Проф. Димитър Греков е новият министър на земеделието и храните. Пет дни след официалното му встъпване в длъжност го попитахме какви са най-спешните задачи във ведомството и как ще реши най-трудните проблеми в сектора.
- Проф. Греков, в първия си ден като министър на земеделието казахте, че бихте предпочели да управлявате образованието, а не това мегаведомство. По-спокоен ли се чувствате сега?
- Действително министерството на земеделието и храните е трудно, работата, която ще се върши тук, е много отговорна. Нямаме време за чакане и не ни е нужен толеранс. Трябва да се започне работа веднага и точно това правим.
- Кой е най-големият проблем, който открихте досега?
- Важно е да започнем да работим с много по-голяма скорост, за да започнем да решаваме проблемите в земеделието, а те са много и ежедневни. Като започнем от абстрактните - че нямаше дъжд до вчера, през това, че някои хора не са на определеното си място или пък други са издавали заповеди, които са за унищожаването на определени неща и системи. Конкретно мога да кажа за хидромелиоративните съоръжения. Колкото и да са амортизирани те, това е система, градена с години, и би трябвало да се запази. Затова и днес (бел. ред. - вчера) издадохме временна заповед, с която спираме изваждането на тръби и унищожаването на системата.
- Премиерът Орешарски разпореди всяко министерство да направи ревизия на бюджета си. Какво показва вашата проверка?
- Днес до 11 часа ще знаем със сигурност какво е финансовото състояние на ведомството. Но по първоначални данни в момента в земеделското министерство има от 5 до 7 млн. лв. дефицит. Той е натрупан главно от Селскостопанската академия и Агенцията по храните.
- Как ще се навакса този дефицит?
- Трябва да се проведат някои реформи, особено в Селскостопанската академия. Там трябва да се даде възможност на хората да могат на конкурсно начало да участват в различни проекти, които са за нашето българско земеделие, а не да се отклоняват в различни фундаментални изследвания. Защото в момент на криза трябва да се правят иновации, които да помогнат за много бързо излизане от нея. Министерството трябва да поставя ясни задачи какво се иска от учените. Тоест заплатите трябва да се изкарват и аз не съм против високите възнаграждения, но да бъдат заслужени. Имаме прекрасни специалисти, които могат да се използват, нека не ги гоним. Защото част от тях - големи селекционери, са напуснали страната и работят за чужди фирми. Моят принос в министерството ще бъде да им дадем възможност да работят спокойно, защото който е обременен и се тревожи за прехраната си, не може да създава нови неща.
- Ще има ли кадрови рокади по върховете на агенциите към министерството? Още повече, че хранителната и горската са без постоянни шефове?
- Необходима е промяна, но първо ще направим анализ на състоянието на агенциите и тяхната визия за бъдещето. Там трябва да се работи, а не да се оплакваме непрекъснато, че няма пари. Защото печеленето на пари идва първо от идеята, от стъпките, които си предприел, а не да чакаш и да се молиш на някого да ти даде повече средства и винаги да се вини Министерството на земеделието. Парите ще си ги вземат те, с техните знания и опит.
- Има ли конкретни имена, които ще предложите за нови шефове?
- Ще сложим постоянни шефове, но не смятам, че заместниците, които временно изпълняват длъжността, са неопитни хора. Нека чуем какви са резултатите от проверките. Поисках пълна справка за състоянието на агенциите - от кадровия потенциал до краткосрочните задачи, които са най-важните. Не искам да се чувства дори и за миг, че тук се е сменил министърът. Защото министърът нищо не значи без тези хора, които работят в министерството и в агенциите. Искам погледът на тези хора да бъде далеч зад хоризонта. Защото земеделие ще има и след министър Греков, нали така?
- Дали ще има - животновъдството, овощарството са почти загинали...
- Ще има! Въпросът е да се предприемат тези наши действия, които може и да са малки, но ще дадат шанс и на малки, и на големи да работят. България има нужда от всеки човек, който се е родил на тази земя. Имаме нужда и от инвеститори, имаме възможности за развиване на пазари и извън страната. Така че тази земя златна, която имаме, трябва да се използва по предназначение за аграрното производство.
- Животновъдите се оплакват, че кметове им взимат ливадите и няма къде да пасат добитъка. Ще предприемете ли нещо срещу това?
