Патентното ведомство има своеобразен юбилей - 65 години от създаването си. През годините основната му задача е за закриля интелектуалната собственост, да помага и обучава българските изобретатели, представителите на научните среди и бизнеса. Тази година ведомството празнува и 10 години от влизането в сила на Закона за патентите, който постави началото на правната реформа в областта на интелектуалната собственост. Снощи бяха връчени и наградите "Изобретател на годината". За всичко това разговаряхме с председателя на патентното ведомство проф. Камен Веселинов.
- Проф. Веселинов, имате ли като ръководител на ведомството основание за самочувствие на прага на 65 години от създаването на ведомството и 20 години от влизане в сила на закона за патентите?
- Това са две важни дати. Ако трябва да съм честен, посрещам ги с не много високо самочувствие. Нито дейността на изобретателите получава адекватна подкрепа в България, нито дейността на ведомството се подкрепя по подходящ начин от правителствата през тези години. Ведомството е в доста проблемна ситуация, тъй като се финансира от бюджета, а приходите му отиват там. А бюджетът ни финансира в далеч по-малка степен, отколкото са приходите, които ние внасяме. Има много тежки, чисто технически проблеми с инфраструктурата. Информацията в тези времена вече се пази изключително в електронна форма, т.е. компютърната техника е основата, с която се работи. Експертизите се правят, сравнявайки внесените материали тука с бази данни в целия свят - с Европейското патентно ведомство, Световната организация за интелектуална собственост. Всичко е работа с компютри. А сървърите на компютрите, които заварих тук, са от 1997 г. Това е каменният век в областта на компютърната техника. И младежите от фирмите, поддържащи нашата техника, изпадат в ужас, защото не са били родени, когато са купувани тези компютри.
- Толкова ли са скъпи сървърите?
- По 8-10 хиляди лв. Не са драматични суми и далеч не е проблем да бъдат финансирани от приходите на ведомството. Схемата, която обаче се практикува в България, е: всички приходи отиват в бюджета, а после, каквото бюджетът даде, е за поддръжка на ведомството. Лошото е, че от години не са давани сериозни средства за капиталови разходи. Чак сега, през последната година, успяхме някак си да уредим малко пари. Другият проблем са човешките ресурси. Изисква се висока степен на експертиза на патентите, природонаучно висше образование трябва да има експертът, който да оценява изобретенията. Нужна е и езикова подготовка, защото базите данни не са на български. Не се намират специалисти за заплатите, които плащаме. Нямаме сериозни постижения. И това е едната причина, че ведомството ни е поставено в неблагоприятна ситуация. Разбира се, и изобретателите не са поставени в благоприятна ситуация.
- И въпреки това, вероятно имате успехи?
- Правим каквото можем. За съжаление се налага чрез контакти с международни институции да финансираме инфраструктурата си. Получаваме някакви средства от ведомствата за хармонизацията на вътрешния пазар. Получаваме и някои ресурси от Европейското патентно ведомство - скенери, техника. Информацията идва при нас на хартия, тя трябва да бъде сканирана, цифровизирана, за да може с нея да се работи. Не е добре развитието да зависи от подаяния. Пращаме хората на специализации. Сега правим проект, свързан с тоталната подмяна на програмното осигуряване, с което работим. Сключихме договор със Световната асоциация за интелектуална собственост да ни предоставят безвъзмездно програмно осигуряване, което те са разработили, за обработка на данни от интелектуална собственост, за марки, за дизайн. Програмното осигуряване трябва да бъде адаптирано към нашите условия, да говори на български, да отчита българската нормативна уредба. От тези програми, да речем, излизат писмата до заявителите, с които да им се напомни, че трябва да платят определена сума. Всичко това е една бекофис система, която обслужва ведомството. Направихме проект, осигурихме финансиране по Оперативна програма "Административен капацитет", защото няма пари от държавата. Надявам се догодина по това време проектът вече да бъде внедрен. Едновременно с това се работи и по електронното подаване на документи, т.е. заявителят да не е нужно да идва тука. Това е фронтофисът. За електронното подаване на документ осигурихме програмно осигуряване на марките за хармонизация на вътрешния пазар и за патентите през европейското патентно ведомство. Тези програми, освен че трябва да бъдат българизирани, трябва да бъдат стиковани с бекофиса, за да могат да си "говорят" взаимно. В рамките на проекта работим и по това. Другата или по-другата седмица ще тръгне електронното подаване за марки. Т.е. външният свят ще забележи, че нещо правим. Защото бекофис системата не се забелязва.
