Най-добрият вариант е да има "Турски поток" и газът към Европа да минава през България, казва проф. Атанас Тасев
Справедливо ли са разчетени новите цени на тока и защо бизнесът скочи срещу тях, има ли шанс идеята за газов хъб да се приеме добре на енергийния форум в Санкт Петербург и къде е страната ни на голямата газова карта, попитахме енергийния експерт проф. Атанас Тасев.
- Проф. Тасев, едрият бизнес скочи срещу решението на КЕВР за нова ставки в компонентата "задължения към обществото". Според индустриалците това означава фалити на предприятия. Как ще коментирате?
- Решението на КЕВР е в правилната посока и цели намаляването на дефицита на Националната електрическа компания. Целта е да покрие разходи за закупуване на скъпата енергия от ВЕИ и американските централи - ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3. Ако не се увеличи компонентата за бизнеса, увеличението щеше да е само 0,8 %, сега тя скача от 18,93 на 40,21, а увеличението е 22,18%.
Досега битовите потребители са плащали 49,72 лв. на мегаватчас, докато индустрията - едва 18,93 лв. Но тези 49 лв. са при по-висока цена на входа. Затова бизнесът твърди, че увеличението е 40%, но разликата е между 40 и 20 не е 40.
- Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев казва, че подобно увеличение е по-справедливо от досегашните цени?
- Така е. Това решение на регулатора е правилно и не трябва да отстъпва от него. Ако това не стане, новият регулатор ще бъде поставен в конфузна ситуация - като състав, като начин на определянето му от Народното събрание. А политиците ще бламират собственото си решение.
С новата философия на цените е намерен разумен компромис. И макар той да не решава проблема в енергетиката, това решение води до по-голяма справедливост.
- Колко лошо е това повишение на цените за бизнеса?
- Напълно съм съгласен, че това ще влоши в известен смисъл конюнктурата. Но отнякъде трябва да се започне. Всъщност изненадващото решение за бизнеса е единственото, срещу което възразявам. Скокът е рязък и колкото това да е правилна стъпка срещу тежките дефицити в енергетиката, вероятно това повишение трябваше да е по-плавно и предвидимо. В същата ситуация бяхме през 2002 г., когато бях консултант на Световната банка. Тогава за първи път цената започна да се определя от регулатор, а не от Министерски съвет. Когато заложихме, че цената трябва да скочи веднага с 53%, но от Световната банка се изплашиха и заявиха, че така може да падне кабинетът на Симеон Сакскобургготски. Тогава се възприе, че се направи дерогация - изместване на действието на нормативната уредба с 3 години. Първата година се увеличава с 20 на сто, следващата с 15 спрямо предходната и третата с 10 спрямо двете предходни. Кумулативно увеличението отново беше около 53%. И тази мярка мина. И сега трябва да стане така, за да има елемент на предсказуемост.
- Увеличението на тока сега е икономически обосновано, но то бе заложено като бомба със закъснител от политически решения назад във времето.
- По-скоро от липсата на повече контрол при въвеждането на ВЕИ централите. Дефицитът основно е натрупан от заводските когенерации, тецовете и ВЕИ-тата. 3,453 дупка са задълженията на НЕК, разпределени както следва - към БЕХ 1,435 млрд. (кредити), към доставчици 1,383 млн., 700 млн. към американските централи. Тази дупка трябва да се ликвидира, защото влизаме в порочен кръг - НЕК не плаща на централите, те не плащат за въглищата и системата се блокира. Сега дългът на централите към мините е около 360 млн. И до това състояние доведоха решенията скъпата енергия да не се отчита изцяло в цената на тока. 800-900 млн. са системен дефицит, който ежегодно се натрупва, ако не се погасява. Общо около 13-14 млрд. е оценката на този дефицит до края на преференциалния период, който е още 12 години за ТЕЦ "Марица-изток" 1, а за фотоволтаиците - още 17 г. Тук въобще не говорим за недофинансиране на мрежите високо и средно напрежение, което е отделна тема. Говорим само за текущия дефицит. Липсата на контрол допусна когенерациите да произвеждат ток на преференциални цени, без да произвеждат пара за технологични нужди. За американските централи договорите са подписани така, че дори тази централа да не работи, пак трябва да платим същите пари за т. нар. разполагаемост. През 2001 г. в резултат на анализа на финансовите модели на двете централи предложих и бяха намалени тарифите средно с 12,5%, като общо за 15-годишния период това означаваше 750 млн. долара по-малък паричен поток към централите. И бях много горд. Но истината е, че тогава цените бяха под 4 евроцента.
