Скорошното посещение на британския принц Едуард у нас напомни за изоставените в интернати деца и за проблемите на хлапетата с увреждания. Какво се случва с реформата на тези домове, попитахме шефa на Агенцията за закрила на детето Калин Каменов.
- Господин Каменов, какво се случва с Агенцията за закрила на детето? Ще се мести ли под шапката на спортното министерство?
- Искрено се надявам да не се случи. Няма нужда от такова преместване и това е позицията и на близо 200 неправителствени организации, които работят в сферата на закрилата на детето. Когато нещо работи, ние по-скоро трябва да го надграждаме, а не да го преместваме някъде, без да знаем защо. Вярно е, че има нужда от трансформиране на агенцията. Но не и съкращаване на персонал и намаляване на бюджета й. Това бе направено преди 4 години и сега работим на санитарния минимум. Това, което трябва да се случи, е агенцията да стане първостепенен разпоредител на бюджетни средства и да бъде наистина независим орган към Министерския съвет. Ние в момента сме с консолидиран бюджет със социалното министерство и не можем да разчитаме на по-високи средства за разгръщане на дейността си. А това е необходимо заради важните задачи, свързани с реформата на домовете за деца, лишени от родителска грижа.
- Какво реално се случва, след като през 2010 г. бе приета стратегията за закриването на детските интернати за 15-годишен период?
- Преди няколко дни в Карнобат се откриха първите два центъра от семеен тип за деца с увреждания по проекта "Детство за всички". Това са къщи, в които ще се настанят до 12 деца. В началото на юли ще се открият три центъра в Ямбол, по-късно същия месец - в Бургас. Процесът на извеждане на децата от институциите и настаняването им в среда, близка до семейната, вече започва да се случва, като първи са децата с увреждания. Това става възможно, защото от 2010 г. върви планирането на новите услуги - какво да представляват тези центрове, с какъв капацитет, брой персонал, издръжка. Беше направена индивидуална оценка на нуждите на всяко едно дете с увреждания, за да не направим прибързани и грешни стъпки.
В момента се прави насочването им към новите
жилища
От всички 1590 деца и младежи с увреждания, изоставени в домове, за близо 1300 вече знаем къде ще живеят. Съобразяваме се с това дали в населеното място има необходимите здравни и социални услуги и дали наблизо живеят роднини, които искат да посещават децата.
- По колко души персонал ще има в новите жилища?
- В центровете от семеен тип, където ще се настаняват до 12 деца на възраст от 7 до 18 години, ще работят средно по 10 души, а в защитените жилища за младежите над 18 г. - 6 души персонал. Работата им освен грижата в самите жилища е да водят децата на училище, до центъра за рехабилитация, до логопеди и др. Идеята е през деня децата да посещават здравните и образователните специалисти извън новия си дом, а не да са затворени в него. Затова в новите къщички няма да има медицински персонал, а основно педагози и помощници.
- Тази година колко дома за деца с увреждания ще бъдат закрити?
- Докато не бъде изведено и последното дете от тях, те ще продължат да съществуват. Но до края на годината съм убеден, че ще има закрити няколко такива дома. От 81 общини, които в момента изграждат 149 центъра от семеен тип и 36 защитени жилища, немалка част са приключили с грубото строителство и им остава да ги обзаведат. Успоредно с това върви и друг проект - за закриване на 8 дома за изоставени бебета до 3 години. Те са в Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Търговище и София. До края на лятото те трябва да бъдат закрити.
- Къде ще бъдат преместени бебетата в тях?
- По-голямата част вече са в приемни семейства или са осиновени. Останали са малък брой дечица, не повече от 15 в дом. За тях също се строят нови центрове. Да не забравяме, че от 2010 г. досега близо 200 деца с увреждания бяха осиновени,
други 100 са настанени в приемни семейства
И ние ще продължим работата в тази насока. Идеята е не само да настаним тези хлапета в центрове от семеен тип, а те да получат истински семейства, като засилим приемната грижа, търсенето на възможност за осиновяване или връщане в биологичното семейство.
- Връщането в биологичното семейство не крие ли опасност? През годината имаше няколко неприятни случая.
- Ние не можем да избягаме от този риск. Това че има пропуски в социалната работа, че има неуспешна реинтеграция, не трябва да ни кара да спираме. Един неуспех не трябва да спира реформата.