- Колко действащи патента има в момента?
- Общо около 7000. Действащите патенти са български и европейски. България е член на Европейското патентно ведомство. Патенти, които се дават в европейската организация, могат да бъдат валидирани у нас по искане на съответния заявител. Той може да заяви патент директно в Европейското ведомство и, ако му бъде издаден от там, да поиска патентът му да бъде валиден в България. Тогава ние го валидираме, без да правим експертиза, и той става равностоен на българския.
Българските заявки са относително малко - 300-400. За сравнение, фирмата "Сименс" заявява годишно в Европейското патентно ведомство над 2000. Трябва държавата да обръща внимание на изобретателите, които работят относително безкористно. Докато не се произвежда, изобретателят има само разходи.
- Вярно ли е, че най-големите изобретения са в изчислителната и комуникационна техника?
- Не. Там са едва 2-3% от общия брой изобретения. Изключителни постижения в България в тази област няма. Бих сложил по-напред машиностроенето. То работи. 95% от производството отива в чужбина.
- Другата голяма дейност на патентното ведомство са търговските марки. Колко търговски марки са регистрирани в България?
- Заявки имаме около 4000 годишно. Големият бум беше преди присъединяването към ЕС - 9000. Сега няма марки, които в рамките на една година от подаването да залежават. Надявам се с новата организация да се променят нещата. Имаме звено, което съставя актове и събира суми за нарушения.
- Колко са нарушенията?
- Ако за първи път продавате маратонки на пазара и при вас са намерени три чифта "Адидас" примерно, прибираме ви ги - това е леко нарушение. Тогава съставяме акт. Първия път предупреждаваме, при рецидив глобяваме 1000 лв. Ако е по-тежко нарушението - примерно няколко тира с фалшиви стоки, се намесват ГДБОП и прокуратурата. Приходите от глоби са 60 хиляди, които отиват в бюджета.
- Какви промени в Закона за патентите бихте искали да бъдат направени?
- Да се премахне това, че патентното ведомство е на бюджетна издръжка. То си има приходи. И тъй като е агенция на ЕК, ако този бюджет се окаже недостатъчен, трябва незабавно да бъде информирана комисията, за да предвиди средства за издръжка на ведомството. Съставили сме 276 акта при 380 проверки - на практика всеки ден вървят по няколко проверки. Съставени са 260 наказателни постановления. 11 преписки са се върнали от прокуратурата.
- С какво ще улесни бизнеса единният европейски патент?
- Патентите, заявени в България, ще бъдат валидни на територията на всички страни от ЕС. Както и тези от другите страни ще бъдат валидни в България. Единният европейски патент ще улесни значително административните процедури и ще спести много средства. Досега при желание патентованото изобретение да се използва в държава, в която не е получило патент, означаваше да се плащат такси и там.
- От кога ще влезе в сила единният европейски патент?
- Трябва да тръгне от началото на 2015 г. Всички решения са взети, сега вървят техническите процедури. Трябва да има и структура, която да съди. Ако има нарушение, да знаете към кого да се обърнете. Затова се създава специален съд, който да разглежда делата за нарушение на европейските патенти. Съдът отива в Париж, но отделението, което се занимава с областта машиностроене и строителство, е в Мюнхен, отделението, което се занимава с химия - в Лондон. Сега вървят техническите подготовки. Съдът трябва да се конституира, а за целта трябва да се направят хиляди неща - да се прецени колко дела се очакват, на базата на наличната информация. Трябва да се намери сграда, да се назначи персонал, да се изгради информационна система на съда, да се установи какво финансиране е необходимо. Междувременно вървят процедурите по ратифициране на това споразумение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
