Когато има политически натиск върху радиото, падат правителства
Обмислям да пуснем отново телефон на слушателя, казва Александър Велев
Точно преди 13 дни членовете на Съвета за електронни медии избраха с 5:0 гласа единодушно Александър Велев за генерален директор на Българското национално радио. Мандатът на сегашния шеф на медията Радослав Янкулов приключва. В периода 1998-2001 г. Велев вече веднъж е бил генерален директор на общественото радио. С какво ще се промени дейността на БНР след идването на новия генерален директор? "Стандарт" попита новия директор Александър Велев.
- Г-н Велев, какво е първото нещо, което ще направите в първия ви работен ден в БНР?
- Направил съм го вече - поисках щатното разписание на радиото, за да видя колко хора работят там, на какви позиции са. Следващата стъпка е да се срещна с ръководителите на програмите и с Управителния съвет във формална обстановка. Оттам нататък трябва да предприема действия по сформиране на свой екип.
- Може ли денят на българина да започне с БНР?
- Това може да стане с много работа, но най-вече с диалог вътре в радиото. Защото очевидно през последните години диалогът не е бил много на ниво и колегите в радиото са били противопоставяни едни на други, влошени са взаимоотношенията и връзките между тях. Радиото трябва да се прави от всички тези хора и те трябва да работят като един човек. През 90-а година на миналия век в БНР имаше много силен отборен дух. Ние бяхме като едно семейство. Работехме заедно, веселяхме се заедно, а във веселието се раждаха идеи. Ние се конкурирахме един друг и то чисто благородно и затова радиото се получаваше. Този дух на конкуренция, на отборност и екипност искам да върна в радиото, което няма да бъде никак леко. Аз съм диалогичен човек, с голям натрупан опит, при това не само в радиото, но и в дипломацията. Надявам се да успея да го направя, да намеря правилните хора, с които да осъществим реформата в радиото. Дай, Боже, след 3 г. да можем да се похвалим, че радиото се е издигнало на едно ново ниво.
- Намерихте ли правилните хора, с които да сформирате екип?
- До голяма степен съм се спрял на определени хора, но не очаквайте от мен да ви кажа кои. Когато му дойде времето, ще ги обявя.
- На опита ли ще заложите, или на млади хора?
- Моята цел е да привлека хора с безспорен опит в медиите, които са с име в обществото и които ще внесат спокойствие в радиото. Ще се спра на хора, професионалисти в съответните области - юристи, икономисти, които да подпомогнат дейността ни. Защото една реформа в радиото минава и през много още юридическа работа, да се актуализират правила, длъжностни характеристики, да се влезе в едно модерно управление на човешките ресурси. Това е привличането на кадри, задържането им, квалификация и преквалификацията им. Всичко това трябва да се случва в една уважаваща себе си институция, това го има в частните фирми, а радиото е една от най-големи компании в България, от най-сериозните медии и това нещо трябва да присъства. Ние трябва да можем да задържаме, да развиваме, да изграждаме кадрите си. И надявам се, да успеем да постигнем всичко това.
- Как ще привлечете нови кадри или ще задържите съществуващите?
- Ще направя всичко възможно в рамките на този бюджет да подобрим заплащането. Въпросът е обаче да си гарантираме фондът да не бъде променян през следващата година. Пенсионери ще бъдат пенсионирани, за да се освободи фонд "Работна заплата", това си е естествен процес. С намаляването на състава ще се освобождават средства, за да бъдат преразпределени сред служителите. Хора, които нямат принос, нямат място в радиото.
- Смятате ли, че трябва да има промяна във философията на финансиране на БНР?
- Това е въпрос на политическо решение. Единият вариант е пряко от държавния бюджет, както е у нас, модел, който съществува и в Европа. При този модел трябва да е ясно предварително колко точно струва един час програма. Вторият вариант, който съществува в Австрия и Германия, е с таксите, които се плащат от всяко домакинство. У нас, ако го въведем, трябва да има механизъм за събирането им.
Таксите в Германия са много високи, 17,50 евро на месец. Но затова и обществените радиа и телевизии разполагат с огромен бюджет.
- Спомням си, че през 90-те години, когато бяхте генерален директор на БНР, започна дигитализация на радиото. Докъде стигна тя?
- До голяма степен радиото е дигитализирано, студиата са цифровизирани. Безспорно е, че една система, която е компютризирана, работи много по-лесно, отколкото една аналогова система. Това изисква други качества от работещите в радиото и не изисква толкова много хора. Ще търсим рационализация. Искам, когато отидете като репортер на едно събитие, там да има само един репортер на БНР, а не трима-четирима. Защото репортажът може да бъде използван както от едната програма, така и от другата, т.е. да се постигне оптимизация на труда.
