Ивайло Калфин,
вицепремиер и министър на труда и социалната политика
След като британският премиер Дейвид Камерън постави ултимативно четирите си искания за промени и специален статут, ЕК и председателят на Европейския съвет Доналд Туск положиха огромни усилия да убедят всички, че договаряните изменения не са толкова съществени, че не предполагат промяна, а доразвиване на Договора за ЕС, че не трябва да се поставят и други проблеми извън британските. Е, удържаха до приемането на решението на държавните и правителствени глави на страните членки.
Аз обаче ще се изненадам, ако Европейският съд не бъде принуден да се занимава с жалби за ограничаване на правото на свободно движение, наложено с решенията на Европейския съвет.
Не ми е ясно и кога ще дойде времето да се обсъдят чувствителни въпроси като например принципите, при които страните членки допринасят за бюджета на ЕС. Великобритания си е извоювала правото от 1984 г. насам да внася по-малко, като британското намаление се поема от останалите членове на съюза. Всеки опит да бъде поставен въпросът на "британския рабат" среща закани с вето и нежелание да се обсъждат аргументи. Сега отново въпросът с британската вноска в европейския бюджет беше "деликатно" подминат.
Всъщност част от постигнатите договорености имат смисъл. Така например ясно се подчертава, че страните извън еврозоната няма да бъдат задължавани финансово с огромните плащания за стабилизиране на национални бюджети или на банки в държавите, използващи еврото. Същевременно обаче и те се лишават от подобна солидарна помощ, ако такава им се наложи.
Добро за България е решението механизмите на еврозоната да бъдат отворени за страните, които желаят това, и преди да са приели единната валута. Така например, ако участвахме в механизмите за банков надзор и преструктуриране, вероятно експертизата за КТБ нямаше да се занимава с описание на порочните практики на фалиралата банка, а щеше да обясни коя институция не си е свършила работата. Освен това и българските данъкоплатци щяха да понесат по-малко щети.
Добър за нас е и ангажиментът на ЕК да се ограничава законодателната тежест върху малките и средните предприятия. Можем да приемем също така и развитието на механизма, който дава право на националните парламенти в рамките на 12-седмична консултация да блокират законодателни инициативи на ЕС. Не можем да не подкрепим и мерките за ограничаване на злоупотребите със социалните системи и порочната практика на фиктивните бракове, които дават европейски права на трети лица.
Това, което обаче буди недоумение, е ограничаването на правата на законно работещите във Великобритания европейски граждани. Те ще получават по-ниски детски добавки, ако децата им не са при тях, и няма да могат да ползват различни социални придобивки, дължими на работещите.
Човек остава с впечатлението, че хората, които се трудят, са проблем и те трябва да освободят места на британците. Това, първо, е в пълно противоречие с правото на свободно придвижване на работна сила в рамките на ЕС.
Второ, ще създаде недостиг на работна ръка в някои области, който няма да се компенсира от по-щедрите социални плащания за британските граждани. Напротив - услуги като строителство или помощ в дома ще поскъпнат, а в селското стопанство ще възникнат остри проблеми. Преди две години министър-председателят Дейвид Камерън обяви, че на мястото на българските и полските берачи на ягоди вече ще работят британци, но това така и не се случи.
Трето, вероятно част от чуждестранните работници ще предпочетат да вземат при себе си своите деца, което ще натовари допълнително британската социална система с различни видове услуги, които те ще получават. Например достъп до детски градини и училище.
И най-накрая - всички тези промени могат да станат факт единствено след като бъдат променени съответните регламенти, а това означава законодателни предложения на Комисията, нови преговори между страните членки за тяхното приемане, преговори с Европейския парламент.
В преговорите Великобритания често използваше аргумента, че при липсата на подкрепа за техните искания следва излизане от ЕС. Страните от Централна и Източна Европа и тези от еврозоната направиха компромис, за да помогнат на Великобритания да остане в съюза и да излезе от ситуацията, в която сама се постави. Британският прецедент обаче налива вода във воденицата на евроскептиците и националистите, които искат да затварят европейски граници. Никой няма интерес от подобно развитие - нито политически, нито икономически.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
