Ще се разцепи ли БСП, след като Георги Първанов изтупа от прахта проекта АБВ? Доколко са сериозни пукнатините в управляващата коалиция? Какво се крие зад годежа на Реформаторите с ГЕРБ? Защо вечните скандали носят успех на Волен Сидеров? Ще удържи ли кабинетът до евроизборите? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от политолога Първан Симеонов от Галъп Интернешънъл.
- Г-н Симеонов, какви последици ще има поредното избухване на Волен Сидеров?
- Не виждаме нищо ново в поведението на Волен Сидеров, затова е странно, че има толкова изненадани. Когато крепеше властта на ГЕРБ, той отново произвеждаше маса скандали, защото това беше начинът да покаже хем че поддържа управлението, хем че продължава да бъде себе си - радикален политик, който не си поплюва. Сидеров и тогава правеше скандали по периферията, но никога директно срещу властта. Скара се например с американския посланик в някакъв ресторант, вдигна разправия в Атон. Сега отново вдига шум по периферията - отиде да протестира срещу областния управител на БСП и ДПС във Варна, но не протестира в София, вдигна митинг пред американското посолството, но не в центъра.
- Как си обяснявате, че тактиката на безкрайния скандал засега неизменно носи успех на "Атака"?
- Сидеров си има избирателен корпус от поне стотина хиляди души, който може да мърда нагоре и надолу. Волен си извоюва една трайна ниша в българското политическо пространство. Освен всичко той се обърна към хората, които платиха тежката цена на прехода. Обърна се към две идеи, които бяха обявени за непрестижни в резултат на прехода - социалната и националната. Там има сериозно търсене, което показаха и февруарските протести през 2013 г. Ние често осмиваме Сидеров, но той е доста прецизен политик.
Сидеров обаче е много по-силен със социалната си идентификация, а не с националната. Например случаят в Катуница преди вота през 2011 г. не му донесе допълнителни гласове. Социалните бунтове миналия февруари пък вдигнаха рейтинга на "Атака" петкратно. През февруари Галъп интернешънъл измери 1 процент доверие, а в средата на март подкрепата вече беше 5 на сто.
От скандала в самолета печелят всички. Сидеров печели свой собствен сюжет - на него не му трябва да говори на масата, а на своите привърженици. Управляващите също печелят - БСП и ДПС имат повод и възможност елегантно да избутат лидера на националистите назад. Трето, опозицията също печели чудесен коз, който да използва за усилване на натиска и постоянно да поставя управляващите в шах, включително и с парламентарната процедура около свалянето на имунитета му.
- Как ще се отразят на управляващата партия БСП маневрите на Георги Първанов?
- В управляващото формирование намаляха проблемите по фронта и започнаха ясно да проличават проблемите в тила. Доказателство за това не е само активността вътре в БСП, а и леките скърцания, които се проявиха в отношенията им с ДПС в парламента. С намаляването на протеста се проявиха вътрешните разломи. На този етап не знаем какво точно ще се случи с проекта на Георги Първанов. Ще разберем, когато и ако АБВ излезе със свое лице. Ако напред излезе Ивайло Калфин, ще бъде едно, ако е друг - друго, ако няма лице, ще бъде трето. Рано е да гадаем по тази тема - не се знае още дали ще има такъв субект.
- Засега водещите версии за рестарта на АБВ са две - първи изстрел от нова война в левицата или блъф?
- А може да се окаже последен изстрел от стара война. Възможно е също Първанов или друг просто да оказва натиск върху подреждането на листата на БСП. Не бива отсега да предписваме на този проект някакви предполагаеми значимости - нека първо видим дали наистина ще го има.
- Напоследък Калфин и Първанов критикуват най-вече зависимостта на БСП и ДПС от "Атака"?
