Крайно време е училище и бизнес да заговорят на един език
Два дни в училище, три - в производството. Прословутото дуално обучение по швейцарско-немски модел, за което се говори от няколко поредни просветни министри, най-сетне е на път да стане факт. Засега - само в 15 училища. Въпреки че десетки професионални гимназии чакат момента, когато ще могат да казват, че учениците им карат практики, които наистина ще им послужат за нещо, а не се обучават върху техника на 20 и повече години, с която фирмите отдавна не работят.
Всъщност дуалният модел, който България в момента внася от чужбина, е "добре забравено старо" - някогашните техникуми. Навремето учениците, които учеха в тях, прекарваха последните си учебни години в предприятието, а част от тях биваха назначавани на работа след дипломирането.
Криворазбраното демократизиране на образователната система
разби всичко това. И позволи да се появят гимназии и паралелки с безсмислено атрактивни имена, които готвят кадри за несъществуващ бизнес, а в действителност просто запълват хорариума на преподавателите си, за да не се налагат съкращения в училище. Въвеждането на дуалното обучение, ако това стане по-широка практика, твърде скоро ще покаже кои от тях са нежизнеспособни. Тоест за кои от училищата няма фирми, които биха поискали техни кадри, защото този бизнес или не съществува, или е в прекалено малки мащаби. По този начин ефектът ще бъде троен - първо, ще останат училища, които действително са ориентирани към потребностите на компаниите. Второ, бизнесът, който си плаща за кадрите, вече ще бъде заинтересован да участва и в разработването на програмите им, и в оценяването на финала, както и да ухажва със стипендии най-добрите, за да останат при него. Защото ще знае, че ги подготвя по собствените си критерии. От друга страна, дуалният модел може да върне в училище учениците от бедни семейства, които в момента отпадат още около 11 клас, защото трябва да си изкарват хляба сами. Ако, освен че усвояват професия, за практиката им се заплаща, но с реални, а не символични пари, те ще разберат смисъла на това да завършат обучението си. За да се стигне до този момент обаче, трябва сериозна намеса на държавата, чиято подкрепа до този момент само се декларира. Просветният министър Тодор Танев вече заяви, че ще създаде в министерството си звено за постоянни връзки с бизнеса и ще остави работодателските и браншовите организации да направят промените в учебните програми и закона за професионалното образование. За да ги мотивира обаче наистина да се ангажират с участие в дуалното обучение,
държавата би трябвало да се намеси по-активно
например с облекчения на фирмите, които поемат ангажимента да обучават бъдещите си кадри по този начин и да им плащат заплати за това. Бизнесът, поне този, който има финансова възможност, започна да разбира, че няма как да проявява претенции към "продукт", който нито е поръчвал, нито е плащал за него. За съжаление обаче, освен чуждите компании у нас, браншовете, които могат да си позволят инвестиция в това, са единици. Минно-геоложката камара започва подобно обучение в десет гимназии, но фирми с по-малки мащаби няма да могат да си позволят да подготвят кадрите си, ако държавата не ги облекчи в нещо друго. Просветният министър Тодор Танев лансира идеята за колежи, но няма как те да заработят в истинския смисъл на думата, ако го няма нивото под тях - тоест професионалните гимназии. Ако те подготвят зле мотивирани специалисти, които вземат изпита си по професията с тройка от третия път, няма как тези младежи да отидат в колежите, които ще се превърнат в своеобразна надстройка без база. А за съжаление големият проблем на професионалното образование у нас е, че към него се насочват предимно млади хора с тройки и четворки. И ако става дума за производства, въвеждащи високи технологии, много от тях си остават на "вие" с материала или просто отпадат, за да станат келнери, да наливат бензин и да се хванат на сезонна работа - сиреч да работят неща, за които не са нужни никакви по-специфични познания. А в България такава е съдбата на много от абитуриентите от професионалните училища. Те, с изключение на финансовите и банкови училища, се превърнаха в кьошето на образованието. И ги избират предимно младежите, неприети в профилирана, езикова или математическа гимназия, точно защото не са издържали добре изпитите си. Вероятно някои от тях имат шанса да станат прекрасни специалисти, но мнозина просто подреждат списъка на желаните училища при кандидатстването като тото, без това по никакъв начин да е обвързано с професията, която искат да упражняват. Самите училища пък правят план-приема си, водени от единственото желание да увеличат делегирания си бюджет. Те просто отказват да обявят паралелки по професии, от които държавата има нужда, ако те не звучат атрактивно на седмокласниците и техните родители, защото те няма да ги изберат. Такъв е например повтаряният от години пример с професията "асансьорен техник", за която в цяла София не могат да се съберат 18 седмокласници на година, за да сформират един-единствен клас. Ако тези деца се мотивират със стипендии да изберат нежелана от други специалност, вероятно проблемът може да се реши.
Промяната обаче трябва да се направи не на парче и не само от образователното министерство. Защото тя касае много повече и икономиката, и социалната сфера, която ще се разтовари от хора, чиито имена висят с години в списъците на бюрата по труда. За да се направи промяна тук, е нужно също държавата и бизнесът да са в състояние да предвидят какви кадри ще им трябват в следващите години - а се знае, че в момента много браншове не са в състояние да направят това, защото зависят от икономическата стабилност на държавата. Реформата, която е нужна, далеч надхвърля мащабите на образованието. И не бива да се ограничава само с 15 или 20 училища, защото тогава ефектът от нея няма как да бъде измерен. В Германия например браншовите организации заделят средства за обучението на кадрите, които са им нужни, а у нас все още има сфери, в които работодателите продължават да повтарят "Ние си плащаме данъците, държавата е длъжна да ни обучи кадрите". Всъщност двете страни са скачените съдове на тази реформа. И тя ще бъде възможна, само ако го разберат навреме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
