Ще забраним имитиращи продукти да се продават насипно
До какви промени за производители и потребители ще доведе Законът за храните? Какви мерки взима Министерството на земеделието и храните, за да завиши контрола върху храните? Какви врати открехва Русия за производителите на продукти, предназначени за деца? На тези и други актуални въпроси отговаря за "Стандарт" министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Продуктите от БГ суровини ще са с бранд на етикета
Brexit показа, че народът не е бил убеден в решенията на политиците
Очакваме над 5 млн. тона пшеница и по-висок среден добив
Ще има промени в регистрацията на колите за доставки на хранителни продукти
- Министър Танева, наскоро бяхте на посещение в Санкт Петербург. Има ли перспективи за родния земеделски бизнес отново да се върне в Русия след изтичане на ембаргото?
- България е член на ЕС и стриктно изпълнява политиката на Общността. В хода на икономическия форум в Санкт Петербург имах среща със земеделския министър на Руската федерация Александър Ткачов. Обединихме си около становището, че следва да се положат усилия да се възстановят обичайните търговски отношения, които са имали двете страни. Преди ембаргото ЕС изнасяше храни и стоки към Русия, които сега са забранени, на стойност 4,2 млрд. евро, или 17,7% от целия износ на ЕС на тези стоки. В този смисъл това е един общ интерес и на двете страни. Разбира се, това зависи и от хода на дипломатическите усилия и изпълнението на всички други договорености. По време на тази среща уточнихме и практическите въпроси, които интересуват българския бизнес. Със сигурност те не са решени в най-добрия възможен вариант, но е важно, че има яснота. Всички производители на ембаргови стоки, които желаят след премахване на ограниченията да продължат своята търговия и работа на руския пазар, ще трябва да минат през нова процедура за одобрение. През нея ще трябват да минат всички оператори, независимо от коя страна членка са. Руската страна обоснова това изискване и с промените в законодателството, което са въвели през двете ембаргови години, по отношение на производителите на храни. А самото ембарго е удължено с още една година.
- При посещението си успяхте да договорите и облекчен режим за вноса на детски храни. При какви условия производителите ще могат да внасят такива стоки в Русия?
- Русия е приела постановление за отпадане на ембаргото относно търговията на тези стоки и храни, когато са предназначени за детско хранене. Става въпрос за месо и зеленчуци в различен вид. Това е частично облекчение на режима. При срещата ни бяхме уведомени, че в момента на работно ниво се разглеждат документите за прилагане на това постановление и се изработват правилата. Независимо какви са те, трябва да е ясно, че руското правителство в лицето на тяхното министерство на земеделието, ще прецени за всеки оператор дали той може да влезе на пазара за детско хранене. През двете години на ембарго руската страна е подкрепила определени земеделски производства, за които имат подходящи агроклиматични условия за развитие. В сектори като производство на пилешко и свинско месо са достигнали нива, при които сами могат да покриват потреблението на вътрешния си пазар. Отчетоха и високи резултати по отношение на производството на зърнени култури. По принцип Русия е традиционен производител и фактор на пазара, влияещ върху цените.
- Преди дни обобщихте, че досега загубите за сектора ни са общо 400 млн. лв., като над 220 от тях са в сектор "Мляко". Предвидени ли са компенсации за стопаните?
- Тези загуби ги изчисляваме като намаление на приходите, отчетени по ембарговите сектори след август 2014 г. Намаленията на приходите от мляко, месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци следват на практика намалението на цените, регистрирано след руското ембарго на всички тези стоки в различна степен. И това намаление не е само за България, а за целия европейски пазар. За сектор "Мляко" факторите, които предизвикаха падане на цената, продължаваща и до ден днешен като тенденция, са няколко. За това намалението и загубите там са най-големи. Руското ембарго почти съвпадна по време с приключването на системата на млечните квоти. От 2008 г. имаше такива за максимално количество мляко, което може да произвежда всяка страна. При надвишаването му имаше санкции и налози за съответната държава- членка. От 1 април 2014 г. обаче те отпаднаха. Част от страните, които имат високоиндустриализирана млечна промишленост, безспорно са се готвили за този момент на отпадане на квотите. България в това отношение е в съвсем различно положение, защото не сме изпълнявали никога квотите си. И няколко месеца след премахване на тези квоти бе въведено руското ембарго. Някои страни като балтийските бяха структурирали производството си изключително за руския пазар. Около 75% от производството им отиваше за там. След ембаргото този излишък от млечна продукция, който бе предназначен за този пазар, остана на пазара на Общността. Той бе толкова голям, че няма как едно вътрешно производство да го поеме. И като резултат смъкна цените. От друга страна, производителите на сурово мляко, планирайки отпадането на квотите, започнаха да увеличават производството си. И това също доведе до излишък. Китай си намали доставките на мляко, а страни, които са основни производители на сухо мляко, също увеличиха, макар и с по-малък процент, техните производства. И това постави сектора в една изключително трудна ситуация. Поради което се стигна до това намаление на цените в млечния сектор, най-драстичното сред ембарговите стоки. Сривът на този пазар се отрази и на цената на плодовете и зеленчуците, както и при месата, основно на свинското. Цялото това намаление като загуба на приход представлява 400 млн. лв. към днешна дата за българските производители.
