Абитуриентите намаляха с 25%, а ние още плащаме за същия брой студенти
Ректорите сами ще преценят кои специалности са им печеливши, казва проф. Николай Денков
Неотдавна парламентът прие промените в Закона за висшето образование, които променят системата на финансиране на университетите. Просветното министерство пък обяви, че започва да редуцира бройките за прием, които ректорите ще обявят тази година. Как това ще се отрази на системата, кои университети ще получат повече места и пари, "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието проф. Николай Данков.
- Проф. Денков, обявихте, че държавата ще редуцира тази година заявките на ректорите за брой студенти, които да бъдат приети в първи курс. Разкажете по-подробно как ще стане това?
- Ще започна с няколко числа, които илюстрират един от най-големите проблеми, а именно, че броят на завършващите ученици спада с бързи темпове през последните години. През 2010-2011 учебна година държавата е субсидирала 44 000 първокурсници при завършващи 70 500 ученици. През миналата година отново е субсидирала 44 000 студенти, но завършващите ученици вече са били 59 000. За следващата година очакваме да завършат 53 000 ученици. С две думи - учениците са намалели с 25%, а ние продължаваме да субсидираме един и същи брой студенти. При това процентът на субсидираните завършващи ученици, които започват първи курс във висшите училища, е станал толкова висок, че
няма как да се осигури качествено висше образование
Ако не намалим приема, по никакъв начин не можем да осигурим високо качество. Това е един от най-важните елементи на промяната. Другият важен елемент е по-високото субсидиране на университетите за високо качество. Комбинацията от тези два елемента е ключова, за да могат висшите училища да се концентрират върху повишаване на качеството при намаляващ брой студенти.
На практика, промяната в приема ще стане чрез използване на таблици с коефициенти, които вече са подготвени и до две седмици очакваме да бъдат обявени за обществено обсъждане на сайта на министерството. В тях има три групи фактори, които определят какъв ще е разрешеният субсидиран прием за новата академична година. Едната група е свързана с качеството на образование, изразено чрез акредитационната оценка, втората - с качеството на научната дейност, а третата, може би най-важна част, е свързана с реализацията на завършващите студенти. Ако даден университет има добри показатели, коефициентът му ще е по-голям от единица и приемът му ще бъде увеличен спрямо приетите студенти през последната академична година. Тоест, ще има висши училища, за които приемът ще бъде отворен до рамките на капацитета им. Но за тези, които имат ниски показатели, особено ако това става и в трите групи, приемът ще бъде намален с 10 до 20%, а за най-драстичните случаи - и с повече.
- Какви са показателите за реализация, какво се гледа?
- Два са важните показатели, които използваме, тъй като са най-безспорни. Единият е свързан с безработицата сред завършилите студенти. Другият е свързан с приложението на висшето образование. Ако безработицата на завършилите даден университет е много по-голяма от средната, коефициентът му за прием ще е нисък. И обратното.
- На колко висши училища ще се отрази редукцията?
- Много важно е да се отбележи, че редукцията не е като цяло за висшите училища, а за дадено професионално направление в дадено училище. Масовият случай ще бъде този, при който някои направления ще имат редукция на приема, а други - увеличение. Това е и важен инструмент, с който искаме
да оправим баланса на студентите спрямо пазара на труда
Ще дам два примера с държавни училища, които са последни в съответните професионални направления, за които ще разкажа. В единия случай става дума за Висшето училище по комуникации и пощи, което в направление Администрация и управление е на 12-то място с 40 точки от 100 възможни. Безработицата на завършилите това професионално направление е 5,39% при средна за всички висшисти 3,74%, тоест близо два пъти по-висока. А приложението на придобитото висше образование е само 16%. Очевидно този тип обучение не е добро за студентите, защото не им помага да си намерят адекватна работа. Било е добро единствено за висшето училище, което се е стремяло да привлече субсидии. В същото време това висше училище има и друго професионално направление - Комуникационна и компютърна техника, и там нещата изглеждат значително по-добре. Девето място с 47 точки, а безработицата е 3,11%, т.е. под средната за висшистите в страната. Приложението все още не е блестящо, но все пак е два пъти по-високо, отколкото в другото професионално направление. Много по-смислено за това висше училище е да се фокусира само в направлението, в което е по-добро и пазарът изпитва остра нужда от специалисти. Мога да дам подобен пример и за икономика - да вземем Техническият университет в Габрово, един много добър инженерен университет. Безработицата на неговите студенти, които завършват направление икономика, е цели 6,6%, тоест два пъти по-висока от средната за висшистите. В това направление ТУ-Габрово е на незавидното 16-о място, като приложението на висшето образование е само 22,3%. За сравнение Стопанската академия в Свищов е на седмо място с 49 точки. А първи е Софийският университет с 68 точки и 1,58% безработни икономисти. Тоест, няма проблем с икономистите по принцип. Има проблем с икономистите на редица висши училища, които не осигуряват достатъчно добро качество и реализация на студентите си. За сравнение, ТУ-Габрово има няколко други професионални направления, в които се справя много по-добре. Едното от тях е Електротехника, електроника и автоматика, където е на 5-о място с 52 точки и 3,43% безработни. И за ТУ-Габрово акцентът трябва да бъде върху техническите и инженерните направления, без това разфокусиране върху неприсъщи за него специалности. Разбира се, за да могат инженерните направления да вървят по-добре, трябва да получат и по-добро финансиране. Така техническите университети няма да изпитат сериозни затруднения от това, че спират специалности като икономика или администрация и управление. Те всъщност трябва да спечелят от това, че са ги спрели и са започнали да обучават по-качествено в другите направления. Създаването на приоритетни направления ще позволи да се случи тази финансова компенсация.
