Докато в района има запаси от петрол и газ, мирът ще остане химера
За мнозина сирийският кошмар, довел до небивал бежански поток към Турция и Европа, е предизвикан от войната срещу режима на Асад, водена от джихадистката Ислямска държава (ИД) и нейните брутални действия срещу друговерското население в страната. Но този кошмар има далече по-дълбоки измерения. ИД щеше да е отдавна ликвидирана, ако в сирийския конфликт не бяха преплетени интересите на много държави от региона и извън него. Позицията на САЩ и техни съюзници от НАТО е, че репресивният режим на Асад e виновен за разширяването на влиянието на ИД в тази страна, като в същото време е предизвикал и появата на "умерена" опозиция, бореща се за демокрация, в лицето на Сирийската свободна армия (ССА), на която те оказват съдействие. Според някои политически анализатори гражданската война в Сирия всъщност е на религиозна основа, между шиити и сунити- режимът на Асад е шиитски, а бунтовническите групировки са сунитски. Според други войната всъщност е хибридна, между Турция и Русия, а британският историк Майкъл Бурлей отива още по-далеч, като я определя като сблъсък между Путин и Ердоган, или както ви харесва, казва той, "между един цар и един султан."
Основният интерес на Турция в Сирия е сирийските кюрди да не се обединят с кюрдите в Ирак и в самата Турция с цел за създаване на кюрдска държава. За отстраняването на тази заплаха е необходима замяната на режима на Асад с друг, който да обслужва интересите на Анкара. Затова и Турция на думи е срещу ИД, но на практика я подпомага.
Руските интереси са от друго естество. Москва има военноморска база в Тартус и военновъздушна в Латакия, даващи й възможност за установяване на свое влияние в Средиземноморието. Освен това през 2013 г. Русия и Сирия подписаха споразумение за проучване на находища на газ в крайбрежната част на Източна Сирия. Москва е обезпокоена и от притока на чеченски бойци в ИД, които един ден ще се върнат обратно по родните места. По същата причина и Китай оказва подкрепа на на режима на Асад - сред главорезите на ИД има немалко уйгури - сунити от Западен Китай.
САЩ са в принципно съгласие с Анкара по отношение на премахването на режима на Асад, но за Вашингтон не е изгодно в Дамаск да застане на власт контролиран от Турция режим. Отделно във Вашингтон, Лондон и Париж отдавна разбраха, че падне ли режимът на Асад, на власт неминуемо ще дойде ИД, която вече отряза глави на техни граждани и организира терористични актове на тяхна територия.
САЩ са обезпокоени и от това, че Ал Кайда изгражда, подобно в Афганистан, солидна база в Сирия. Затова за тях приоритет е ликвидирането на ИД и чак след това да бъде решена съдбата на Асад, евентуално с преговори с Русия. Но има един проблем. Ясно е, че ликвидирането на ИД не може да стане без сухопътна операция, но във Вашингтон вече се налага мнението, че Сирия не е чак толкова важна, за да бъде жертван животът на американски войници. В реч във военната академия Уест Пойнтс Обама посочи, че след Втората световна война най-скъпоструващите грешки на САЩ са били от военни авантюри, без да се мисли за последствията и за жертвите. Освен това Сирия в момента е кошер от жужащи пчели във вид на цял куп разнородни военни формирования, в който не си струва да се набъркваш. От едната страна на фронтовата линия са противниците на Асад - Свободната сирийска армия (ССА), ИД, която е подхранвана с доброволци сунити от цял свят, включително от Западна Европа, подкрепяната от Турция Ал- Нусра, която е свързана с Ал Кайда, салафитският Ислямски фронт, обединяващ седем ислямистки групировки, подкрепян от Саудитска Арабия и Кувейт, салафитската Бригада Ахфад ал-Расул, подкрепяна от Катар, и сирийският клон на Мюсюлманските братя, подкрепян също от Турция и от Катар. От другата страна са армията на Асад, сирийските кюрди, бойци на Хизбула от Ливан, че даже и командвана от иранския генерал Касем Сюлейман военна групировка от платени наемници шиити от Афганистан, на които е обещано иранско гражданство. Сирия получава помощ и от шиитския режим в Ирак, който осигури достъп през въздушната си територия до Сирия на военни самолети от Иран. Но най-важната във военно и политическо отношение помощ за Сирия е от Русия.
