминализират онлайн тормоза срещу деца, социалното министерство обяви, че мисли върху превенция и текстове в специализираните закони за децата, съответните служби обявиха готовност да изготвят регистър на насилниците, Министерството на образованието – да направи дискусии в часовете за възможните рискове в нета. Директорите обещаха да сложат на сайтовете си предписанията към родителите и децата от програмата „Киберзащитници“. Депутатите обявиха, че са готови на законодателна инициатива срещу киберпрестъпленията.
Веднага след тези дискусии обаче се смени властта, дойдоха други приоритети и обещанията останаха, оптимистично казано, половинчати.
В същото време обаче, проблемът с кибертормоза върху деца се превърна през изминалата година в най-болезнената тема в европейски и световен мащаб.
Ето няколко аргументи и цифри:
1. Европейско проучване показа, че 95% от европейците искат регулации, които гарантират безопасността на децата в интернет. Същият е процентът и за България.
2. Хиляди млади хора организираха шествие пред Европейския парламент в Брюксел, за да поискат от лидерите на ЕС да „изчистят интернета“ от сексуални насилници под лозунга Child Safety ON. Като резултат от всичко това ЕС публикува нови правила за борба с детското насилие в нета и обяви, че създава единен център за връзка с всички страни-членки.
3. Съвместна инициатива на Националната мрежа за децата в България и Eurochild направи проучване кои са най-значимите теми за младите хора на възраст 14-25 години и какви са най-големите опасности в социалните мрежи. На първо място се оказа кибертормозът, следван от злоупотреба с личните данни, хакерските атаки и фалшивите новини.
На въпроса какво да се направи оттук нататък, младите са категорични - да се засили киберсигурността, да се ограничат социалните мрежи от родителите за деца под 11 години, а по-големите - да имат възможност в училище поне веднъж месечно да дискутират опасностите и как да се предпазят.
4. Само преди седмици Евростат излезе с нови данни за сексуалното детско насилие, като обяви, че едно на всеки пет деца е наранено в нета, но тъй като поне 30 процента от децата не смеят да си признаят, броят на известните случаи е само върхът на айсберга.
И все пак. Независимо от тези силно негативни фактори, има един недвусмислено позитивен тренд, който показва общо намаление на наранените деца в нета за България, със 70 000 са по-малко за последните две години. Още по-впечатляващ е фактът, че процентът на децата, засегнати от тормоза в онлайн пространството за България в края на 2023 е 51.9 процента, който е под средния за ЕС.
Заслугата до голяма степен е на програмата "Киберзащитници", която вече 5-та година разработва г-н Бронфенбренер в партньорство с държавната Агенцията за закрила на детето и с други институции, както и с учебни заведения. Резултатите ще ги чуете след малко от него, както и голямата цел, която си е поставил до края на 2026 година.
Тя изглежда много амбициозна към днешна дата, но е напълно постижима, особено ако изпълнителната власт превърне темата в свой приоритет, ако законодателната власт поеме инициативата за промени в НК и други закони, ако училищата се включат активно в програмата.
И разбира се, най-важното - ако се акумулира достатъчно доверие на децата към институциите, към които биха могли да се обърнат за помощ.
Днешното присъствие тук, на форума, е доказателство, че има желание и готовност за конкретни мерки и общи действия.
Благодаря за участието на МОН - в лицето на зам. министър Лазарова и на зам. председателя на вътрешната комисия в НС Мюмюн Мюмюн.
На заместник-кмета на София по дигитализацията Иван Гойчев, за да чуем и намеренията в тази посока за София.
Ще чуем и експертното мнение от това на Светослав Василев и Владимир Димитров, през представителите на Държавната агенция за закрила на детето, УНИЦЕФ, Сейфнет, до г-жа Кастрева, като началник на РУО – София, ректорите на висшите учебни заведения и директорите на средните, заедно с педагозите.
С благодарност към участието на чуждестранните ни гости – и в лицето на посланика на Северна Македония Агнеза Поповска, на зам. посланика на Украйна г-жа Анна Тертична. Премиерът ни е в Киев, за да потвърди за пореден път пълната ни подкрепа към Украйна, а ние тук изказваме и огромното си състрадание към всички деца на Украйна, които освен всичко друго, са и жертва на киберзаплахи. В тази връзка огромно е значението и подкрепата на ЕС в рамките на новосъздадения Талински механизъм за киберсигурност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