- Как ще бъдат компенсирани те?
- Излизането от тази пазарна ситуация е възможно само при условие, че Общността успее да се справи с този пазарен дисбаланс. България сама по себе си не може да излезе от тази пазарна ситуация по простата причина, че оперираме на един общ пазар. И няма как да изключим стоките от Общността, които свободно влизат на нашия пазар. Обратното важи и за българските стоки, които отиват на европейския пазар. И тук възможностите са две. Инструментите за подкрепа, които ЕС прилага за компенсиране на тези загуби, да бъдат обвързани с преструктуриране на сектора, и най-вече на млечния. И това да стане по начин, който да реши генералния въпрос. А именно, че в света производството на сурово мляко е повече, отколкото го приема потреблението. ЕС отпусна миналата есен 420 млн. евро финансов пакет, за да поемат фермерите своите разходи. Ние към датата на разпределение на този пакет произвеждахме 0,4% от суровото мляко на Общността, а получихме 0,6% от пакета. Извън това на страните членки бе дадена възможност да доплатят още толкова и от националния си бюджет. България го направи първа. Помощта стабилизира за около 2 месеца ценовите равнища, които бяха достигнати, но тенденцията на спад продължи малко след това. В месеците след Нова година отново установихме по-драматично падане на цените. Към момента темата е сред най-щекотливите в Съвета на министрите на ЕС. От няколко месеца натискът от всички страни-членки, включително и от България, е за нова финансова подкрепа, но с условия. И все повече страни поставят условието за доброволно или задължително намаляване на производството на държавите-свръхпроизводителки. Както в България, така и в други страни, за най-малките фермери това е най-трудният период. Вече част от фермерите обаче са преориентирали производството си. Но сектор земеделие, както и всички икономически отрасли в Общността, действа в условията на пазарни механизми. Можем да говорим за инструменти за подкрепа и за преодоляване на кризата, както и за инвестиции. Но в никакъв случай не можем да говорим за държавна гаранция на цена, която да удовлетворява който и да е производител. Така че е въпрос и на бизнес решения на съответните оператори в какъв модел да развиват стопанството си, така че да могат да устоят на съответната пазарна конюнктура. В нито една пазарна икономика няма как цената да е само с възходящ тренд и гарантирани печалби. Напротив - този риск остава за предприемача. Ние разработваме предвид ситуацията заедно със Стопанска академия различни модели за това кой тип стопанство може да работи ефективно и да гарантира нетни доходи на собственика си. И те показват, че броят животни, които трябва да има едно стопанство, за да се развива успешно в тези пазарни условия, е по-голям, отколкото имат повечето такива у нас. Продължаваме с тази тема и се надяваме юлският Съвет на министрите да даде някаква индикация за решение, което да стабилизира сектора.
Вчера приключихме кампанията по директните плащания. В момента готвим анализ, който ще ни покаже какви са резултатите от националните политики за подкрепа, които предприехме за сектора. А именно осигуреността с постоянно затревени площи от публичния общински и държавен фонд, независимо от трудностите по прилагането му. Този принцип ще продължи да действа. Ще направим анализ на запасеността и ще отидем при възможност към изменения, които биха увеличили тази запасеност като норма. И това ще е своеобразна подкрепа. Ние на практика не разполагаме с кой знае какви неограничени възможности. Напротив. Финансовите ни такива са в рамките на бюджета, с който разполагаме за подкрепа. Имаме и извънредна ситуация заедно с Гърция и Румъния заради разпространението на нодуларния дерматит. Това ни костваше допълнително към момента над 20 млн. лв. за ваксинации, мерки за овладяване, предоставяне на обезщетения и държавна помощ de minimis за фермерите, чиито животни бяха евтаназирани. Така че бедата, уви, никога не идва сама.
