Безпрецедентен общ национален протест организират днес работодателските и синдикалните организации. Те се обявяват срещу липсата на реформи в енергетиката и очакваното вдигане на тока от 1 август. Защо синдикатите застават рамо до рамо с бизнеса? Какви мерки трябва да бъдат предприети за стабилизиране на енергийния сектор, попитахме президента на КНСБ Пламен Димитров.
През последните 2 месеца само тупкаха топката, вместо да решат проблемите
Как 160 млн. от фонда ще покрият дупка за 3,7 млрд., пита Пламен Димитров
* Синдикатите излизат на протест, защото през зимата може да останем на тъмно
* Похвално е, че ще орежем 300 ВЕИ-та, но ще спестим само 10 млн.
* Решението е да има целеви дългови емисии
* От 1 януари, като няма регулирани цени, кой ще плаща на американците
- Г-н Димитров, при първия протест на работодателските организации срещу поскъпването на тока двата синдиката се въздържахте да ги подкрепите. Какво ви накара сега да излезете заедно на протест?
- Продължаваме да мислим, че на бизнеса не му е работа да организира стачки и протести по принцип. Но в конкретния случай ситуацията е доста драматична и налага по-радикални действия.
Първо, близо два месеца се опитваме интензивно с участието на различни институции и лично на премиера да намерим формулата за устойчивостта на енергийната система, но никога до момента не беше казано, че някой трябва да понесе минусите за сметка на всички останали. Нашето разбиране от самото начало е, че трябва да има балансирано решение. От една страна, то трябва да коригира всички взети досега грешни решения, а от друга - да се работи по концепция за това как енергийният сектор, който е основополагащ за всички останали, да бъде изведен на устойчиво ниво, без да генерира нови загуби.
И намирането на тези решения не минава единствено през увеличаване на цената на електроенергията или през орязване на разходи, заплати и съкращение на хора. КНСБ отдавна настоява да се търсят решения по двете линии - разсрочване и разтоварване на системата от старите задължения, за да може тя да плаща, и намаляване обхвата на скъпите източници на електроенергия, включително предоговаряне на договорите с американските централи. В случая странно защо парламентът взе решение за нови преференции за производство на ток от биомаса.
По първото направление абсолютно нищо не се направи. Никой не говори нищо за старите задължения на НЕК - 3.7 млрд. лв., които запушват системата и тя просто рухва. Защото ако няма решение за разплащане на тези задължения, просто мините няма да имат средства да направят ремонтите си и разкривката, за да добиват въглища, а сега е сезонът, зимата това не може да се прави. И през октомври или декември няма да има ток от въглища, независимо кой какви сметки си прави.
- Новият фонд за компенсиране на дефицитите в НЕК, който ще се пълни с 5% от приходите на производителите, не е ли точно с тази цел?
- Този фонд е смешен като очаквания - 160 млн. лв. на фона на 3.7 млрд. лв.
- Защо го създадоха тогава?
- Защото някой в суматохата се мъчи да решава нещата на парче. В енергетиката има планина от проблеми. Цената на тока е само резултативна величина.
- С решаването на кои проблеми настоявате да се започне?
- Вече казах: разтоварване на системата от стари задължения и създаване на истински стабилизационен фонд, който да покрие плащането на задълженията към ВЕИ и американските централи. Похвално е, че сега ще орежем част от ВЕИ-тата - тези над 300 създадени с европейски пари, които нямат право да ползват преференции. Но това са само 200 мегавата и като ги спрем, ефектът ще е 10 млн. лв.
Дето се казва: това не го лови кантара. За преодоляване на кризата в енергийната система не можем без финансова подкрепа от държавата, т.е. емитиране на дълг. Няма как да стане, защото тя е направила всичко това, което сега виси като камък на шията на НЕК. Отделно тези 3.7 млрд. лв. стари задължения на НЕК тежи и т. нар. тарифен дефицит - 2.3 млрд. лв. Ако не се реши проблемът с тези задължения, накрая НЕК ще фалира и ще спре тока. За съжаление последните два месеца бе пропуснато време за решаване на големите проблеми в енергийната система с едри стъпки. Видяхме само тупане на топката.
Така че синдикатите влизаме в този протест не само заради цената на тока, а заради това, че през зимата системата няма да издържи и няма да има сигурност на енергийните доставки. И защото искаме да защитим българските работници както в индустрията, така и в енергетиката, а и в услугите, защото с взетите вече политически решения за "спасяване" на енергетиката отново им се предлага несигурни работни места, орязване на доходите и социалните придобивки.
