София. Преди броени дни в София се проведе 15-ия конгрес на Българската асоциация по радиология. В нея са обединени специалистите от няколко области - нуклеарна медицина, лъчетерапия, радиобиология и медицинска физика. Какви са проблемите в тези сфери и докъде стигна развитието на световната медицина при тях, разговаряме с доц. Галина Кирова. Тя е новият зам.-председател на асоциацията и началник на клиниката по образна диагностика в болница "Токуда".
- Доц. Кирова, кой беше основният акцент на дискусиите ви?
- Този конгрес имаше два фокуса - възможностите за специализация на младите хора по европрограми, за първи път се акцентира и върху работата на медицинските физици. Независимо че има наредба, която казва, че в едно голямо рентгеново отделение, трябва да има медицински физик, реално у нас няма. Наличието на такъв специалист е неминуемо не само, защото работим с високотехнологични апарати, но и за контрол на рентгеновото лъчение. Медицинският физик трябва да прави качествен контрол на лъчението, да следи за качеството на апаратите, да ги поддържа, да преценява протоколите за получаване на минимално ниската доза, която осигурява достатъчно диагностично качество на образа. Това е грижа за болните и за персонала. Няма да говорим за нуклеарната медицина и лъчетерапията, където процесът не може да протече без медицински физик при производството на радиофармацевтиците или прецизното планиране на обема на облъчваните тъкани.
- Защо така се получава?
- Причините са много. Като начало е икономически неизгодно за болниците, защото рентгеновите отделения, лъчетерапевтичните, нуклеарномедицинските - всички са недофинансирани. Но се получава парадокс - по закон не е възможно да се отвори болница или диагностичен център без рентгеново отделение, а изследванията са оценени от НЗОК много под себестойността им. Някой е решил преди 20 г., че ще се остойностяват с една произволна сума и оттогава тя не е променяна. Другият голям проблем е, че в пътеките на НЗОК всяка следваща година задължително се включват нови изследвания, извършвани с по-сложна и скъпа техника като компютърен томограф, ядреномагнитен резонанс, СПЕКТ-КТ, ПЕТ-КТ и др., които в цял свят са на печалба, а при нас са на загуба. Няма и класификация на изследванията, която да ги раздели по тежест. Защото има едни, които могат да се правят с базова апаратура и компетентност, и други, за които е нужна техника средно от 1 млн. евро. Оценката на двата вида изследвания е еднаква и болничните директори са демотивирани да стимулират отделенията да въвеждат и да ги изпълняват рутинно.
- Колко е реалната стойност на рентгеновите изследвания?
- Мисля, че никой не знае и не е правил оценка. В момента се опитваме да направим близко до реално остойностяване на нашите дейности, заедно с група информатици и икономисти, които да предоставим на НЗОК. Парадоксално е, че се закупи много нова апаратура с европейски средства, но тя е еднаква за различни видове болници. Освен това е недоокомплектована. На повечето места няма инжектори, работни станции за постпроцесинг, информационна система, дигитализиращи системи и това автоматично прави една много скъпа машина с голям потенциал неизползваема. В същото време няма и рентгенолози, които да работят с нея. Това е все едно, че сте купили "Боинг", който не може да подкарате на друго място, освен на "Околовръстното шосе".
- Колко специалисти са останали?
- На конгреса се съобщи, че има общо 450 работни места, от които 370 са заети, като много от тях са заети от пенсионери - само и само лечебното заведение да получи лиценз. От тези хора квалификация да работят с машините на XXI век имат по-малко от 25%. Повечето от моите колеги заминаха в чужбина, където има голямо търсене на тези специалисти. Липсата на перспектива за развитие у нас кара и младежите да предпочитат да емигрират независимо от трудностите, които първоначално трябва да преодолеят. В ЕС има стандартизирани програми за обучение и следдипломна квалификация, които тук дори не се коментират. У нас редица бази за обучение нямат специалисти, които да изпълняват и рутинната клинична дейност.
- Как може да се реши проблемът с липсата на кадри?
- Фармацията и медицината са сектор, който след военната промишленост е най-скъпият в света. Не може да искаш да използваш здравеопазването само като политически инструмент в социалната сфера без планиране и финансиране. Може би трябва да кажем на глас, че "Царят е гол" и тогава да подходим професионално към анализ и реална оценка на ситуацията, без да се притесняваме от истината.
- Има ли контрол върху качеството на образната диагностика?