- Има ли опасност излизането на Великобритания от ЕС да задълбочи проблемите на стопаните?
- При всички случаи излизането на Великобритания от ЕС не е добро решение за нито една от страните и не трябваше да се случва. За да може ЕС да защитава интересите на Обединена Европа, трябва да е силен и единен. Но и Общността трябва да е убедена в справедливостта на взетите политически решения. Brexit даде възможност да се разбере, че народът не е бил убеден в решенията, които политиците там са вземали. Имало е неразбиране или част от решенията са били в грешна посока. Роля за това решение изигра и все по-разпространяващият се краен популизъм. Но съм убедена, че ако имаше добър диалог, властите са отговаряли на обществения интерес и са обяснявали всички политики, не би следвало да се стигне до тук. И минуси ще има за всяка от страните. Дали това ще се отрази на стопаните у нас, ще можем да отговорим когато са ясни условията на излизането на Великобритания и по отношение на достъпа до общия пазар. Нашият т. нар. износ, или вътрешнообщностната търговия с Великобритания, представлява 2,5% от общата ни търговия с ЕС. Ние имаме положително търговско салдо. То е 44 млн. лв. за м. г. Имаме покачване на обемите на износ. Една трета от износа ни са зърнено-житни култури, основно слънчоглед и царевица. На четвърто място е износът на млечни продукти.
- Какво показва започналата жътва за добивите?
- Жътвата започна, а от ечемика дори е прибрана половината продукция. Добивите са много добри. Рекултираните площи през тази година за пшеницата са 12% повече в сравнение с миналата година. Есенниците са малко над 14 млн. декара. Общо очакваме над 5 млн. тона пшеница и по-висок от миналата година среден добив. Цените претърпяха своя падащ тренд. В сравнение с м. г. са средно със 7% по-ниски, а в някои месеци спадът достигна 17%. Държавата в никакъв случай не може да се намеси при определянето на цената на пшеницата. Четири ключови борси в Европа и света определят тези пазарни тенденции. И цената се определя и на базата на съществуващите запаси, очаквани реколти, решения от големи страни вносителки, които правят и формират съответни наличности от зърно. По-ниската цена е формирана и от това, че влизаме с по-голям запас на зърно в сравнение с предходната година. Със сигурност производителите биха желали по-добра цена. Ако пазарната конюнктура в света покаже, че има такава необходимост, тя ще се усети и от българския производител. Ние изнасяме 65 % от пшеницата в ЕС или трети страни. През последните години при слънчогледа има тенденция по-големи количествата, които изнасяме, да са под формата на преработена продукция като олио. Надявам се през тази година така да се изнася над 50% от продукцията. Тоест да създаваме по-висока добавена стойност.
- Какви мерки предвиждате, за да могат клиентите да правят по-ясна разлика между истински млечни продукти и имитиращи такива?
- В процедура на обществено обсъждане са общо 4 наредби. Всички мерки, които сме приели и са част от измененията в тези наредби, трябва да доведат до ясно разграничаване за потребителя на продуктите, които са произведени от български суровини. Това е наредбата за етикетирането, съгласно която ще се брандират продуктите от български суровини.
Предвиждаме ясно разграничение на етикетите според това дали продуктът е произведен от истинска суровина или има заместители. Взели сме стриктни мерки такива продукти да не може да се наричат "сирене", а само "имитиращ продукт от растителна суровина". Дебатират се и условията, при които операторите ще извършват производство на храни със заместители. Обмисля се един оператор да не може да произвежда и двата продукта на една и съща технологична линия. Предмет на дебат е операторите, които искат да произвеждат имитиращи продукти, да не са в списъка на преработвателите на истинска суровина, за да не се заблуждава производителят. Искаме да е ясно за потребителя кога избира истински и кога имитиращ продукт. Често се поставя въпросът: "Защо не направим това в България?". Ние можем да предприемем всяко решение, но ако то противоречи на общите правила за функциониране на ЕС, ще бъде отменено и така само ще дадем погрешни сигнали към бизнеса. Не можем да затворим българския пазар за продукцията на Общността, тъй като той е свободен. Дори да няма български имитиращ продукт, има такъв от Европа и той на пазара ще присъства значително по-евтин от оригиналния. Затова национално решение, което е ограничително в този аспект, само ще навреди на българския производител, а пазарът ще си вземе своето.
