Отговорни сме и към миналото, и към бъдещето на жп транспорта
Еврофондовете са много важни за нас, казва генералният директор на НКЖИ инженер Милчо Ламбрев
- Инженер Ламбрев, на 22 октомври с празнични чествания на жп гарите във Варна и Русе отбелязахте 150-годишнината на първата жп линия в страната Русе-Варна? Какво означава за вас тази годишнина?
- При всички случаи на първо място е повод за гордост. Първата българска железница е изградена преди възстановяването на новата българска държава. Но се изкушавам да напомня - Тодор Каблешков, Захарий Стоянов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов са били железничари. Българската железница освен романтично минало има и своето достойно място в бъдещето. През последните години НКЖИ съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, благодарение на европейските програми и национално финансиране, изгражда гръбнака на модерната, бърза и сигурна железопътна инфраструктура. Но да се върнем към скорошното събитие. 150 години железните пътища на България са безценен национален капитал, създаван десетилетия наред с невероятни усилия (най-вече физически), които ги превръщат в един от символите и синонимите на държавата и държавността по нашите земи.
В най-мрачните периоди на бедност и войни
за народа ни именно железниците са били една от малкото "крепости"
които са му помогнали да оцелява и да се надява.
- Със сигурност има любопитни факти около изграждането на линията, бихте ли споменали някои от тях?
- С тази жп линия Турция иска да осигури своите стратегически и политически интереси в граничния четириъгълник Русе - Шумен - Варна - Силистра и да обхване богатите житни райони в този край. За строителството на железопътната линия Русе - Варна се съобщава още на 1 декември 1856 г. в "Цариградски вестник". Този железен път ще се нарича "Императорски турски железен път".
През октомври 1863 г. турският посланик в Лондон Мусирие паша, потурчен грък Костакис Бусурис, успява да сключи договор с Уйлям Гладстон - представител на английското дружество, начело с братя Бърклей за построяване на железопътна линия от Русе до Варна. Съгласно договора тя следва да бъде построена за три години. Опитният финансист и политик Гладстон създава стегната организация на компанията за строителство на железопътната линия. Строежът започва при голямо въодушевление и тържественост с първа копка през 1864 г. в Русе.
Английските инженери, ръководени единствено от интересите на компанията, прокарват трасето в права посока с малко съоръжения и минимални землени работи, без да вземат под внимание интересите на населението и местната търговия. Те пренебрегват дори стратегическото положение на военния център Шумен, тъй като неговото свързване с трасето на железопътната линия изисква много землени работи и скъпи съоръжения. Изоставянето на Шумен изненадва турското правителство. То прави енергичен протест и предизвиква проверка, но промяна не настъпва. Градът остава на 20 км от железопътната линия, а компанията предлага свързването му да стане с клон от гара Каспичан.
Най-голямо внимание към строителството на железопътната линия Русе-Варна се обръща през 1864 г., когато за валия в Русе идва Митхад паша, чрез когото Турция иска да изпробва идеите си за новата държавна реформа.
Митхад паша заявява на англичаните, че за строителството на железния път ще осигури най-голям брой работници, като разчита на ангарията.
По трасето на железния път се работи едновременно от двете му крайни точки към средата. За една година са построени около 150 км от пътното платно от Русе до Разград и от Варна до Нови пазар.
Първоначално откриването на пътя е насрочено на 3 или 5 октомври 1866 г., но поради забавяне на доставката на релси от Англия и Белгия по протежение на 3 километра между спирка Каменяк и Каспичан железният път не е положен.
На 7 ноември 1866 г. Митхад паша пропътува разстоянието от Русе до Варна и обявява линията за открита. Тази дата може да се смята за начало на железопътното дело в България. Поради раздорите на Митхад паша с компанията по некачествения строеж на железния път тържество за откриването на линията не е организирано. Линията е електрифицирана през 1983 г.
- 150 години по-късно как виждате бъдещето на жп транспорта?
- Вярвам, че железопътният транспорт е транспортът на бъдещето.