- Не за пръв път във и около БСП виждаме хора, които споделят основните обвинения на техните противници. Подобно поведение имаше Калфин и при казуса "Пеевски", на моменти и Кадиев казва направо неща, които ръководството на БСП само с половин уста изговаря, и т.н. За да тръгне сериозен нов ляв проект, трябва да има обществено търсене. Ако има такова търсене, то е свързано с нов тип левица, а не с формация на лица от БСП, и то стари. Така че не бих надценявал възможностите на успех на АБВ. Има и една по-конкретна причина: ако Първанов тръгне да прави отделна листа, той ще попадне в хипотезата на Касим Дал. Помните, преди изборите през май се получи следното: Доган беше нападнат, а пък пострада Дал. Защото след нападението в НДК ДПС можеше да разиграе пред своя електорат следния сюжет: "Ето, в опасност сме! Нападат лидера ни с пистолет, а през това време хората на Дал се опитват да откършат парче от общността ни". Същото може да стане и в левицата - представете си, например, Станишев води листата на БСП и има паралелна червена листа начело с Калфин. Станишев ще бъде в правото си да каже: "Другари, БСП ли ще изберете или тези, които искат да разцепят партията в тези смутни времена? Нас ни бият отвън, а тези ни нападат отвътре". Едно е да участваш в лидерска битка на конгреса на БСП, друго е да вършиш диверсионни действия в тила. Няма да се възприеме от самата партия.
- След редица пируети Реформаторите и ГЕРБ също обединиха усилия срещу правителството.
- Рано е да се каже, че са обединили усилия. Спомняме си преди последните избори как ГЕРБ беше изпаднал в кръгова отбрана. Човек, ако не знаеше кой е ляв и кой - десен, щеше да помисли, че всички са от един отбор. Станишев, Доган, Костов, Кунева, Сидеров - всички атакуваха Борисов по един и същ начин. Сега положението се обърна - главният разлом е "за" и "против" правителството. Така че настана време разделно и тези, които са срещу кабинета, започнаха да се споглеждат и да си подават ръце. Реформаторите гледат не само към ГЕРБ, гледат и към Протестна мрежа, и към Ранобудните студенти за общи действия срещу статуквото.
Логично е Реформаторският блок да има постоянен комплекс от ГЕРБ. На Реформаторите не им е лесно - първо искаха да бъдат нова дясна алтернатива и отказваха да имат нещо общо с Борисов. Сега промениха мнението си и с уговорки допускат взаимодействие с ГЕРБ, ако те се променят. Но всичко това е закономерно - защото РБ трябва да избира между красота и ефективност. Героичното и красивото време отмина с намаляването на протестите. Идват избори и те са изправени пред дилемата дали да кажат на привържениците си да гласуват красиво, но без реална видимост за участие в управлението, или пък да им кажат, че има вероятност за участие във властта с други противници на Орешарски, даже заедно с ГЕРБ. В единия случай няма да се харесат на едни, в другия - на други. Няма лесен път. Важното е бързо да решат кое от двете ще е и да вървят напред.
- Очаквате ли политически катаклизми до изборите за Европарламент на 25 май?
- Нека отминат януари и февруари. По принцип имаме навика да чакаме някакво социално мотивирано недоволство. Не сме получавали особени потвърждения, но през миналия февруари получихме едно потвърждение, и то какво. Скептичен съм, че ще има особени вълнения, тъй като правителството направи немалко, за да потуши потенциалните огнища на социално напрежение. Второ, енергийните монополисти и останалите, обявени за "лоши", имат едно наум. Трето, противниците на кабинета ще опитат протести и ескалация на напрежение, но изгледите им за успех не са много големи. Силите, които са способни да инспирират мащабни бунтове в момента, са в лагера на управляващите, или поне не са техни противници. Пето, от перманентите протести има две възможни следствия върху общественото съзнание - хората да се одързостят или да изпаднат в апатия. Като че ли наблюдаваме второто - някакво униние и апатия, че нищо не се е променило въпреки протестите. Така че по-вероятно е кабинетът да удържи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
