В джобчето ми дрънкат семки и амфетки
Училищните бюфети удариха пазара на дилърите на дрога. Първолаче си купи лакомство с амфетамини директно от школската лавка, при това на цена около левче. Закуската, наречена "течен бонбон", е точно от нещата, към които най-често посягат малчуганите - пъстра, евтина, екзотична и пълна с Е-та. А в случая - и с още нещо.
Да се хванем ли на бас, че виновни за случилото се няма да има? Най-много някой да се отърве със символична глоба. Бюфетът е на територията на училището, но договорът за него е сключен от районното кметство, което го е отдало на частна фирма за три години. Вероятно един от параметрите при избора й са били ниските цени - без значение, че в случая икономисваме от здравето на децата си. Вероятно затова и доставчикът на въпросната фирма се оказа ЕООД с адресна регистрация в апартамент на петия етаж в краен квартал. Съседите не знаят там някога да е имало офис, но у нас всеки може да регистрира фирма на домашния си адрес, дори и ако е на него под наем. Въпросът е обаче докъде се простира контролът върху това какво влиза в училищните павилиони и столове. Явно е, че никой не стига до проверка на доставчиците, дали сред тях има фирми фантоми и откъде вземат стоката, която накрая попада на щанда. Вярно,
децата могат да си я купят отвсякъде
включително и в съседния магазин, защото вероятно бонбонките, доставяни от въпросния "Шано 5", са навред в търговската мрежа. И може би ги доставя не само "Шано 5" - защото някой не си е свършил работата да провери съдържанието на въпросните флакончета, още когато са преминали границата на България. Така вината постепенно ще се размие и ще придобие космически, пардон, европейски размери. А на дилърите на дрога им трябва точно това - неясни правила, занижен контрол и безконечно прехвърляне на отговорности, за да задрънкат в джобчетата на първолачетата не само семки и бонбонки.
Абсурдното в случая е, че те се продават на метри от класната стая, само защото при отдаването на училищни столове и павилиони сме поставили неотменния критерий "най-евтина оферта" като точка първа в изискванията. Благодарение на него, дори да не получат чак амфетамини, децата получават храни, пълни с Е-та и вредни вещества, колбаси,
чиято цена отникъде не мирише на месо
и сирене с екзотични палмови съставки. Преди време по повод друг скандал директор ме попита "Вярвате ли, че в обяд за лев и двайсет може да има поне един истински продукт? Но съм длъжен да се съобразя с най-ниската цена в офертата". Ако искаме това да се промени, вероятно трябва да променим самия начин, по който училищните павилиони се отдават под наем. Да се засили контролът не само до начина на съхранение на храните, а и до складовете, откъдето се вземат те, както и до доставчиците им. Не е толкова сложно да се направи, а ще елиминира вероятността апартамент под наем да се окаже източникът на амфетамини в закуските и тревичка в салатката. За съжаление винаги вземаме такива решения само след инцидент - не и когато сме можели да го предотвратим. За щастие, това е един от малкото случаи, в които имаме шанса да променим разпоредбите, преди да има пострадали. Но може би точно поради тяхната липса няма да го направим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
