Силата на тайнствата

• Светата Църква е Божието семейство на земята
• Чрез тях Све­ти­ят дух пре­да­ва да­ро­ве­те си на хо­ра­та

В де­ня на Све­та Пет­де­сет­ни­ца Све­ти­ят Дух сля­зъл вър­ху апос­то­ли­те и то­ва ста­на­ло рож­ден ден на Све­та­та Цър­ква - об­щес­тво­то от хо­ра, вяр­ва­щи в Хрис­та и жи­ве­е­щи в Хрис­та. Жи­во­та на хрис­ти­я­ни­на в Цър­ква­та Спа­си­те­лят е срав­нил с ло­зо­ва­та клон­ка. Как­то тя е жи­ва са­мо ко­га­то е на ло­за­та, та­ка и хрис­ти­я­ни­нът е ду­хов­но жив, до­ка­то пре­би­ва­ва не­раз­дел­но с Хрис­та. За­то­ва Цър­ква­та е ис­тин­ско Тя­ло Хрис­то­во в пъл­ния сми­съл на ду­ма­та. Све­та­та Цър­ква е ка­то че Бо­жи­е­то се­мейс­тво на зе­мя­та. Тя па­зи в се­бе си и пре­да­ва на встъп­ва­щи­те в нея оне­зи да­ро­ве на Све­тия Дух, ко­и­то са по­лу­чи­ли апос­то­ли­те. Без по­мощ­та на Све­тия Дух ние са­ми не мо­жем да нап­ра­вим ни­що доб­ро и за­то­ва Цър­ква­та във всич­ки глав­ни мо­мен­ти на на­шия жи­вот осо­бе­но мо­ли Бо­га да ни да­ру­ва бла­го­дат­та на Све­тия Дух. Те­зи цър­ков­ни мо­лит­ви и све­ще­ни дейс­твия, ко­га­то при ви­ди­мо­то дейс­твие на све­ще­ни­ка, по мо­лит­ви­те на Цър­ква­та вър­ху чо­ве­ка не­ви­ди­мо, тай­но дейс­тва си­ла­та на Све­тия Дух, се на­ри­чат тайн­ства. В цър­ков­ния жи­вот мо­гат да се по­со­чат след­ни­те тайн­ства: 1 Кръ­ще­ние; 2. Ми­ро­по­маз­ва­не; 3. При­час­тие или Ев­ха­рис­тия; 4. По­ка­я­ние (Из­по­вед); 5. Све­щен­ство; 6. Брак; 7. Еле­ос­ве­ще­ние. Ос­вен то­ва има още ня­кол­ко об­ре­да, ко­и­то се на­ри­чат тай­но­дейс­твия, нап­ри­мер во­дос­ве­тът, мо­на­шес­ко­то пос­три­же­ние и дру­ги, в ко­и­то съ­що се при­зо­ва­ва бла­го­дат­та на Све­тия Дух.

Кръ­ще­ние

Пър­во­то тайн­ство в жи­во­та на хрис­ти­я­ни­на е кръ­ще­ни­е­то. В не­го Све­ти­ят Дух ни да­ва нов, ду­хо­вен жи­вот, и са­мо след тайн­ство­то на кръ­ще­ни­е­то ние се на­ри­ча­ме хрис­ти­я­ни. За­то­ва кръ­ще­ни­е­то се пра­ви кол­ко­то се мо­же по-ра­но, обик­но­ве­но при съв­сем мал­ки де­ца. При из­вър­шва­не­то на то­ва тайн­ство кръс­тни­ци­те с кръ­ща­ва­ния мла­де­нец на ръ­це и със за­па­ле­ни све­щи зас­та­ват око­ло го­лям съд с во­да, на­ре­чен ку­пел. Те ви­со­ко за­я­вя­ват, из­по­вяд­ват сво­я­та вя­ра, ка­то че­тат Сим­во­ла на вя­ра­та, от­ри­чат се от дя­во­ла и всич­ки­те му де­ла и да­ват обе­ща­ние да се ста­ра­ят да из­пъл­ня­ват Бо­жи­и­те за­по­ве­ди. Пос­ле све­ще­ни­кът ос­ве­ща­ва во­да­та и три пъ­ти по­та­пя в нея мла­де­не­ца с ду­ми­те: "Кръ­ща­ва се Бо­жи­ят раб (име­то) в име­то на От­ца, Амин. И Си­на, Амин. И Све­та­го Ду­ха, Амин".

