Има оживление в икономиката и то се усеща по търсенето на кредити от малки и средни фирми
Преди 8 г. СИБАНК се движеше от възможностите, сега има стратегия, казва Люк Хейсънс
Сравняваме СИБАНК с другите ни банки и тя се представя много добре
Развиваме се в три направления - банкиране на дребно, финансиране на средни и на малки предприятия
Очакваме Европейската централна банка да уеднакви изискванията си за всички държави
Люк Хейсънс има 37 години опит в инвестиционното и корпоративното банкиране. През 1994 г. оглавява корпоративния офис на групата КВС в Антверпен, а през 2001 г. е избран за заместник генерален директор на Корпоративно и институционално банкиране. През 2011 г. той става член на Изпълнителния комитет на КВС Груп. В момента Люк Хейсънс е главен изпълнителен директор "Международни пазари" на групата и председател на Надзорните съвети на СИБАНК и ДЗИ. Люк Хейсънс беше в България по повод 20-годишнината на СИБАНК, която е част от белгийската КВС Груп.
- Г-н Хейсънс, достатъчни ли са 20 години, за да се утвърди една банка на пазара и да стане разпознаваема марка?
- Това е свързано и с начина, по който подхождаме към пазара. Банката предлага не продукти, а услуги. А начинът, по който се подхожда при предоставянето на тези услуги, е много важен. За да е разпознаваема една марка, трябва да има доверие от страна на клиентите и още други важни неща. СИБАНК е част от КВС груп, която е една силна и стабилна финансова институция. Ние следим за развитието на бранда и виждаме, че с всяка изминала година той се подобрява. И тъй като имаме пет основни пазара, правим едно и също на всеки един от тези пазари. Като сравняваме СИБАНК с другите ни банки на останалите пазари, тя се представя много добре.
- Има ли разлика между дружеството, което КВС купи преди близо осем години, и днешната институция?
- Основната разлика е, че сега управляваме една институция, която е много добре фокусирана към пазара. Купихме една банка, която се движеше от възможностите, но вече имаме стратегия, определили сме клиентските сегменти, в които искаме да сме активни. Те са три, в които искаме да заемаме активни позиции - банкиране на дребно, финансиране на средни предприятия и финансиране на малки предприятия. Ограничаваме се в тези три сегмента. Това е основната промяна.
- Дойдохте с намерението да предлагате услуги за населението, но банката се развива отлично и в корпоративния сектор. Защо стана така, въпреки финансовата криза, която удари много силно бизнеса?
- Все още банкирането на дребно е основният фокус на банката. Като банка искаме да сме част от икономическата и обществената среда в страната. За да се случи това, трябва да подкрепим и сегмента на малките и средни предприятия, и корпоративния сегмент. Банкирането на дребно е обърнато към физическите лица, които са устойчив елемент и секторът се нуждае от действие, което се осигурява от малките и средни фирми, както и от големите предприятия. Ако искаш да участваш пълноценно в живота и развитието на обществото, трябва да финансираш и хората, и МСП, и големите фирми. Не трябва да забравяме, че МСП са гръбнакът на икономиката. Те са символ на устойчивостта на една икономика, те са тези, които успяват да извлекат страната от кризата, затова те трябва да бъдат подпомагани.
- В България кризата като че ли продължи твърде дълго и това се отрази чувствително на банковия сектор. Смятате ли, че тези трудности вече са преодолени и кредитирането наваксва загубените обороти?
- Има такова оживление, виждам, че данните за развитието на МСП сочат растеж. Но не банките определят търсенето на кредити, а клиентите. И фактически очакванията на клиентите движат кредитирането. Затова във всяка държава много внимателно наблюдаваме какви са очакванията на клиентите - дали физическите лица ще харчат повече пари, дали МСП ще инвестират повече в бизнеса си. В същото време се забелязва, че БВП расте и фактически доброто развитие на тези три елемента води до търсене на финансиране. Това говори добре по отношение на бъдещите приходи на банката. Но основното е дали клиентите се чувстват уверени в бъдещето, какви са техните очаквания и това движи кредитните процеси.
- Каква е вашата прогноза за тренда на лихвите по депозитите и най-вече по кредитите - ще продължи ли да пада и до какви нива?
- Лихвените проценти в България се влияят от това, което се случва в Европа и в света. Тъй като лихвените проценти на международните пазари падат, съответно същото се случва и у вас. Впечатленията от подобряването на кредитоспособността на България и на нейната икономика също оказват влияние. Трудно е да направим прогноза за бъдещето. Очакваме, че през второто полугодие на годината лихвените проценти на международните пазари ще се повишат. Най-вероятно такова повишение ще се наблюдава и в България. Към настоящия момент сме стигнали най-ниските нива за всички времена. Следователно трябва да очакваме, че ще нарастват лихвите и по депозитите, и по кредитите.
- Готова ли е българската банкова система за новите предизвикателства на замислените по-строги регулации от страна на ЕЦБ и за влизане в Единния банков надзор?
- По принцип казваме, че това е добро нещо, този единен механизъм, защото така всички участници, всички институции са на едно ниво и всяка една от тях подлежи на едни и същи правила, на едни и същи регулации. Но, разбира се, сега сме в такъв период на промяна, на преход и това предполага нови инициативи пред всички нас. Но ние сме уверени, че ще си сътрудничим добре с надзорните органи. Разбира се, имаме и очаквания към тях. Има и различни тълкувания на отделните изисквания от различните държави. И ние очакваме ЕЦБ да уеднакви тези изисквания, да са еднакви за всички страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
