Проф. Боян Дуранкев, икономист и преподавател в УНСС (Пред "Фокус")
- Проф. Дуранкев, след актуализацията на бюджета стана ясно, че страната ни ще вземе нов заем от 4,5 милиарда лева. За какво ще бъдат похарчени тези пари и кои са най-нуждаещите се сектори?
- Очевидно е, че продължаваме да се развиваме икономически с изключително бавно темпо, което е сравнимо със скоростта на костенурката или на охлюва. Основното нещо, което се вижда и е понятно от това, което беше публикувано на сайта на Министерството на финансите, е, че България ще продължи да се различава от другите страни в света. В света догодина стопанският растеж ще бъде около 3,75%, а след това се очаква дори по-висок икономически растеж. Тълкуванията за България са, че икономиката ще бъде мрачна - 1% растеж или по-точно 0,8% - 0,9%. В същото време, ако погледнем бюджетите на другите страни, които са близки на България, те предвиждат за догодина 3,7% икономически растеж. В Еврозоната се предвижда 1,1%, което е доста повече, а за Китай 7%. Въпросът, който се поставя преди да започне да се тълкува този бюджет, е защо в България икономическият растеж ще бъде толкова блед, след като има ново правителство. То изглежда стабилно и обещава да направи силни реформи в областта на облекченията на чуждестранните инвеститори. Очевидно е, че има нещо, което не може да бъде изяснено на този етап нито в икономическо отношение по линия на растежа, нито по линия на приходите след това. Ако растежът е блед и ако се запази минималната работна заплата, и другите темпове отново ще бъдат ниски. Например като част от новите мерки са включени увеличаването на приходите от нарасналия максимален осигурителен доход, вдига се данъкът върху лихвите по депозитите и осигуровките на земеделските производители ще бъдат облагани, отменя се и данъчното облекчаване за доходите, непревишаващи 12 минимални работни заплати, осигурителният доход се вдига и достига 2600 лева, което е с 200 лева повече. Очевидно е, че приходите ще се увеличат, разходите ще се свият и например 400 милиона лева по-малко ще бъдат разходите за администрацията. Отменя се изцяло публичната и инвестиционна програма на предишното правителство за проекти на министерства и общини. При това положение наистина остава загадка защо се планира толкова блед икономически растеж при тези подобрения и при приходи, и при разходи.
-Оттук натам се поставя въпросът при такъв фискален резерв, който имаме, при такива приходи, които ще бъдат повече, и при такива намалени разходи защо е необходимо нов дълг, който е доста голям. Очакват ли се някакви катастрофични явления в България и какви са те?
Много са загадките и мистериите пред новия бюджет. Все пак си мисля дали това не е опит за първоначално тестване и опипване на почвата от новото МФ, от новото ръководство и новото правителство, за да започнат солидни разговори за Бюджет 2015 г., въпреки че бюджетът вероятно ще трябва да бъде приет още в началото на декември.
- Държавният дълг в страната ни ще нарасне. Какви ще са последствията?
- Отиваме към 30% държавен дълг от БВП. Оттук натам всякакво увеличение и поемане на дълга може да бъде изключително рисково както за държавата като цяло, така и за стабилността на лева. Това е нещо, което в момента не се коментира. Трябва да се тълкува къде е пределът на нарастване на дълга и дали тези 3% ежегодно, които се предвиждат като дефицит, са обосновани да продължават и през 2016 г. и 2017 г. По всяка вероятност ще се наложи затягане на коланите най-вече на бюджета не през следващата, а през следващите две-три години. В противен случай дългът става изключително голям като дял от БВП и ще надхвърли 30%. Има страни, които имат дълг над 30%, 40% и над 50%, но може да се каже, че техните дългове могат бързо да бъдат редуцирани. За България това ще бъде проблем. Простото и елементарно математическо сравнение в случая не помага, за да се намери адекватна стратегия. Нека да тълкуваме, че до 30% дълг от БВП е приемливо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
