- Възстанови Цари мали град, ще ни се усмихне отгоре, ако заблести Базиликата в Плиска
- Направи "Главбулгарстрой" емблема за качество и доверие
Симеон Пешов е от онази порода новатори, които дори телом да ги няма на този свят, духът им остава завинаги. Някои казват, че е големият строител в новата история. Други - че е големият меценат. Трети - че е големият родолюбец.
Истината е, че в периода на опустошителното разделение на нацията, когато се рушат ценности и авторитети, Симеон Пешов е изключението, което караше политиците да го слушат, бизнеса - да става на крака, богатите -да му подражават, а бедните - да го уважават.
За него парите нямаха значение, ако не бяха подплатени с доверие, думите губеха смисъл, ако не носеха резултати. В работата му най-важни бяха кадрите, а в семейството - дисциплината.
От всички кътчета на света, където без проблем можеше да отиде, Пешов най-много обичаше почивката в родното село Белчин - под римската крепост, която възстанови и до църквата "Свети Петър и Павел", която напълни със свитъци от книжовността на миналото и с чудодейните икони на настоящето.
Над 30 години от живота си посвети на "Главбулгарстрой",
построи най-големите обекти от инфраструктурата
получи всички възможни ордени и медали, но никога не забрави нито откъде тръгна, нито колко усилия му струваше да сбъдне мечтите си.
Обичаше да разказва за детството си, когато с цървули е вървял километри, за да стигне до училището в Самоков, а в раничката за седмицата е имало само хляб, сланина и картофи. През уикенда нямал време за уроците, защото в родната му къща в село Белчин го чакали, за да реже дървета и да ги цепи.
До края на живота си
той така и не поиска да влезе в родния хайлайф
Гледаше с насмешка олигарсите и им припомняше, че знатен означава знаещ, а не богат.
Никога не парадираше с активите си, държеше семейството далеч от светската суетня. Възпитаваше двамата си синове и дъщеря си спартански, но винаги се гордееше с тях, че освен висше образование, са изкарали и специализация по света. Постепенно момчетата ги вкара в строителната фирмата, но за да стигнат до върха им трябваше повече от десетилетие. На дъщерята остави да развива хотелиерския бизнес, но с помощта на батковците.
За разлика от повечето новобогаташи, наследниците на Пешов не стъпиха във фирмата на червения килим, в лъскавите кабинети, с дългокраките секретарки и със спесимените за милиони. Караше им се наравно с всички останали, дълго време те му говореха на "вие".
По-късно споделяха, че баща им не ги е карал, но ясно им е посочил разграничението - вкъщи синове, в работата - млади кадри.
Калин записал първите червени точки пред баща си
по време на кризата през 2009 година, когато сам предложил варианти за преструктуриране. Двамата с брат му отдавна са поели кормилото на управлението в компанията, но твърдят, че всички важни решения ги вземат, след като са ги споделили с баща си.
Той пък изповядваше принципа, че най-важното в бизнеса е доверието между партньорите и разстоянието от политиците. Признаваше, че много пъти са го канили във властта, но никога не си е помислял да напусне бизнеса.
Познаваше всички управляващи на прехода, но избягваше както да ги критикува, така и да ги хвали. Ядосваше се, че малко от тях имали стратегическо мислене. И често ги упрекваше, че се кланят пред чуждите инвеститори, а неглижират родните. И че толерират мнението на природозащитниците в пъти повече от това на строителните инженери.
Обичаше да казва, че
не дели хората по вяра и богатство, но не общува с родоотстъпници
Искаше да го запомнят не с вдигнатите мостове и построени магистралите, а с възстановените символи на българщината.
Строителят-доайен никога не сравняваше професията си с чертежа и пергела, а с колоната на хан Омуртаг. Макет от
нея по негова заръка години наред се подаряваше на най-добрите в бранша.
Не криеше, че искрено се възхищава на великия хан и че е прочел всички легенди за историята му. Определяше го като най-големия строител и успешния воин, който не е водил войни, но всички са се плашили от него. Припомняше, че Именно хан Омуртаг е започнал един от големите строежи в Плиска и Преслав и е оставил забележителен отпечатък в строителството.
Последните години от живота си Симеон Пешов отдаде именно на Триъгълника, но не властта, а на българщината.
Продължи делото на покойния Божидар Димитров
като се захвана с възстановяването на Голямата Базилика - най-голямата в Европа в продължение на повече от два века и от която е тръгнало познанието, християнството в славянските народи, културата, и държавничеството. Ще се усмихне отгоре ни само когато ние, българите, покажем, че не сме се отказали от държавността и като символ продължим делото му за възстановяването й.
А неговата ярка звезда оттук нататък всяка вечер ще свети над църквата в селото, където в петък хиляди ще се простят с него - в подножието на гробницата, в която са погребани смели войни и изтъкнати духовници.
Пешов обичаше да разказва как
интересът му към Цари мали град датира още от детството
когато гледал как историята покрива всеки ден с прах останките от славното ни минало. Години му трябваха, за да върне блясъка на крепостта, а когато тя спечели първото място в кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България", със сълзи на очи заяви, че е сбъднал мечтата на поколения.
Неслучайно по-късно реши да направи фестивал, който нарече "Портал на два свята". Откри го миналата година, сякаш за да остави и за себе си отворена пролуката между там, където е сега и тук, където вечно ще ни липсва.
Поклон пред големия българин!
ЗА НЕГО
Отиде при големите звезди
Вежди Рашидов, председател на парламентарната Комисия по културата и медиите
Загубихме един изключителен професионалист, прекрасен човек и приятел, който милееше за културата от сърце и душа, казва Рашидов. Той ръководеше строителна компания, с която бяха изградени такива забележителни обекти като Ларгото, Квадрат 500, Цари Мали град, където днес наши и чужди гости се възхищават на културното ни наследство.
Винаги ще помня как той се вълнуваше за своя роден край и милееше за всеки камък в ценната археология, продължава Рашидов. В нашата памет е съхранен спомена за Колю Фичето. Вярвам, че поколения ще помнят Симеон Пешов за това, че строеше с ум и сърце. Господ го прибра в небесната вселена, където светят големите звезди. Почивай в мир, скъпи приятелю, ще те нося в сърцето си!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