Договорите бяха подписани в друго време и условия. През 2000-2001 г. се нуждаехме от нови централи, понеже "единицата" беше аут, "тройката" също. Проблемите настъпиха с кризата в "Енрон", проектът се забави и дойде тогава, когато не ни беше особено много нужен. Защото само след няколко години влиза европейската директива, с която рязко се ограничават емисиите парникови газове. От друга страна е решението на ЕК България да има 16% енергия от ВЕИ-та до 2020 г. в брутно крайно енергийно потребление. Тези 16% Европа не ни казва как да ги постигнем. Трябваше да изградим една оптимална енергийна пирамида. Най-скъпата енергия трябва да е с най-малък дял. Беше взето решение да се лимитират фотоволтаиците до 303 мегавата максимум до 2020 г. Резултатът през 2012 г. беше плачевен - 1089 при цена 485 лв. Ние обърнахме пирамидата. С предишно решение на парламента, чрез увеличаване на преференциалния период от 12 г. на 20 г., реално цената за тока за фотоволтаиците падна от 800 до 485 лв., без да се нарушава нетната сегашна стойност на проектните решения. Отчитайки нарастващите апетити към фотоволтаичните паркове, беше взето решение да се намали цената на енергията двойно, без запазване на нетната сегашна стойност. Мотивът беше правилен, защото инвестиционните разходи паднаха тройно. Тази информация изтече и само за 2 месеца 950 мегавата нови фотоволтаични паркове бяха монтирани. И това обърна ценовата пирамида. Последваха скандали, разследвания, шестима шефове от ДНСК бяха уволнени. Т.е. грешката бе на средното ниво, а отделно липсваше и засилен контрол при реализацията. Но проблемът си остана. Аз твърдя, че който и да беше управляващият в този момент, резултатът щеше да бъде същият.
А трябваше да е като в "моловете" - обявяваш промоция за нещо до изчерпване на количествата. И този цивилизован подход щеше да защити управляващите от натиска на посланиците, които настояваха за реализация на значими като обем, но съвършено ненужни към момента инвестиции. Не трябва да забравяме основния постулат от "теория на игрите" - играчите играят според правилата на играта. И затова сега всички трябва да плащаме всичко това, но връщане назад няма. Затова сега е изключително важно регулаторът да не отстъпи нито на йота, макар политическият и икономическият прочит да са коренно противоположни. Логиката на политиците е преди избори цената на тока да не се вдига, но икономистите казват обратното - това просто не е възможно. Дефицитът расте с всеки ден. Затова моето предложение е да се обяви 4-годишен период за плавно и предвидимо повишаване на цената на тока до стигане на пазарните нива на задължения към обществото. Индустрията ще може да си прави прогнозите, там, където може, ще се премине към енергоспестяващи технологии, ще закупи ново оборудване. Чуждестранните инвеститори също ще могат да планират по-добре и да намират мотивация да идват в България. Защото този процес е необратим. Аз предлагам мек, плавен вариант.
- На 18 юни започва голяма конференция в Санкт Петербург, на която ще участва енергийният министър Теменужка Петкова и ще промотира газовия хъб. Какви са шансовете за проекта ни?