- БНР се слуша предимно от хора на средна възраст. Как ще спечелите младежката аудитория?
- С това, което е "Хоризонт" в момента, много трудно ще привлечем младежката аудитория. Ще се опитаме да я привлечем през едно преформатиране на Радио София, което така и не можа да стане разпознаваемо като софийското радио. Искам млади хора да правят програма за младите. И да се получи един старт в посока младежко радио. Такова бях заложил и в концепцията си през 2001 г., когато кандидатствах за втори мандат. Тогава не бях избран и радиото бе вкарано в криза. За жалост никой след това не поде от колегите, които ръководиха радиото, инициативата да направи младежко радио. За сметка на това се направиха много регионални радиостанции, което е чудесно. Младежката тематика ще я вкараме в интернет пространството. Там е мястото за нея. Радиото може да пусне мобилни предложения за смартфони. Куцаме по отношение за това да си правим реклама и автореклама.
- Ще работите в условията на една много силна конкуренция със сутрешните блокове на телевизиите - с техните репортажи от мястото на събитието, с техните журналистически разследвания, които в момента липсват в БНР. Ще заложите ли и на това?
- Да. Журналистическите разследвания ми липсват в радиото, за жалост, но може би така са се стекли обстоятелствата. Естествено, че ще наблегна и на това. Ще търсим предимствата на радиото. То е онова, което те буди сутрин, придружава те през целия ден, докато стигнеш до работа. Трябва да намерим баланса между сервизна информация и журналистически разследвания, да влезем в едни по-стегнати кратки форми, за да бъдем по-лесно смилаеми. Телевизиите изкопираха, и то доста успешно, модела на радиото - и то на "Хоризонт преди всички". Сега ние трябва да си върнем първенството, надявам се. Голяма част от хората не са пред телевизиите, те слушат говора. И не случайно телевизиите направиха радио към тях.
- Като че ли на радиото в момента му липсва обратната връзка със слушателя?
- Имаме възможност да ни пращат сигнали през интернет страницата, не зная доколко се осъществява това. Сериозно обмислям въпроса да пуснем отново телефон на слушателя, от който да се приемат обаждания. Така можем и да стигнем и до нещата, които вълнуват хората, до злободневните теми, да правим разследвания.
- Има ли противопоставяне на журналистите в програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев"?
- Ние сме едно цяло. Немалко колеги от "Христо Ботев" са направили успешна кариера в "Хоризонт". Всеки от тях си има място. Искам националните програми да се рекламират една друга. Искам програмният директор да координира всички програми. Досега се правеха директорски съвети един път седмично, сега това трябва да стане ежедневно.
- Има ли политически натиск, или той остана в историята?
- Задайте ми този въпрос след три месеца. За момента трудно мога да преценя, но усещането ми е, че политическият натиск отиде в историята. По много причини. Едната е огромната конкуренция, силата на телевизиите и, от друга страна, може би постепенното узряване на нашите политици, че чрез натиск нищо не се постига. Политическият натиск предизвика много сериозни кризи в радиото през 1995 г. и 2001 г. и това доведе до падане на две правителства. Посегнат ли на свободата на журналистите, съдбата е ясна на този, който го прави. Мисля, че това се осъзнава днес.
- Не смятате ли, че автоцензурата е по-страшна от цензурата?
- С автоцензура по-трудно се работи. Защото страхът е вътре в теб, но аз мисля, че в радиото няма много голяма автоцензура и то е една свободна територия. Свобода не означава слободия. И в радиото трябва да се спазват правила за балансираност, за многопосочност на мненията, които трябва да представяме. Никога няма една гледна точка към нещо. Ние сме обществено радио и трябва да даваме многообразието на мненията в обществото.
- Каква ще бъде съдбата на съставите на радиото, донесли толкова много слава за страната ни?
- БНР е и културна институция. Имаме и концертна дейност и ще продължим да имаме. И ще стимулираме съставите ни да произвеждат повече продукция и да бъдат по-видими за обществото. Да излязат малко извън концертна зала, да правят повече прояви навън, в по-камерен състав, за да ги виждат хората. Имаше едно време хубава инициатива - в летните месеци музикантите на БНР свиреха в Борисовата градина. Това ще го възстановим. И в провинцията можем да го направим. Имаме и златен музикален фонд, който трябва да може да се ползва, разбира се, и срещу определено заплащане. Така ще могат да се наберат допълнителни средства.
- Какво ще вземете в кабинета си в понеделник?
- Може би иконата на свети Георги, която си нося винаги със себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