Отделно, положението в Сирия е парадоксално както във вътрешен план, така и по отношение на намесата на външни сили, имащи различни интереси. На теория подкрепяната от американците ССА би трябвало да воюва на два фронта - както срещу Асад, така и срещу омразната ИД. Но само на теория. Защото т.нар. Сирийска свободна армия много малко се различава от ИД. На 22 март 2012 г. Human Rights Watch обвини официално ССА в такива военни престъпления, като отвличания, мъчения и екзекуции. Съвсем наскоро английският журналист Питър Оборн, посетил Алепо, изнесе, че ССА всъщност се придържа към радикален ислям. Появиха се и факти, че групировката провежда съвместни операции с Ислямския фронт и Ал Нусра срещу режима на Асад.
Известният американски политически наблюдател Сеймър Хърш писа в London Review of Books, че оръжията, с които САЩ снабдяват ССА, всъщност попадат в ръцете на ИД. Това, както и безуспешните опити да накарат Турция да спре подкрепата си за Ислямска държава и Ал Нустра принуди САЩ да се облегнат на други сериозни противници на ИД. Вашингтон започна да оказва военна подкрепа на сирийските кюрди, с което предизвика гнева на Турция, която заплаши с евентуално затваряне на американската база в Инджирлък. От своя страна, Турция уж също бомбардира позиции на ИД, но всъщност основните й удари са срещу сирийските кюрди. И Русия бомбардира ИД, но е обвинявана от Турция, че всъщност повече удря сирийските туркмени, а от САЩ и Великобритания, че основна мишена са бази на ССА. Друг парадокс е политическата подкрепа, оказвана на шиитския режим на Асад от сунитските Египет и Йордания, които възприемат джихадистките групировки в Сирия като потенциална заплаха за светския режим в своите страни. Агонията в Сирия има още едно важно измерение - от геополитически характер. Страната има стратегическо географско разположение. Тя граничи на запад със Средиземно море и на изток с Ирак; Ирак граничи с Иран и Саудитска Арабия, до която са долепени Катар и Бахрейн и това създава възможност за всичките тези страни да доставят нефт и газ до Европа чрез нефтопровод и газопровод, излизащи на сирийския бряг. По отношение на доставките на газ, за тази цел бяха планирани два съперничещи си газопроводи. Още през 2009 г. Катар предложи да бъде изграден газопровод, минаващ през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия, за доставка на газ за Европа и за Турция. Асад обаче не прие предложението, а през юли на 2011 г. подписа заедно с Иран и Ирак предварително споразумение за изграждане на газопровод през иракска и сирийска територия за доставка на ирански газ за Европа. За САЩ и неговите европейски съюзници, включително Саудитска Арабия и Катар, преимуществено значение имаше изграждането на "катарския" газопровод. Освен това "иранският" газопровод се явява и съперник на фаворизирания от САЩ "Южен коридор", от който и България, след провала с "Южен поток", се надява да получи газ. Многозначително, само пет-шест месеца след подписването на споразумението за "иранския" газопровод, в края на 2011 г. САЩ, Великобритания и Франция се обявиха за сваляне на диктаторския режим на Асад и започнаха да оказват подкрепа на ССА. Преследвайки свои интереси по отношение на "катарския" газопровод, Турция, Саудитска Арабия и Катар започнаха да оказват подкрепа на свързани с тях групировки. Сирия се оказа по такъв начин военен театър, на който се сблъскват интересите на цял куп държави и и това е една от важните причини засега да не се вижда светлина в тунела, в който е изпаднала тази злощастна държава и многострадалното й население.
Както пише в FTM Daily.com, "тези конфликти в Близкия изток не са за "установяване на демокрация", а за контролиране на потока на енергийни ресурси в региона. Всичко останало е второстепенно."
Което означава, че конфликтите в Близкия изток ще престанат едва в далечно бъдеще, когато петролните и газови запаси се изчерпят и интересът на главните играчи - днешните велики сили - към този регион ще угасне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