Ми­ро­по­маз­ва­не

Но­ви­ят жи­вот, кой­то по­лу­ча­ва­ме в кръ­ще­ни­е­то, тряб­ва да бъ­де жи­вот в Ду­ха Све­ти, свят жи­вот. Той изис­ква от чо­ве­ка пос­то­ян­на ду­хов­на ра­бо­та над се­бе си. За то­ва са нуж­ни ду­хов­ни си­ли. Хрис­ти­я­ни­нът ги по­лу­ча­ва в тайн­ство­то ми­ро­по­маз­ва­не. Обик­но­ве­но то се из­вър­шва над мла­де­не­ца ед­нов­ре­мен­но с кръ­ще­ни­е­то. Све­ще­ни­кът по­маз­ва кръс­то­об­раз­но със спе­ци­ал­но, ос­ве­те­но от епис­коп мас­ло - свя­то ми­ро, - че­ло­то, очи­те, уши­те, ус­та­та, ноз­дри­те, гър­ди­те, ръ­це­те и кра­ка­та на кръс­те­ния мла­де­нец, ка­то все­ки път про­из­на­ся: "Пе­чат да­ра Ду­ха Свя­то­го. Амин". Чрез то­ва тайн­ство Све­ти­ят Дух се все­ля­ва в ду­ша­та и тя­ло­то на кръс­те­ния, ос­ве­ща­ва всич­ки­те му спо­соб­нос­ти и му по­да­ва ду­хов­ни си­ли, не­об­хо­ди­ми за но­вия жи­вот. След кръ­ще­ни­е­то и по­маз­ва­не­то със свя­то ми­ро, кръс­тни­ци­те с мла­де­не­ца, во­де­ни от све­ще­ни­ка, оби­ка­лят три пъ­ти ку­пе­ла. То­ва оз­на­ча­ва, че но­ви­ят член на Цър­ква­та се е съ­е­ди­нил с Нея за­ви­на­ги.

При­час­тие

Как­то тя­ло­то уми­ра, ако дъл­го вре­ме ос­та­ва без ес­тес­тве­на хра­на, та­ка уми­ра и ду­ша­та, ако за­дъл­го е от­лъ­че­на от ду­хов­на­та хра­на. Та­зи ду­хов­на хра­на, без ко­я­то е не­въз­мо­жен хрис­ти­ян­ски­ят жи­вот, ние по­лу­ча­ва­ме в тайн­ство­то при­час­тие или eвха­рис­тия. На то­ва тайн­ство е пос­ве­те­но из­вър­шва­не­то на ли­тур­ги­я­та. То се със­тои в то­ва, че на Гос­под се при­на­сят в жер­тва хляб и ви­но. Те се бла­гос­ла­вят и с дейс­тви­е­то на Све­тия Дух се прет­во­ря­ват в Тя­ло и Кръв на на­шия Гос­под Ии­сус Хрис­тос. Те­зи Све­ти Да­ро­ве све­ще­ни­кът да­ва на при­час­тни­ци­те с ду­ми­те: "При­час­тя­ва се Бо­жи­ят раб (име) с чес­тно­то и свя­то Тя­ло и Кръв на на­шия Гос­под и Бог и Спа­си­тел Ии­сус Хрис­тос за оп­ро­ща­ва­не на гре­хо­ве­те и за ве­чен жи­вот". То­ва имен­но е При­час­тие. Ка­то се при­час­тя­ва­ме с Тя­ло­то и Кръв­та Гос­под­ни, ние при­е­ма­ме Са­мия Гос­под Ии­сус Хрис­тос. Към Све­та­та Ча­ша тряб­ва да прис­тъп­ва­ме с го­ля­мо бла­го­го­ве­ние и вни­ма­ние. Ко­га­то све­ще­ни­кът от­ва­ря Цар­ски­те Две­ри, из­на­ся Ча­ша­та и каз­ва: "Со стра­хом Бо­жи­им ве­рою и лю­бо­вио прис­ту­пи­те", при­час­тни­ци­те пра­вят зе­мен пок­лон, пос­ле пов­та­рят след све­ще­ни­ка ду­ми­те на мо­лит­ва­та пре­ди при­час­тие и прис­тъп­ват към све­та­та Ча­ша, без да се кръс­тят, за да не я бут­нат без да ис­кат, и с ръ­це, скръс­те­ни на гър­ди­те. След ка­то се при­час­тим, ние це­лу­ва­ме све­та­та Ча­ша и от­стъп­ва­ме встра­ни, къ­де­то на спе­ци­ал­на ма­са е при­гот­ве­но топ­ло ви­но и пар­чен­ца прос­фо­ра, за да глът­нем При­час­ти­е­то. Пре­ди При­час­ти­е­то не би­ва ни­що да се яде, ни­то да се пие, а след не­го, след края на ли­тур­ги­я­та, при­час­тни­ци­те из­слуш­ват или че­тат у до­ма спе­ци­ал­ни бла­го­дар­стве­ни мо­лит­ви. Цър­ква­та ни учи да се при­час­тя­ва­ме на всич­ки Гос­под­ски и Бо­го­ро­дич­ни праз­ни­ци, на имен­ния си ден, на Ве­ли­ки Чет­вър­тък и на Ве­лик­ден, а же­ла­тел­но е и по-чес­то на дру­ги праз­ни­ци или в не­дел­ни­те дни.