Това е най-евтиният и екологичен транспорт
Вярвам, че жп инфраструктурата, която поддържаме и градим в момента, ще е гръбнакът на цялата транспортна система в България. За период от 10 години използването на пътническите железопътни превози в Австрия нараства с 23%, в Германия с 24%, в Италия с 14%. В страна с висок стандарт и качество на живот, като Швеция, увеличението на пътникопотока е 38%. През последните години се наблюдава и сериозен ръст на товарните превози в Европа: Норвегия - 57%, Полша - 40%. През последните години в България се отчита спад на търсенето на железопътни пътнически услуги, за което всички ние сме длъжници на гражданите и се опитваме да изплатим дълга си към тях възможно най-бързо с всички нови проекти. Ние сме малка държава и много трудно за няколко години можем да достигнем европейското качество и на инфраструктура, и на подвижен състав. А тези два фактора плюс оптималната транспортна схема са А и Б на железопътния транспорт. Смея да твърдя, че усилията и отговорностите на НКЖИ в тези процеси са гаранция за бъдещето на цялата ни система. Подвижният състав би могъл да бъде подновен сравнително бързо при наличие на финансов ресурс, не така стои въпросът с инфраструктурата - огромни усилия и капацитет стоят зад поддръжката, проектирането и модернизирането на жп инфраструктурата. И огромни за нашите мащаби финансови ресурси.
Когато тези три фактора се движат с общи темпове напред към стандартите и качеството на европейските ни партньори - тогава жп транспортът като цяло няма да има нужда от реклама. И бизнесът, и всеки, който пътува, ще избере по-бързия, по-евтиния и по-удобния начин на придвижване. Ако стигате до Пловдив за час и половина и пътувате в комфортен влак с интернет, кафе и т.н., няма да се колебаете при избора си. Съвсем скоро разстоянието Пловдив-Бургас ще се пропътува за 2 ч и 20 минути. С добри влакове, разбира се. И това съвсем не са мечти.
- Какво конкретно предстои в НКЖИ до края на 2016 и 2017 г.?
- С бюджета, който ни осигурява държавата, се стараем максимално да покрием нашите необходимости. Само за железен път и съоръжения през 2016 г. сме вложили около 64,5 млн. лв. Отделно сме изразходвали средства за телекомуникации, за които трябва да гоним стандартите на ЕС. Над 4 млн. лв. сме вложили за реновации на гара Сливен и още други по-малки гари, за които текущите ремонти са били наложителни.
Продължаваме да работим в посока на еврофондовете, тъй като са много важни за нас. Тази година е абсолютно фатална, тъй като до края на 2016 г. всички възможни средства, които се отпускат от държавата и ЕС, трябва
да бъдат оползотворени за довършване на големите ни проекти
С гордост мога да кажа, че благодарение на усилията на всички наши служители, на надзорните компании и на самите строители, до края на ноември - началото на декември, можем да се поздравим с 90-98 процента готовност на обектите. Ще останат само съпътстващи дейности, които не могат да бъдат извършени по време на строителството.
До края на 2016 г. предстои да завършим отсечката от Пловдив до границата ни с Турция на 100%, както и отсечките Пловдив-Бургас и Септември-Пловдив. През 2017 г. започват новите предизвикателства - стартирането на няколко изключително важни проекти. За отсечката Елин Пелин-София предстои сключването на договор за изпълнение на инженеринг. Предстои и проектът за отсечката от Елин Пелин-Костенец до Септември, за която се надяваме в края на ноември да получим всички проектни разработки и да обявим тръжна процедура за избор на строители.
Голямо предизвикателство е отсечката от Елин Пелин до Костенец и от Костенец до Септември, тъй като маршрутът, по който ще се движи железопътната линия, влиза в подстъпите на планината. Ще има много тунели и виадукти, едно много скъпо и сложно строителство, което се надяваме да приключи до края на програмния период през 2020 г. Тогава ще се се поздравим с изцяло обновената отсечка София-Пловдив-Бургас, която ще донесе комфорт, сигурност и бързо предвижване на нашите граждани.
Като заключение, бих искал да отбележа, че освен славно минало, българската железница има и бъдеще. В НКЖИ оценяваме огромната си отговорност и към миналото, и към бъдещето на железопътния транспорт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
