АБВ и БСП водят диалог с ръка на спусъка
Дали историческият разгром на левицата на местните избори ще я събуди, или летаргията на партийните ръководства ще продължи до неизбежния край? Засега отговорите на този извънредно важен въпрос са по-скоро неутешителни. "Позитано" 20 отчете спечелени 60 общини и 900 съветници. Изпълнителното бюро хвърли колективна оставка, а лидерът Михаил Миков обеща да постави въпроса за оттеглянето си на пленума в края на другата седмица. Ритуалът с оставката на ръководството вече бе игран пред пълна кинозала - след загубата на евроизборите през 2007 г. тогавашният председател Сергей Станишев поиска и получи оставките на цялото Бюро, но впоследствие върна почти всички лица на трапезата. Сега след известна пушилка се очаква оперетата да се преиграе. От медийните окопи срещу Миков вече откриха огън отстранени наскоро дейци като Димитър Дъбов, Антон Кутев, Кристиан Вигенин и Ангел Найденов. Най-ярко изрази опозиционните настроения бившият оргсекретар Дъбов пред "Стандарт": "След година-две Станишев със свещ ще го търсим, той е с класи над Миков". Поставени под този ъгъл, събитията ще възпроизведат разделителна линия по оста - хора на Миков срещу хора на Станишев, които ще воюват публично и задкулисно за властта във БСП. Проблемът е, че отговорност за днешното безрадостно дередже на червената партия носят и двамата шефове, а техните обкръжения неизменно окупират върха на соцпартията. Ако очертаващата се люта схватка
се сведе до притежанието на кокала
столетницата е напълно обречена и на следващите избори ще се мъчи да прескочи 4-процентовата бариера.
Не са кой знае колко по-слънчеви обстоятелствата в АБВ. Георги Първанов заяви, че печелят 40-45 общини в най-различни коалиции. /Комичното е, че двете червени партии броят едни и същи кметове за свои./ Резултатите показаха, че там където левицата се яви обединена и имаше силни номинации - в Гоце Делчев, Троян, Асеновград, Ветово, Свищов, Кресна, Белоградчик, Самоков и др., убедително спечели дори срещу ГЕРБ. За жалост в повечето общини двете политически сили играха една срещу друга, включително и на втори тур азбукарите подкрепиха на доста места гербери срещу социалисти. Случи се дори АБВ и БСП да воюват на кървави балотажи - в Стрелча, Мездра, Каварна, Стралджа и другаде. Тези бойни кръщения едва ли ще подобрят климата на отношенията между довчерашните другари. Изглежда враждебността между позитанци и абевейци достигна нови исторически висоти. Лидерите са напълно запознати с проблема, затова и Георги Първанов възкликна след изборите: "Погледнете Израел и Палестина. Щом те могат да водят преговори без предварителни условия, значи и ние бихме могли". Бившият президент подаде ръка на всички леви - включително и на Движение 21.
Нишанът му бе посрещнат неочаквано
радушно на "Позитано". Председателят Миков обяви, червените структури по места ще проведат преговори с останалите близки по идеи партии за съвместни действия в общинските съвети. "Вие правите дясна политика и политика на социално замразяване, а сега искате да се прегърнем за това някой на някакъв стол да седне, пък бил той и президентски. Не е честно, включително спрямо избирателите на тези партии", ядоса се соцлидерът на АБВ.
На пръв поглед изглежда елементарно ръководствата на БСП и АБВ да схванат очевидния факт, че нямат шанс, ако се явят поотделно на президентските избори и ще поднесат на тепсия победата на ГЕРБ. В действителност обаче нещата са по-сложни и всяка от левите формации дебне другата и се стреми да примами нейните избиратели. Опитът на разцепената доскоро десница сочи, че ужким братски партии могат да си подливат вода, докато и двете не тръгнат да се давят. Друг е въпросът доколко едно механично обединение може да придаде ново качество и исторически хоризонти на левицата. Несъмнено днес червените политици са загубили компаса си и се лутат по ключови теми - плосък или прогресивен данък, Русия или Запад, социал-демокрация или радикален социализъм и т.н. Личните вендети и оплювания обаче не оставят място за широки идеологически дискусии, които са единственият начин за намиране на брод. АБВ и БСП не съумяват да привлекат и избиратели в активна възраст, като особено слаби са позициите им в големите градове. Подобно разтваряне не може да се случи, ако те не включат в дебата множеството независими граждански групи и клубове. Най-тежкият синдром на левите обаче си остава кадровата парализа. На "Позитано" 20 и днес парада командват стари муцуни от 90-те, нямащи никакви намерения да отстъпват постовете и достъпа до ресурси. В партията на Първанов, доколкото е нова, се наблюдава известно раздвижване. Ако БСП и АБВ не осъзнаят дългосрочните си интереси, ще направят някоя от неизбежните тактически грешки - или ще се сговорят безпринципно за едни избори, или ще си теглят един последен бой.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