Въпрос на избор е на съответния производител е кой точно продукт ще произведе. Негово задължение обаче е етикетирането да съответства на реалността. Такива нарушения са най-чести при млечните продукти. На един производител на млечни продукти дори приложихме крайна мярка за спиране на производството, защото от проверките на БАБХ се установи, че половината от нарушенията са направени именно от този производител и е имало системност на измамата. Трябва да направим по-различимо предлагането на продуктите със заместители, за да не превръщаме хранителните супермаркети в читални. Затова в новия Закон за храните сме предвидили отделни щандове за меса, които са манипулирани и за такива, които са пресни. Ще забраним имитиращи млечни продукти да се продават насипно, тъй като там са най-често нарушенията.
- Кои са другите акценти в Закона за храните?
- Концепцията на Закона за храните следва в йерархично-структурно отношение европейското законодателство при производството и предлагането на храни. Законът урежда т.нар. "бели петна" в законодателството. Тоест обществените отношения в производството и търговията с храни, които досега нямат никаква правна уредба. Онлайн търговията с храни е сред тях. Предвиждаме промени и за регистрацията на средствата за превоз за доставка на хранителни продукти, свързани с безопасността на храните и борбата със сивия сектор. Крайният етап от концепцията за политиката в областта на храните на нашия политически кабинет приключва със създаването на информационна система, която да следи храните от полето до магазина, включително с граждански контрол. Без това на практика никога няма да можем и в обществен аспект да се чувстваме сигурни в контрола. Операторите във всяка една област, които БАБХ контролира, заедно с фермите, земеделските производители и ресторантите, са 700 000. А персоналът на БАБХ е 1700 души. Така че единствено правилата, по които функционират операторите и възможността за електронното им управление и контрол, ще дава гаранции.
- Кои мерки от новата ПРСР 2014-2020 ще бъдат отворени скоро?
- Приемът по мярка 6.3 за създаване на малките стопанства ще отвори от 4 юли до 12 август. 6 седмици Националната служба за съвети в земеделието безвъзмездно ще изготви проектите на всички желаещи да кандидатстват по нея малки стопани. Най-големият въпрос е с отварянето на втория прием по мярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства". Този прием зависи от приключването на комуникацията ни с ЕК относно допустимостта на подкрепа за инвестиции в хидромелиоративна инфраструктура за стопанствата. Водим интензивен диалог и се надявам през юли да имаме яснота как ще приключи той. Най-оптимистичната възможност е приемът да бъде отворен нанесен. По начина, по който ще приключи този диалог и от комуникацията ни с бранша, ще определим кога и в какъв вид да отворим отново мярка 4.1.
- Какво се случва с ВЕИ-тата?
- Имаме една процедура по едно проучване по старата ПРСР. Поисканата санкция беше за 28 млн. евро. Междувременно парламентът гласува промени в Закона за енергия от ВЕИ, според които преференциалната цена на оператори, изградили такива мощности с еврофинансиране, беше намалена. Това ни позволи тази санкция да падне и към момента тя е 4,7 млн. евро. На онлайн страницата на МЗХ сме качили всички процедури, които имаме. Те не са само от този мандат и текат с години. За всяка процедура има национален интерес и трябва да има приемственост, да бъде защитаван, а не да бъде използван за политически цели. Защото това вреди на държавата и на земеделската общност. Това трябва да се осъзнае от всички политически елити на политически партии. Една тема, извадена от контекста и целяща да внуши огромни милиарди загуби за земеделската общност, създава несигурност и не носи дивидент. В дългосрочен план това вреди на общността. Оттам пропастта между политическия елит и народа расте. А народът няма да търпи това. Управляващата политическа класа трябва да работи в посока на удовлетворяване на обществената потребност и когато взема решения, да ги обясни и да получи подкрепа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
