Синовете живеят по-дълго в дома на родителите си от дъщерите.
Българинът напуска семейното жилище средно на 30 години, като за мъжете възрастта е 32 години, а за жените - 27 години. Това се посочва в проекта на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. В него се отбелязва още, че страната ни е първа по ранни раждания. Една от всеки 8 българки ражда първата си рожба преди да чукне 20 години. 19 на сто от младежите у нас имат деца, като малко над една трета от тази група са с едно отроче, следвани от тези с две.
Почти половината от тези, които не са чукнали трийсетака, работят на пълна заетост, a 4% - на частична. Останалите са ученици или студенти. Положителна е тенденцията на намаляване на младите хора, които нито учат, нито работят. Въпреки това делът им остава висок в сравнение със средните стойности за държавите от ЕС.
Друга оптимистична тенденция е, че все по-малка част от тях имат желание да емигрират. Почти половината от младежите биха останали у нас. Само 27 на сто твърдят, че при първа възможност биха заминали в чужбина. Докато мотивацията на бъдещите емигранти е свързана с желание за по-добър живот, то другите смятат, че България ще се превърне в много по-добро място за живеене.
Според прогнозите в стратегията до 2030 г. младите хора до 29 години у нас ще намалеят с 1679 души и ще съставляват 1 003 548 от цялото население.
Самата стратегия пък очертава три оси, върху които трябва да се наблегне - образование и заетост, ангажираност и равни възможности и социално благополучие. В нея се отбелязва, че е висок процентът на младите хора, които са продължили своето образование във висше учебно заведение след завършване на гимназия, но това не е достатъчно. Причината е, че не е висок процентът на младите хора, които имат документи за някакъв вид професионална квалификация или документ, придобит от неформално обучение, които да им разкрият по-големи възможности за успешна реализация. Ролята на тези обучителни форми в европейски и световен мащаб се увеличава и наред с формалното образование развива познавателните, социалните и гражданските умения.
България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии, става ясно още от стратегията. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с основни или над основните дигитални умения. Въпреки това експертите смятат, че повишаването на дигиталните им умения е предпоставка за развитие на модерна и конкурентноспособна икономика с висока добавена стойност.
В стратегията се отбелязва още, че България се утвърждава като водещо място на Балканите за бизнес компании от цял свят и поради факта, че голям процент от младите хора у нас владеят чужди езици на високо ниво. Доказателство за това са данните, че 92% от младите хора с висше или полувисше образование владеят чужд език, 66% от хората със средно образование и 67% от хората с основно образование се причисляват към тази група, пише Марица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
