Доц. д-р Людмил Вагалински е откривателят на Хераклея Синтика
- Православните християни се готвят за Страстната седмица
Танц на скелети е изобразен върху фрагмент от непубликувана досега чаша от първата половина на I век сл. Хр., открита през 2019 г. при разкопки в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Новината за уникалната находка, която показва връзките на Хераклея Синтика с европейския античен свят, съобщи специализираната платформа Archaeologia Bulgarica. Вероятно чашата неслучайно е изработена от глина в много светлосив нюанс - този цвят е най-близо до тоналността на среброто. А е известно, че тъкмо с трапезни съдове от този скъп метал, покрити с изображения на пируващи или танцуващи скелети, аристократите и новобогаташите в периода около новата ера са демонстрирали лукс и съгласие с максимата: "Всички сме смъртни и нека помним това, докато се отдаваме на насладите!".
Най-известните танцуващи скелети са върху две чаши от прочутото сребърно съкровището "Боскореале" от т век. То представлява една от най-големите сребърни колекции съдове от римската епоха във витрините на Лувъра. Гостува в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН през 2015 г. като реципрочна изложба на българската "Епопея на тракийските царе" в най-известния парижки музей. Съкровището е било открито през 1895 г. в цистерна за вино в римската Вила дела Пизанела в Боскореале, в подножието на Везувий. Последният собственик на сребърния сервиз вероятно е била жена на име Максима. Тя е загинала до него заедно с още двама мъже, които се опитали да спасят предметите при изригването на вулкана през 79 г.
На едната от двете чаши със скелети са разчетени надписи като: "Наслаждавай се, докато си жив, утрешният ден е несигурен" и "Животът е театър", а на другата - "Бъди весел, докато си жив" и ироничното "Почитай свято боклука".
Далеч не само собствениците на този сервиз са били увлечени по модата да оправдават разточителството си с напомняне за краткостта на земните удоволствия, припомня Archaeologia Bulgarica. Можем да съдим за това и по възмущението, с което автори като Плиний Стари укоряват показността и празния разкош. Ето какъв цитат открива епиграфът от СУ "Св. Кл. Охридски" Николай Шаранков в "Естествена история" на Плиний, публикувана две години преди мощното изригване на Везувий: "Бога ми, Помпей Павлин, синът на римски конник от Арелате (днешен Арл), чиито предци по бащина линия се обличали с животински кожи, разнасял със себе си във войската 12 000 либри сребро (ок. 3960 кг), при това на походи срещу най-кръвожадните племена". Николай Шаранков припомня и че през 161 г. пр. Хр. римският сенат постановява по-видните граждани да ограничат разходите си за пиршества, да не сервират вносно вино, а общото тегло на използваните от тях сребърни съдове да не надхвърля 100 либри (ок. 33 кг). В този смисъл показателна е и една от описаните в "Сатирикон" на Петроний сцени: "Докато си пийвахме и усърдно хвалехме разкоша, един роб внесе сребърен скелет, сглобен така, че ставите и костите му се въртяха свободно във всички посоки. След като го подхвърли веднъж-дваж на масата и навързаните му елементи образуваха различни фигури, Трималхион възкликна: "Колко сме жалки! Горко ни, човекът е толкова нищожен! Всички ще бъдем така, щом подземният бог отведе ни. Та докато сме добре, нека се впуснем в живота!".
Тази философия и оправданата с нея мода да се харчи за все по-скъпи и изискани сребърни съдове е намирала лесно последователи сред най-богатите. А за хората с по-скромни възможности, втурнали се да им подражават, оставали по-евтините имитации. И вероятно тъкмо такъв е случаят с фрагмента от светлосивата глинена чаша, открита в рамките на форума на Хераклея Синтика, смята ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински, цитиран от Archaeologia Bulgarica.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com