- Газов хъб без руски газ не става. Когато един проблем е сложен, трябва да се раздели на няколко по-прости. От дългосрочни договори минаваме към спот-пазар, което означава да се реагира на търсене и предлагане. Това означава да имате газохранилища в доста сериозен обем. 20% обем някъде трябва да се съхраняват. Русия изнася за Европа 150 млрд. куб., 30 млрд. досега се складираше в Украйна. През 2019 г. ще отрежат доставките през Украйна, защото американците купиха 49% от акциите на тръбата. Така че се търси алтернатива.
За газов хъб трябва да имаш газова инфраструктура. Путин беше решил задачата - с парите на Русия през нас минават 63 млрд. куб. м, 19 се отклоняват по сегашния транзит, 3 млрд. остават в България. Тази инфраструктура, макар и виртуална, вече я няма. Ами ако открием в "Хан Аспарух" огромни количества газ? Т.е. трябва ни спешно инфраструктура и газохранилища. Примерно с европейски пари. И за Путин е добре, защото тези 15,75 млрд., които ще отидат в Турция, за тях той няма да плаща транзитни такси през Украйна, Румъния, България и т.н. Останалата част от руския газ няма къде да отиде, защото го подпира Иран с неговите 20 млрд. М3, насочени към Европа след 2018 г.
- Големият проблем обаче се оказа т. нар. трети енергиен пакет?
- Внимателният прочит на Европейската директива за третия енергиен пакет казва, че можеш да го приложиш и да не допуснеш никого до тръбата. Как може да стане това? На територията на България да се строи "Южен поток". Обявяваш маркетинг тест - всеки, който желае, по третия пакет да пълни тръбата.
Трябва да се направи тръба до Провадия, там да се построи нова компресорна станция с налягане 95 атмосфери, а не 55. "Газпром" има право също да се яви на търг и да печели. Всъщност битката е за входа на тръбата в Анапа, където е "Газпром експорт", поне докато не падне монополът на газ в Русия. Задачата с "Турски поток" също е сложна, защото Иран се договаря с Трансанадолския поток да бъде съакционер и да внася 20 млрд. куб. м годишно. Големият проблем на Азербайджан и Туркменистан е, че нямат излаз на море, докато Иран е на Персийския залив и може да стане голям играч на пазара на втечнен газ, но няма да го направи. За това заделя само 15 млрд. м3 за този пазар, а 20 млрд. насочва към Европа. Това поставя Путин пред изпитание. Като стигне "Турски поток" с останалите 3 тръби до Гърция, отново се изправя пред третия енергиен пакет. Виждате каква е разликата между "Южен поток" и "Трансадриатическия поток". Явява се Иран и печели. Затова е по-добре останалите 3 тръби да ги насочи отново към Варна и да се случи този газов хъб, като отново участва в строителството на "Южен поток" оттук нататък. Само че няма да държи 51%, а 49% от тръбата заради третия енергиен пакет. Т.е. Путин трябва да направи крачка назад, за да излезе от положението. Изявлението в Истанбул за мен винаги е било чисто емоционална реакция. Но с руснаците трябва да сме много внимателни, защото колкото повече ги натискаш, толкова повече се втвърдяват. А засегнеш ли достойнството им - няма цена, която да не могат да платят - ей така, на инат. Минаването на тръбата през България не е плод на сантименти и българо-съветска дружба, а икономически най-целесъобразният модел.
Затова остава вариантът с три тръби, като едната е "Турски поток". Така и вълкът сит, и агнето цяло. Путин ще е победител и ние също. "Казах "Турски поток" - ето ви. А "Южен поток" вече няма - има газов хъб". А и Русия отново ще участва в тръбите, но не като мажоритарен собственик.
Еврокомисарката Могерини беше за "Южен поток", след това преди 2 седмици каза: "Без Русия не можем". Американският бизнес е против санкциите срещу Русия и е очевидно, че натискът на бизнеса срещу политическите решения ще е по-силен и по икономически целесъобразен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
