Започнахме плановете на София от панелните комплекси, вече сме в центъра
Неолитното селище в Слатина ще стане туристическа атракция, смята главният архитект Петър Диков
- Арх. Диков, защо започнахте подробните устройствени планове на София от комплексите, а центъра го оставихте за накрая?
- В комплексите беше най-напечено. В момента, в който аз постъпих, имаше най-голямо гражданско недоволство там. Проблем беше презастрояването и строежите в междублоковите пространства. Тогава в комплексите имаше революционна ситуация, най-вече в "Младост". Затова започнахме оттам. Сега всички комплекси имат подробни устройствени планове. Само в "Дружба" не са завършени като процедура. Всички останали - "Люлин", "Обеля", "Надежда", "Толстой", "Свобода", са готови. Работихме и доста по центъра. До този момент са направени близо 100 цялостни плана, които са влезли в сила, и 100 - изработени, но на различен етап на процедура. Някои са пред завършване, някои са на първо обявяване, някои са в процес на преработка, някои на второ обявяване. С тези 200 плана достигаме едно почти 60% покритие на територията на София.
- Къде работата по плановете е по-сложна - в центъра или в периферията?
- Навсякъде е сложно. В центъра има една изградена среда, в която намесата е много сложна. В комплексите пък реституирани имоти създават конфликти с живеещите. Една немалка част от тези имоти ги предвидихме за озеленяване, което означава, че там не може да се строи и някой ден ще започне процедура по отчуждаване. По отношение на плановете сега работим в три основни посоки. Първата е да довършим изградените градски части, втората - да се изработят планове на парковете - Борисовата градина, парка при "Младост", т.нар. Въртопо, Северния парк, парк "Лозенец", четвърта част на Южния парк. Имаме намерения да започнем и т.нар. Хидропарк на Искър над зоната на Враждебна. Това е много важна задача, защото парковете трябва да получат съответния статут и да започне реализация. Чест от тях
стоят от 50 г. като предвиждане за паркове
но нямат подробни планове, които да са основата, на която започва да се работи по тях. Третият голям тематичен пакет са плановете на т.нар. научно-производствени зони. Това са на север "Илиянци", зоните около гара Искър, новопредвидените производствени зони по Общия устройствен план. По този начин ще подкрепим възстановяването на производството в София.
- Кога София ще има 100% планове?
- 100% никога не може да има, сега имаме около 60%. Като се изработят и тези три групи, за които говорих, ще постигнем около 80%, което на практика означава, че всички зони, които са в развитието на града, ще имат подробни устройствени планове.
- Проектите за центъра предизвикаха много спорове. Кои идеи харесвате - по-традиционните или иновативните?
- Тук става дума за нещо принципно - доколко трябва да работим в контраст с всичко, което е направено, и доколко да се прави нещо в хармония. И контрастът, и хармонията са приемливи. Аз съм привърженик на това да се даде възможност на най-различни варианти. Някои хора смятат, че както се правят екцентрични неща в архитектурата, така могат да се правят и в градоустройството. Аз не съм на това мнение, защото градът е жив организъм, той не може да се развива по революционен път.
Не съм привърженик на революциите
а на еволюцията, тоест градът да се развива по естествен път и да се надгражда това, което е направено. Тук можем да направим паралел между по-младите архитекти и по-старите, защото младите винаги са по-склонни към революции. Това повече им отива, но историята показва, че революциите са и разрушителни, пък ние трябва да градим.
- Кои обекти, заложени в плана на центъра, предстои да се изграждат?
- Първия сериозен обект трябва да го завършим тази година. Това е т.нар. Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика". Той включва бул. "Мария-Луиза" и Ларгото с цялата археология, която се разкри при строежа на метрото. Тя трябва да се впише в организма на града. Там ще се открият уникални културни пространства, които софиянци и гостите на София ще могат да ползват още догодина.
- Какво имате предвид под културни пространства?
- Това е едно пространство под Ларгото, в което ще има място за изложби и концерти, театър, събития и т.н. Може да бъде център на културния живот в града. Втората стъпка е пл. "Света Неделя". Преди две седмици започнаха разкопките и вече излизат първите находки. Оттам очаваме много интересни неща.
- Дворецът на император Константин?
- Ще видим какво ще излезе. Има всякакви археологически разработки, но реално това, което ще излезе, ще ни даде отговор, какво е било и в каква степен е запазено. Третата стъпка е Сердикийският амфитеатър, който от догодина ще започне да се проучва като цялостен обект. Имаме и други намерения, например Неолитното селище в Слатина, което е уникално за Централна и Източна Европа. Заложили сме го да започне проучване първо с градоустройствен план и после археологическо проучване. То
може да се превърне в уникален комплекс
Засега е разкрито частично при строителството на улицата преди около 15 г., но предстои да се доразработи и да се докара до състояние да стане туристическа атракция. Западната порта е също интересен обект, там излязоха уникални мозайки, Предположенията на археолозите са, че те са част от най-голямата християнска базилика от IV-V век. Надеждите са, че разкритията ще са от европейско значение. Защото по времето, когато легендата говори, че Ромул и Рем са основавали Рим през VIII век, от всички сегашни столици в Европа са съществували само три. И това са София, Рим и Атина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