По­ка­я­ние

За да се при­час­тим дос­той­но и при­ча­ще­ни­е­то със Све­ти­те Тай­ни да ни ук­ре­пя­ва за свят жи­вот, тряб­ва да има­ме ис­кре­но же­ла­ние да не гре­шим и да съ­жа­ля­ва­ме за гре­хо­ве­те, ко­и­то ве­че сме из­вър­ши­ли. Как да се по­ка­ем за те­зи гре­хо­ве? За то­ва е ус­та­но­ве­но тайн­ство­то по­ка­я­ние или из­по­вед. Ко­га­то се под­гот­вя­ме за не­го, тряб­ва да се пос­та­ра­ем да си при­пом­ним всич­ко, с ко­е­то сме съг­ре­ши­ли про­тив Бо­га, про­тив ближ­ни­те и про­тив са­ми­те се­бе си. Тряб­ва съ­що да по­ис­ка­ме прош­ка от все­ки, ко­го­то сме оби­ди­ли. В мо­лит­ве­ни­ци­те има спе­ци­ал­ни мо­лит­ви за из­по­вяд­ва­щи­те се, ко­и­то се на­ри­чат "По­ка­ен ка­нон". Ка­е­щи­ят се тряб­ва да осъз­на­ва, че све­ще­ни­кът е са­мо сви­де­тел на на­ша­та из­по­вед, а гре­хо­ве­те си ние от­кри­ва­ме на Са­мия Бог и за­ед­но със све­ще­ни­ка Го мо­лим за прош­ка. Ка­то раз­ка­же на све­ще­ни­ка всич­ко ло­шо, ко­е­то е вър­шел, го­во­рел или мис­лел, и ка­то из­слу­ша не­го­во­то нас­тав­ле­ние, из­по­вяд­ва­щи­ят се зас­та­ва на ко­ле­не, а све­ще­ни­кът пос­та­вя на гла­ва­та му епит­ра­хи­ла и че­те раз­ре­ши­тел­на мо­лит­ва, в ко­я­то с име­то и влас­тта на Гос­под Ии­сус Хрис­тос му про­ща­ва гре­хо­ве­те. С бла­го­дат­та на Све­тия Дух всич­ки те се уми­ват от ду­ша­та и ста­ват не­дейс­тви­тел­ни. Всич­ки пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни тряб­ва да прис­тъп­ват към тайн­ство­то по­ка­я­ние пре­ди при­час­ти­е­то, а съ­що и ко­га­то съ­вес­тта ни изоб­ли­ча­ва в ня­как­ви гре­хо­ве. Щом за­поч­нат да осъз­на­ват сво­и­те ло­ши пос­тъп­ки, де­ца­та съ­що тряб­ва за­дъл­жи­тел­но да се из­по­вяд­ват пре­ди при­час­тие.

