Светът е залят с евтини пари, но дефлацията чука на вратата
Цените на пшеницата, царевицата, памука, захарта и кафето са на дъното
Д-р Петър Пешев, Управител на ИП " Бул Тренд Брокеридж" ООД
Възходящият тренд при акциите на развитите борси показва признаци за умора. Инвеститорите се опитват да прогнозират ефектите от евентуалното повишаване на основната лихва в САЩ, програмите по изкупувания на активи на Европейската централна банка, поскъпналия долар, низходящия тренд при цените на суровините и редица други променливи. Именно на политиката по намаляване на паричните стимули в Америка и на увеличаването им в еврозоната се дължи едногодишният спад на еврото спрямо долара. Централните банки са допълнително притеснени от ниската инфлация и дефлацията в някои развити страни, което поставя допълнителни предизвикателства пред дейността им. Уж светът е залят с евтини пари, а инфлацията в редица страни е около 1% и лесно може да се трансформира в дефлация. Редица анализатори предричаха, че заради трилионите евро, долари, паунди и йени, влети от централните банки в местните и световната икономика, ще станем свидетели на хиперинфлация, но за поредна година биват опровергавани.
Страхът от предприемачество, натрупаните частни и публични дългове и застаряващото население
в развития свят вероятно са само част от причините паричните стимули на централните банки да не водят до повишена икономическа активност и до засилване на инфлацията.
Еврото изтри част от печалбите от седмица по-рано и затвори при ниво от 1.087 долара. Низходящият тренд е все още в ход и следваща цел за еврото е да поевтинее до паритет спрямо щатската валута, а след това цел ще са нивата в диапазона 0.9-0.95 долара за евро.
След 10 поредни седмици на поскъпване германският борсов индекс DAX записа седмично понижение, но засега то е с корективен характер. Френските и редица други борсови индекси от континентална Европа също поевтиняха през седмицата, но все още се намират близо до дългогодишните си и/или историческите си максимуми. Американските индекси също записаха седмично понижение, като инвеститорите се притесняват от предстоящото повишаване на основната лихва в страната.
Златото поскъпна с близо 2%, преодолявайки нивото от 1200 пункта. Среброто реализира по-слабо поскъпване, като не успя да затвори над психологическото ниво от 17 долара за тройунция.
Пшеницата, царевицата, памукът, захарта и кафето се търгуват на дългогодишни минимуми, както и петролът. Като цяло повечето борсово-търгувани стоки са в низходящ тренд.
През следващата седмица на фокус ще бъдат данните за заетостта в САЩ
До голяма степен от устойчивото възстановяване на пазара на труда в страната зависи дали централната банка на страната ще повиши основната си лихва и ще стартира курс към нормализиране на лихвените проценти.
Българският капиталов пазар като че ли започва да проглежда и за трета поредна седмица се представя силно. С между 1 и 1.5% се повишиха индексите, изчислявани от Българска Фондова Борса -София АД, през седмицата. Разбира се, БФБ все още се намира на 75% от максимума си от 2007 г., при положение, че повечето европейски пазари или регистрират нови максимуми, или са намалили загубите си до около 15-25% от историческия си максимум.
Макар не малко публични компании да заслужават загубата на инвеститорско доверие, съществуват редица обективни фактори, които сочат за потенциален сериозен борсов ръст:
1. Лихвите по депозитите са на рекордно ниски нива. Цената на кредитите и дълговите инструменти също се понижава.
2. Цената на застраховката срещу кредитен риск по правителствените облигации, т.нар. кредитни дифолтсуапове, нормализираха стойността си и са на път да поевтинеят до нивата преди кризата с Корпоративна търговска банка.
3. Министерството на финансите преизпълнява сериозно приходната част на бюджета през първите три месеца на годината, като вероятно бюджетният дефицит ще бъде поне наполовина по-малък от планирания.
4. Правителството се финансира евтино, което
сигнализира за доверие на международните инвеститори
но се дължи и на исторически ниските лихвени равнища на правителствените дългове.
5. Политиката на ниски лихви на централните банки, в някои случаи дори отрицателни, както и изкупуванията от централните банки на финансови активи са фактори, които гарантират нисколихвена среда поне още няколко години. Лихвите и цените се движат обратнопропорционално, т.е. когато лихвите спадат, цените на активите растат.
6. Българските публични компании подобряват финансовите си резултати, а някои от тях изненадаха инвеститорите с предложения за разпределение на дивиденти и размерът им гарантира добра доходност при текущите цени, надхвърляща неколкократно лихвите по депозитите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