- Догодина с какви пари ще продължи реформата?
- По проекта "Детство за всички" средствата са разчетени до края на 2014 г. Дотогава трябва да бъдат закрити 24-ите дома с деца с увреждания. А за оставащите 18 дома за бебета, както и за другите интернати за по-големите деца, е въпрос на решение дали в следващия програмен период по новите оперативни програми ще бъдат договорени средства и за тяхното реформиране.
- Защо все още процедурата по осиновяване е толкова тромава?
- Не е вярно, че е прекалено сложна и заради това осиновяванията намаляват. Например през 2001 г. децата в институции са били 12 000, сега са малко над 4000. Въпреки този спад на изоставените в интернати деца осиновяванията не намаляват. През последните години те се задържат на относително високо ниво - над 1000 годишно. Проблемът е другаде. Кандидат-осиновителите трябва да са наясно, че децата в домовете не са кукли. Те имат различни нужди, претърпели са различни кризи. Хората трябва да си дават сметка, че това не са идеалните деца от техните представи. И не трябва да имат предразсъдъци. Сигурен съм, че осиновяванията ще продължат в тези темпове. И след години ще намалеят и децата, които сега настаняваме в центровете от семеен тип.
- Новият закон за детето така и не видя бял свят. Трябва ли обаче това, което беше заложено в него - да се забрани настаняването на бебета в домове, да влезе във сегашните закони?
- Категорично съм на мнение, че трябва
да се забрани деца до 3-годишна възраст да се оставят
в специализирани институции, докато те съществуват. Тази забрана трябва да се въведе в сегашния Закон за закрила на детето, ако новите управляващи нямат намерение да приемат нов закон за детето. От началото на годината има десетки бебета, чиито майки са ги изоставили още в родилното отделение и те директно оттам са настанени в приемни семейства, докато мине 6-месечния период, след който може да бъдат вписани в регистъра за осиновяване. Имаме вече базата за това - над 1600 одобрени приемни семейства.
- Какво се случва с ромските деца, чиито родители нито ги изоставят, нито се грижат за тях? Една година мина от случая със заразените със СПИН деца в Орландовци.
- След този случай миналата година установихме 12 гета в София. В тях живееха 1454 възрастни и 1300 деца. Една трета - в изключително лоши условия, имаше семейства с по 12-14 деца. Освен СПИН бяха установени заразени с туберкулоза и възрастни със сифилис. По-голямата част от децата са изведени от тази рискова среда и вече са настанени в близки и роднини в страната, защото над 60% от ромите в софийските гета са от провинцията. Направихме проучване кой откъде и защо е дошъл и дали с подкрепа на различните социални и трудови служби в страната тези хора ще се върне там, където има жилище. А те ги изоставят, защото казват, че тук в София има много боклуци, бунища и работа за тях. Най-ужасните постройки бяха разрушени. Гетото в "Орландовци", например, вече го няма. Успяхме голяма част от тези роми да ги върнем, но тази дейност трябва да продължи, защото идват нови и нови. Ето защо според мен идеята да се узаконят постройките е неправилна. Така не решаваме проблемите на тези хора. В библията е казано: ако искаш да помогнеш на човек, не му давай риба, а го научи сам да си я лови.
- Какво става със заразените със СПИН деца?
- От петте, установени като ХИВ позитивни, три са настанени в кризисни центрове в страната. Другите две са в центрове за временно настаняване в София със своите родители. Всеки месец проследяваме здравословното им състояние - те взимат медикаменти и ходят на профилактични прегледи.
- По повод протестите смятате ли, че има въвличане на деца в политически действия, което не се позволява от закона?
- Вярно е, че в Закона за закрила на детето пише: Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикално действие. Но в закона пише също така, че възпитанието, грижата на всяко едно дете се осигуряват от неговия родител. И отговорността се носи от родителите до навършването на пълнолетие. Няма как да забраним на родителите да формират гражданска позиция в своето дете. Ако го направим, значи живеем в Северна Корея. Не може да забраним на българския гражданин да изразява своята позиция заедно със своето дете. Още повече че на тези протести не се агитира за конкретни политически партии. Според мен няма нарушени права.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