- Не. Най-прост пример - един пациент за седмица има проведени 4 компютърни томографии в различни лечебни заведения. Това е лъчево натоварване, излишни разходи... Просто тук всеки прави нещо, без да има връзка с останалите колеги и институции. Липсата на регистрация и контрол позволява това. Лекарите вече осмисляме тези факти и стъпка по стъпка, се опитваме да ги превъзмогнем. Пример е т. нар. експертен борд, работещ вече близо 4 г. в областта на добрата медицинска практика в онкологията, който изработи поредица от ръководства за лечение на карцином на белия дроб, дебелото черво, простата, на ендокринните тумори. Сега работим ръководство за рак на гърдата и обновяваме първото за рак на белия дроб. Лошото е, че до този момент не успяхме да съсредоточим вниманието на Министерството на здравеопазването (МЗ) и да ги наложим като официален документ. Най-вероятно защото няма средства, за да се осигури подобно лечение и контрол на извършването му у нас.
- Какво е положението с апаратурата, в добро състояние ли е, морално остаряла ли е?
- Апаратурата не е съобразена с нуждите ни. Не може в една болница, където има рентгенолог и половина, да има два скенера, един магнитен резонанс и два мамографа. Един компютърен томограф е планиран с апаратно време за изследване на 40-50 пациента на ден. Изчислено е, че ако се използва пълноценно, трябва да има такова потребление. Но един рентгенолог - гениален да е, не може да анализира толкова много информация, защото само на един пациент се правят средно между 300 и 2500 образа. Затова на една машина трябва да работят минимум четирима лекари и още толкова рентгенови лаборанти. Така липсата на елементарни изчисления водят до парадокса да не може да използваме техниката си, а тя, седейки, да се амортизира. В същото време има постоянни разходи за помещението, поддръжка, сервиз, регистрация и пререгистрация, оценка на качествен контрол и др., които се разпределят в крайната стойност на проведените изследвания. Колкото броят на изследванията е по-нисък, толкова себестойността им е по-висока. Тоест - не е въпросът във всяка болница да има по два-три апарата, а да имаш един, който да използваш максимално добре. След 5 г., когато морално остарее, да можеш да го смениш и да въведеш последните достижения в тази област. Ние при това разхищение на средства никога няма да стигнем дотам.
- При този брой рентгенолози - около 300, колко болници може да работят у нас?
- В медицинския стандарт е записано, че за да бъдеш най-високо ниво отделение по образна диагностика, трябва да имаш конвенционална рентгенова уредба, скопична рентгенова уредба, компютърен томограф, магнитен резонанс, ангиограф и мамограф. Трябва да имаш минимум 5 рентгенолози, за да покриват 24-часовата медицинска помощ. Искам да попитам кой може да направи график за 7-часов работен ден във вредна среда с 5 души за 6 машини? Хората в нормалния свят правят големи центрове, където могат да работят много специалисти и машини, които да са икономически рентабилни. Там се работи така още от края на миналия век. През 1995 г. в болницата в Упсала, Швеция, имаше 4 скенера, 2 магнитна резонанса, 4 ангиографа, неизброим брой ехографи и др. Там работеха 300 души. Имаше спешно звено и тази болница обслужваше 300 000 души в един голям регион. Там пращаха включително и изследвания, технически изпълнени в Полярния кръг, защото бяха преценили, че е нецелесъобразно подобно отделение да има във всяко малко и отдалечено място. Въпрос на сметка и организация.
- Колко може да продължим така?
- Много, вечно. Не сме само ние. Клиничните патолози вече са мисля под 100, а без тях не може да започне лечение на нито едно заболяване. Няма ги, но никой не го интересува. За каква персонализирана медицина изобщо можем да говорим, за каква онкология, след като няма специалисти по клинична патология за банални електронно-микроскопски изследвания? При нас т. нар. гефрир (материалът за спешна диагностика, който се взима по време на операцията) все още е диагностичен метод. А диагноза може и трябва да се сложи преди решението за лечение.
- Докъде е стигнала световната медицина в областта на образната диагностика?
- Много напред. За моя тъга част от новите неща виждам на световните и европейските научни форуми и слушам за тях от колегите си. Бъдещето на образната диагностика е в персонализираната медицина, в изследванията, които съчетават информация за анатомията и функцията. При тези изследвания се използват различни маркери - радиофармацевтици, маркирани контрастни материи, които имат определен таргет. Най-известното сред хората изследване от този тип е позитронно-емисионната томография. Също така бъдещето е на рентгенолози, които са тясно профилирани, за да са равнопоставени с останалите лекари в мултидисциплинарния екип.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