- Ще се намали ли бюджет на висше училище от това, че ще се наложи такова преструктуриране?
- Правили сме разчети, включително бюджетът за 2016 г. вече е на базата на променената оценка за качество. Важно е да се разбере, че за едно по-голямо висше училище крайният бюджет е комбинация от повишаващи се и понижаващи се бюджети за отделните направления. Това позволява на ректорските ръководства да видят кои са печелившите и губещите, и да адаптират приема, така че да бъдат печеливши от новата система.
- Очаквате ли сливания на университети?
- Според мен това ще стане неизбежно в един момент, защото е предизвикано от обективно намаляващия брой студенти. Не искаме да се прави административно. Очакваме висшите училища да проявят зрелост - когато видят, че не могат да се справят сами,
да потърсят окрупняване, което е изгодно за всички страни
- Споменахте за възможности за по-ниски такси за студенти в приоритетни и защитени специалности. Това решение на самите ректорски ръководства ли е оставено?
- В момента не предвиждаме промени в регулацията на таксите. Но за приоритетните направления и за високо качество ще дадем повече средства. За ректорските ръководства ще бъде изгодно да привлекат повече добри студенти в тези специалности. Един от начините е с по-голямата субсидия, която ние им даваме, да намалят таксите или да дадат повече и по-големи стипендии. Но това трябва да бъде решение на автономните висши училища, защото те най-добре знаят къде са силни и къде трябва да вложат тези инвестиции. Това, което ние можем и правим, е да насочим така наречените евростипендии само към приоритетните направления.
- Знае се, че в много от частните висши училища е ниско качеството, а там Вие не можете да регулирате приема. Какво може да направите, за да се повиши качеството там?
- Според мен, частните висши училища също са под сериозен натиск да определят профила, в който са най-силни, за да привлекат студенти. Този механизъм ще сработи. Това, което можем да направим допълнително, е пълната информация за реализацията на студентите да бъде представена на учениците още в девети и десети клас чрез центровете за кариерно ориентиране. Но в края на краищата, тук става дума за
свободен избор, който трябва да бъде направен от децата и техните родители
Ролята на МОН е да направи този избор колкото се може по-информиран и да насочи децата там, където ще имат най-добра перспектива.
- Подготвяте нов пакет с промени в Закона за висшето образование, който предвижда и мениджър на университетите. Как ще гарантирате прозрачността на управлението, какво друго залагате в промените?
- Мерките за прозрачност всъщност са сравнително прости - наличие на ясни правила за оформянето и изпълнението на бюджета, стриктно спазване на законите, включително този за обществените поръчки и публичност на всички основни документи за достатъчно дълго време. Приетите сега промени в закона включват няколко текста, които изискват мандатната програма, отчетите на ректорските ръководство и бюджетните параметри задължително да се представят публично. При бюджетната част трябва да има яснота какви са приходите, разходите и задълженията на всички основни звена. Ролята на мениджъра и дискусията около нея може би стана толкова гореща заради предложенията преди няколко години, когато се предлагаше този мениджър да бъде спуснат отвън. Ние не обсъждаме такива варианти. Говорим за мениджър, който е ангажиран чрез академичното ръководство и е част от екипа на ректора. Той поема определени ангажименти, които в момента са разпределени между ректор и Академичен съвет. Предполагам, че ще запишем конкретни негови функции, без той да се явява като втори стълб на власт. Това не трябва да се позволява, защото ще пречи на работата. Очакваме в този пакет отново да фигурира предложението един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