До момента прехвърляме от едната глава на другата - взимаме 5% такса от едните и 20% по-скъп ток от другите. В тези мерки няма решение на проблемите. Така че според нас трябва да има целеви дългови емисии. Едната, която да обслужи старите задължения на НЕК в размер на 2.3 млрд. лв. за два обекта, които не е решила компанията да ги прави - "Цанков камък" и "Белене". Друг е въпросът как "Цанков камък" от проект за 300 млн. лв. в момента е 900 млн. лв. разход. Има компетентни органи - ДАНС, прокуратура - да влязат и да видят има ли разхищения и кражби. Същото и за "Белене". Другата дългова емисия трябва да отиде за обслужване на текущи задължения на НЕК.
- Т.е. искате старите задължения да се махнат от пасивите на НЕК и да станат държавен дълг?
- Точно така. Тогава в НЕК ще остане само тарифният дефицит, натрупан през последните 3-4 г. от ценовите решения на регулатора, по-точно от разликата между скъпия ток на ВЕИ и американските централи, и пазарните нива. Възстановяването на ценовите равнища очевидно не може да бъде понесено от хората и от икономиката на този етап - хората протестират, свалят правителства, икономиката и тя, както виждате, протестира. Като забогатеем, като станем по-конкурентоспособни с нови технологии, сигурно ще могат да се вдигнат цените. Кога ще стане това обаче, не зная. На този етап няма друга алтернатива освен чрез дълг, който да се поеме от нас като данъкоплатци.
Иначе трупането на дефицити ще доведе до фалита на НЕК и токът спира. Затова според нас текущите задължения трябва първо да бъдат разсрочени във времето, за да може да плаща НЕК на ТЕЦ-овете, а те на мините. Общо са 1.4 млрд. лв., от които НЕК трябва да плати 800 млн. лв. към американските централи. Останалите са към ВЕИ и други производителите като когенерации, заводски централи, топлофикации. Основният доставчик на въглища "Мини Марица-изток" има да получава 350 млн. лв.
- С исканото от КЕВР увеличение на цената на тока ще може ли НЕК да разплати тези 1.4 млрд. лв.?
- Ако се запази този ценови модел, ще се закърпи временно положението, най-много за този регулаторен период. Това не е устойчиво решение. Моделът е сбъркан. В системата държавата трябва да се вкара ресурс в специализиран стабилизационен фонд, който съществува и в други държави членки, които имат скъпа енергия, т.е. ВЕИ. С него се покрива разликата между пазарната цена и скъпата цена на ВЕИ. Заедно с Българския енергиен и минен форум сме направили 10-годишен разчет от какви източници да се пълни фондът, за да покрива скъпата енергия. За да може за 10 г. напред да не се товари НЕК, респективно потребителите, с нови искания за увеличаване на цената на тока.
Още повече че от 1 януари 2016 г. вече няма да има регулирана цена на тока. Всички ще излязат на свободния пазар. И изниква въпросът: Добре де, всички на свободния пазар, ама американците си искат парите. Кой ще плаща?" Защото от 1 януари НЕК вече не е доставчик от последна инстанция и държавата трябва да организира компенсаторен механизъм. Още чакаме Европейската комисия да ни отговори дали договорите с американските централи са непозволена държавна помощ.
Ако каже "Да", тези договори трябва да се прекратят и би било много по-лесно. Но пък остават ВЕИ-та. Така че такъв фонд задължително трябва да има, който да обира разликата между пазарната и преференциалната цена. Според нас са необходими 2 млрд. лв. инжекция с револвиращ заем във фонда, който да се дава на части година за година. Накрая фондът трябва да върне тези 2 млрд. лв. на държавата.
- От какви източници ще се набират средства за този фонд, освен от дългова емисия?
- От продажба на въглеродни емисии и зелени сертификати, допълнително пари от дивидентите на държавните дружества, които сега влизат в МФ, таксите от транзит на газ, от такса "Задължение към обществото". Тези предложения ги поставяме през последните месеци пред кого ли не. Но институциите не обръщат внимание. Затова излизаме на протест. Очаквахме нашите предложения да бъдат осмислени, сложени на масата за преговори. Накрая ще бъдат взети по принуда през есента. Защото 1 януари идва и либерализацията на пазара на електроенергия не може да бъде отлагана. Ние сме последните в ЕС. Румъния м.г. го направи. Само че те за разлика от нас нямат американски централи, които да им струват 1 млрд. лв. на регулаторен период, а ВЕИ-тата им са много по-малко от нашите. Те по-полека са я карали от нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
