Археологическата група на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен продължава през това лято работата си по Шишмановата крепост при Никопол и на античен кастел край Левски. Предстоят и предварителни проучвания чрез геофизични методи на определени обекти в общините Кнежа, Долни Дъбник и Пордим. Това каза в интервю за БТА директорът на музея д-р Володя Попов.
Той подчерта, че през последните осем години археологическата група на РИМ – Плевен "съществено узря". "В предишния период това бяха млади хора, които трябваше да осъзнаят пътя на времето – хронологическия период, в който трябва да се развият, да определят своите обекти и вече са в материята си на проучватели", допълни д-р Попов.
В края на месеца плевенските археолози ще подновят работата си по Шишмановата крепост, известна и като Никополското кале, свързана с последните години на Втората българска държава.
Д-р Попов припомни, че по този обект работата е прекъсната за период от 30 години и подновена преди две години от един от младите археолози в музея - Венко Иванов.
"Проучването на обекта, консервационно-реставрационните работи, подготовката и съществените промени по инфраструктурата са в една много напреднала фаза", отбеляза директорът на РИМ-Плевен. Според него Шишманова крепост, от един забравен ъгъл на Никопол, се превръща в сериозна туристическа дестинация за акостиращите круизни кораби на пристанището на града.
"Обектът е точка в историята на България, тъй като с него се свързват последните години на цар Иван Шишман и края на Втората българска държава", допълни д-р Попов. Първите проучвания в Никопол са започнали със средства от музея и общината в крайдунавския град. В момента има субсидии и от Министерството на културата.
Втората посока, в която ще работят плевенските археолози, е в община Левски. Ръководител на разкопките там е Владимир Найденов с консултант проф. Сергей Торбатов. Проучванията обхващат античен кастел. Разкопават се структурите на кастела като през годините са открити различни материали – пластика, метал, керамика, монети. По думите на д-р Попов при град Левски се разкрива една епоха, свързана с живота и функцията на Римската империя на територията на Балканския полуостров. Финансирането е изцяло от Общината като музеят поема част от разходите, свързани с екипа.
Другият обект, на който работят археолози от екипа на Плевенския музей, е римската крайпътна станция "Ад Путеа" край село Рибен, община Долна Митрополия. Там се реализира проект по трансгранична програма за сътрудничество между България и Румъния от предишния програмен период. Археологическите проучвания са спрени заради проекта, но не и дейностите по изграждане на обекта като туристически център.
В момента на място там е археологът Владимир Найденов. "Извършват се консервационно-реставрационни работи, които целят превръщане на археологическия обект в туристическа дестинация. Реставрират се съоръжения, свързани с фортификацията на станцията, със сградите в нея", отбеляза д-р Попов.
Освен с работата по тези три обекта, археолозите от РИМ – Плевен насочват усилия и към още три общини в областта – Кнежа, Долни Дъбник и Пордим. Там предстоят предварителни проучвания чрез геофизични методи на определени обекти. Целта е след като има яснота, да се кандидатства за финансиране за бъдеща теренна работа.
В община Пордим усилията ще са съсредоточени към изследвания около село Вълчитрън, където е намерено известното Вълчитрънско съкровище. Проучванията ще се извършат с финансиране, осигурено от Община Пордим, като целта е да се локализира антично селище от тракийския период.
В района на село Бреница, община Кнежа, отново с финансиране на местната управа, ще се изследва чрез геофизични методи друг знаков обект, който е с характеристики от каменно-медната епоха.
При село Садовец в община Долни Дъбник работата на археолозите ще е насочена към останките от ранновизантийска крепост. "Част от укрепителните стени и постройките са видими - на около метър и половина над земята и това и могло да стане сериозен археологически обект за общината", смята д-р Попов. По думите му без разбирането на местните власти всички тези проучвания не биха могли да се осъществят.
"С колегите работим методично, в проекция не да търсим сензацията, която с повече късмет е неизбежна в нашата работа. Сензации винаги ще има, но историята иска малко по-друга методология. Ние се стремим да изградим една картина на хронологическото развитие на обществата в региона ни и оттам да дадем една картина за историята на тази част на Балканския полуостров и на България", обобщи д-р Попов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