- Ще го направим в най-кратък срок. Мисля, че до есента ще излезем с конкретни мерки, така че който стопанисва пасища, да бъде така добър да си вземе животни, или ако не - да се откаже от тези пасища. Има достатъчно хора, които желаят да се занимават с животновъдство. Тогава ще отпадне и нуждата от финансиране за създаване на ливади, защото никой овчар няма да допусне в неговото пасище да има храсти. А сега се дават пари, за да се прави ливада. А защо се прави ливада? За да се вземат пари от Европа.
- Като заговорихте за парите от Европа - каква част от тях няма да успеем да усвоим в сектор земеделие?
- Все още не е установено каква е сумата. Но мога да кажа, че що се отнася до следващия програмен период, ние ще държим да има повече средства. Това няма да е лесно, защото в Брюксел за всяко евро се води битка. Но ще се борим, доколкото го позволяват силите. Създаваме екип, който ще се бори за тези средства и разчитаме на нашите европейски депутати, независимо от коя политическа сила са, да ни помагат.
- Имате ли поглед над работата на фонд "Земеделие" и имате ли идеи за реформи там?
- Тази сутрин получих презентацията за фонда и естествено сигурно ще има някакви промени. Иска ми се да няма тези отношения, които досега е имало между фонда и министерството. Ще се опитам да създам климат, който да е добър за земеделските производители. Защото досега са прехвърляли вината един върху друг и страдащите са земеделските производители. Аз подадох ръка за съвместна работа с фонда. Дали ще бъде със сегашния му директор или с друг - това няма значение. Всички служители трябва да работят спокойно и да си изпълняват задължението на професионали, а не да се ръководят от някого и да чакат партийни назначения.
- Какво бихте искали лично вие да постигнете в края на мандата си като земеделски министър?
- Нямам лични приоритети. Дошъл съм, за да оставя поне малка следичка в Министерството на земеделието. Бих искал да облекча онези милиони хора, които се занимават със земеделско производство. Да знаят, че тяхното място е тук - в България. Да знаят, че трудът на този, който има и 5 декара, и 50 000 декара, е важен. Защото единият храни семейство, а другият - много голям персонал. Така че ще се радвам в края на мандата да видим, че хората имат вяра, че в тази страна има място за развитието на аграрното производство. Ние имаме суровината, потенциала и традициите, имаме и промишлеността, която може да преработва. Но трябва тези хора да получат достойни средства за своя положен труд. Така че мисля, че ще се увеличи и доходността, а и социалното положение на хората ще се подобри. Защото хората не излязоха на улицата толкова заради заплати, а за работа. А работата в земеделието е неограничена. Парите няма да ги дадем ние, хората сами ще си ги вземат и те точно това искат.
- А дали наистина искат да работят, или важи поговорката "Учи, мама, да не работиш!"?
- До вчера бях ректор на единствения аграрен университет в страната. Всяка година около 800 студенти заминават да се занимават със селскостопанска работа в Англия, Дания и Холандия. Много по-унизително е да работиш в чужда страна селскостопанска работа. Значи може едно момиче с хубав маникюр да отиде да бере ягоди в чужбина, а в България не може. Къде е причината - в момичето ли? Не - причината е в държавата, която не осигурява адекватни мерки тук да се получат такива средства, които се получават в другите страни. Едни от най-богатите хора в страната в момента са от земеделието. Защо те не се унижават? Нима те живеят по-зле?
- Но те са основно зърнопроизводители. В останалите сектори като че ли няма толкова богати хора.
- Няма, защото не са били подпомагани. А зърнопроизводството ни е на световно ниво, както по отношение на техника, така и по отношение на цени и пазари. Никой не внася зърно в България. Но зеленчуци внасят, плодове внасят, месо и мляко - също. От това може да се направят някои важни изводи. Например за нерегламентиран внос, примерно на зеленчуци. След седмица ще имаме български дини, а пазарът ни е пълен с вносни. Ако това се ограничи, много проблеми на хората ще бъдат решени.
- Как може да се случи това?
- С митнически тарифи и такси, които могат да помогнат за ограничаване на вноса. Но това зависи не само от документа, а и от субективния фактор. От онзи, който стои и обмитява. Защото ако допуснете, да речем, десет тира дини, София ще бъде пълна с дини, и то не обмитени или обмитени на стотинки. И тогава - и хазната празна, и нашите производители гладни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
