"Обичам" е любимата ми дума на родния език, казва Силви Вартан
"Винаги съм щастлива и развълнувана, когато се връщам в България. Когато я напуснах, бях дете и още тогава установих, че половината от моето сърце остана тук." Това каза Силви Вартан още с влизането си в залата на националното радио за среща с медиите и след поздрава "Христос воскресе!".
Световноизвестната френска певица, родена в село Искрец, пристигна за големия си великденски концерт довечера в зала 1 на НДК, трети поред в родината след демократичните промени. Тя долетя директно след спектаклите си в Токио, за да представи 40-ия си поред диск "Силви в Нешвил". "Надявам се да подпаля НДК с новите си песни", закачливо призна легендата. С нея пристигнаха и 28 фенове, които я следват навсякъде по света. След като стана почетен гражданин на София и разгледа музея за история на столицата, за който направи поредното си дарение, снощи във Френския културен институт беше премиерата на втората книга на Вартан "Дума по дума". С чувство за хумор Силви отговаряше на всеки въпрос към нея на български и караше журналистите да повтарят по някоя дума, която й е непозната, за да я запомни. Когато обаче емоциите надвиха речника й на 7-годишно дете, тя премина на френски.
"На български не мога да изразя докрай емоциите си. Представете си как се чувства дете, което напускайки родината си, напуска и хората, които обича. И с мисълта, че никога няма да се върне. Още помня как дядо тичаше след влака и плачеше, когато ни изпращаше. Добре разбирате огромната ми привързаност към моята България".
- Госпожо Вартан, албумът ви "Силви в Нешвил" ни връща в столицата на рока. Коя беше искрата, която го запали, какви чувства ви вълнуваха по време на работата върху него?
- Когато се върнах в Нешвил, реших да направя диск с енергия, динамика, жизнерадост. Нещо, което предишните ми изпълнение не притежаваха. Той е с кънтри и рок звучене, имам и две балади и френски шансони.
- Албумът тогава предполага много зрелищност и шоу, нали? Какво да очакваме и кои от елитните кънтри музиканти, с които го записахте, ще чуем тук?
- Няма българска дума "шоу", затова в началото не разбрах въпроса. Музикантите ми от Нешвил са много натоварени и си останаха там. Имам великолепен специализиран френски оркестър, който работи в този жанр. С мен на сцената ще бъдат и две бек вокалистки, а шоуто е режисирано в САЩ и цялата продукция е технически сложна и много атрактивна. Това, което ще видите в НДК, е невидяно до този момент тук, в България.
- Как поддържате гласа си?
- Честно да си призная, в Япония малко го бях позагубила. Първо - от часовата разлика между Лос Анджелис и Токио. И второ - от климатиците, които са навсякъде.
Пазя гласа си със сън
- Как се променя с годините начинът, по който избирате песните си?
- За 30 години много неща се промениха. Започнах на 16, пишех песни, типични за онова време и възраст. В Америка се научих да танцувам, вкарах много в концертите си. Сега съм по-уморена. Всичко вече съм направила. Изборът ми винаги е бил инстинктивен, продиктуван от страстта. И винаги с капка нежност. Не мога да правя нищо преднамерено. Сега, след тези 30 години бурна концертна дейност, реших да се насоча към нещо много по-интимно, каквато е формата на рецитала.
- Имали ли сте моменти, в които сте искали да се откажете от музиката?
- Не. Тя е част от моето същество. Музиката е голяма терапия, заличава всички проблеми поне за малко. Питат ме често защо продължавам да пея - именно поради тази причина.
- Доколко ви послужи като вдъхновение за книгата "Дума по дума", чиято искреност е вълнуваща?
- Музиката е международен език, тя обединява хората, обвързва ги. Но в словото можеш да си по-ясен и разбираем. Реших да напиша тази книга като азбучник. Да е лека, ефирна и забавна, но честна пред себе си и читателя. Например за буквата "Б" веднага ми идва наум България, баница, бебе.
- Пренасяте ли нещо от родната чувствителност в личния си живот?
- Всичко. Моите емоции са български и унгарски, заради майка ми, която е родена там. Унгарците са народ на крайностите - или са много емоционални, или изпадат в меланхолия. Знаете книгата на Милан Кундера "Непосилната лекота на битието" - той е чех, но сравнението е аналогично. И аз понякога се чувствам така -
редувам дълга меланхолия със силни емоции
- Мислили ли сте да направите албум с български песни?
- Да, с коледни. Запознах се с Христо Недялков, ръководителя на детския радио хор, който вече не е между живите. Те имат много хубави и чисти, кристални, ангелски гласове и идеята ми е да направя диск с тяхна подкрепа.
- Какво означава солидарността за вас?
- Когато се върнах отново в България след падането на Берлинската стена с брат ми Еди и посетих познатите ми места, бях разтърсена. Видяхме обезкървена страна. И се запитахме как да помогнем - не можем да решим всичко. Затова решихме да помогнем на децата. Създадохме фондацията "Силви Вартан за България", чийто председател тук е Теофана Теохарова, а имам и секретар във Франция. Много хора се въодушевиха и работят като доброволци. Благодарение на БЧК, на Христо Григоров и неговия екип, ние бяхме подпомогнати още в началото на нашата дейност преди 20 години. Нямаше да постигна всичко това, ако не ми помагаха добри французи дарители. Започнахме с камиони с храни и лекарства, кувьози за недоносени бебета. Даренията директно отиват по предназначение, а не за заплащане на наеми и заплати.
Теофана Теохарова: Последното дарение е от два апарата - за интензивна терапия за бебета и камера за дезинфекция на всичко, което се внася при малките деца, за болницата в Русе и в Монтана. Осигурена е и поддръжката им. А поредният неин жест е дарение от 45 000 евро за Русе.
- Мислили ли сте да имате отново свой дом в България?
- Не, защото искрено да ви кажа къщата на дядо ми, която обожавах, вече я няма. Когато дойдох за първи път, все още я имаше. Нищо не беше сменено и много плаках, като я разглеждах. Моята къща е винаги в сърцето ми.
- Разбрахме, че ще останете цяла седмица тук. Къде ще отидете след концерта?
- О, направиха ми тежка програма, не мога да дишам. Шегувам се.
Ще отида до красивия Рилския манастир
и в Благоевград, където също направихме дарения. Ще се опитам да прекарам и малко време със семейството и приятелите си.
- Някой от внуците ще тръгне ли по вашия музикален път?
- Не, засега. Най-голямата, Илона, е много красива и надарена - рисува чудесно. Тя знае и малко български, понякога дори ми пише мейли на него. Ема още не знае какво ще прави. Къмерън е момче на 10 и си живее живота. Дъщеря ми Дарина е на 16, типична тийнейджърка. Исках сега да я взема с мен, но е ученичка и имаше само седмица ваканция.
- Как ще празнувате юбилея си през лятото?
- У дома, в Лос Анджелис, със семейството и децата. Никога не съм празнувала юбилеи.
- Любимата ви дума на български?
- Обичам те!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