Еле­ос­ве­ще­ние

До тайн­ство­то по­ка­я­ние е близ­ко тайн­ство­то еле­ос­ве­ще­ние, или мас­ло­ос­ве­ще­ние. То се из­вър­шва над оне­зи, ко­и­то са бол­ни, и един път го­диш­но, на Ве­ли­ки Чет­вър­тък, над всич­ки. В не­го с не­ви­ди­ма­та бла­го­дат се про­ща­ват гре­хо­ве­те и се об­лек­ча­ват и из­це­ля­ват бо­лес­ти­те на ду­ша­та и тя­ло­то. Пос­ле­до­ва­ни­е­то на тайн­ство­то е след­но­то: от­на­ча­ло се ос­ве­ща­ва мас­ло­то - еле­ят, а пос­ле с не­го се по­маз­ва бол­ни­ят и всич­ки при­със­тва­щи при из­вър­шва­не­то на тайн­ство­то. Пре­ди по­маз­ва­не­то се че­тат от­къ­си от Пос­ла­ни­я­та на апос­то­ли­те и от Еван­ге­ли­е­то и спе­ци­ал­на мо­лит­ва. То­ва све­ще­но­дейс­твие се из­вър­шва по въз­мож­ност от ня­кол­ко све­ще­ни­ци (се­дем)

Све­щен­ство

Тайн­ства­та кръ­ще­ние, ми­ро­по­маз­ва­не, при­час­тие, по­ка­я­ние и еле­ос­ве­ще­ние се от­на­сят до жи­во­та на все­ки хрис­ти­я­нин. Ос­вен тях са ус­та­но­ве­ни още две тайн­ства, с ко­и­то се бла­гос­ла­вя встъп­ва­не­то на осо­бен жиз­нен път. Тайн­ство­то све­щен­ство се из­вър­шва над чо­век, кой­то ста­ва све­ще­нос­лу­жи­тел и по­лу­ча­ва осо­бе­на бла­го­дат да из­вър­шва бо­гос­лу­же­ние и тайн­ства над дру­ги­те хо­ра. При све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те има три сте­пе­ни. Най-ви­со­ка­та сте­пен са епис­ко­пи­те, ко­и­то са при­ем­ни­ци на апос­то­ли­те, уп­рав­ля­ват цър­кви­те и мо­гат да из­вър­шват всич­ки тайн­ства. В за­ви­си­мост от то­ва, как­во мяс­то за­е­ма и ка­къв ок­ръг уп­рав­ля­ва, епис­ко­път мо­же да бъ­де епис­коп, ар­хи­е­пис­коп, мит­ро­по­лит или пат­ри­арх, но всич­ко то­ва са раз­лич­ни на­и­ме­но­ва­ния на един и съ­щи сан - епис­коп­ския. Вто­ра­та сте­пен на све­щен­ство­то за­е­ма кой­то не мо­же сам да из­вър­шва тайн­ства­та, а по­ма­га на све­ще­ни­ка. При из­вър­шва­не­то на тайн­ство­то све­щен­ство по вре­ме на ли­тур­ги­я­та епис­ко­път въз­ла­га ръ­це­те си на гла­ва­та на пос­ве­ща­ва­ния и че­те спе­ци­ал­на мо­лит­ва, а пос­ле той би­ва об­ле­чен в по­до­ба­ва­щи­те на не­го­вия сан одеж­ди. Све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те пос­ве­ща­ват це­лия си жи­вот на слу­же­ние на Бо­га и на хо­ра­та, те са по­лу­чи­ли бла­го­дат чрез апос­то­ли­те от са­мия наш Гос­под Ии­сус Хрис­тос и ние ви­на­ги тряб­ва да се от­на­ся­ме към тях с осо­бе­на лю­бов и ува­же­ние.

Брак

Бра­кът е тайн­ство, в ко­е­то се бла­гос­ла­вят мъ­жът и же­на­та, ко­га­то ста­ват съп­ру­зи и ос­но­ва­ват хрис­ти­ян­ско се­мейс­тво. Ре­дът на тайн­ство­то е след­ни­ят: мла­до­жен­ци­те си раз­ме­нят пръс­те­ни и из­ра­зя­ват же­ла­ние да встъ­пят в брак. Све­ще­ни­кът три пъ­ти бла­гос­ла­вя и при­зо­ва­ва Бо­жи­я­та бла­гос­ло­вия и три пъ­ти оби­ка­ля за­ед­но с тях ана­лоя. По вре­ме на тайн­ство­то на бра­ка мла­до­же­не­цът и мла­до­жен­ка­та сто­ят със за­па­ле­ни све­щи в ръ­це и над гла­ви­те им се дър­жат вен­ци. Хрис­ти­ян­ски­ят брак е свят, за­то­ва раз­во­дът е не­до­пус­тим, ос­вен в из­клю­чи­тел­ни слу­чаи - ко­га­то е на­ру­ше­на съп­ру­жес­ка­та вяр­ност.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com