Схема с ваучерите за храна.
Разходите през ваучери за храна на стойност до 200 лева на месец са освободени от данъци и осигуровки.
Върху тази сума по общия ред би трябвало да се начислят 33.40% осигуровки, като 13.78% са за сметка на служителя или работника, а останалите 19.62% са от джоба на работодателя.
Отделно служителят би трябвало да плати 10% Данък общ доход върху сумата от 200 лева.
Работодателските организации подкрепят идеята на Светла Несторова, председател на Управителния съвет на ПОК "Доверие", да правят вноски за трета пенсия на служителите си при условие, че държавата въведе финансови облекчения за това, пише БСК.
"Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години", каза Несторова при представянето на доклада за действащата пенсионна система и предложенията за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет.
По думите й: "След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии".
"Да, първият стълб на пенсионната система ще остане основен, но вторият и третият стълб трябва да бъдат подкрепени", заяви за "Банкеръ" и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Тя добави, че БСК подкрепя всяка идея, която цели активизиране на работодателите и работниците за инвестиране в третия пенсионен стълб – този на допълнителното доброволно осигуряване. Сега облекчението е до 60 лева, а работодателите настояват за 120 лева.
Минчева иска също така държавата да вземе мерки за плащането на осигуровки върху реалните възнаграждения.
Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов те също твърдо подкрепят капиталовите схеми, които са призвани да допълнят държавното пенсионно осигуряване. Застаряването на нацията и намаляването на населението се отразяват тежко на пенсионната система и точно капиталовите схеми са тези, които създават допълнителен доход за бъдещите пенсии, обясни той.
От своя страна председателката на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова потърси съдействието и на Фискалния съвет. На среща с двама от новоизбраните му членове – проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов, бе изразена готовност да се работи за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.
Съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, като проблемът се задълбочава поради влошаващата се демографска картина в България. След 20-30 години може да се стигне до там всеки работещ да издържа един пенсионер. Този дисбаланс води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.
Именно за смекчаване на въпросния дисбаланс са важни капиталовите пенсии от втория и третия стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините.
Как е при ваучерите за храна?
Всеки работодател може да спести на себе си и на свой служител общо до 1278 лева годишно от данъци и осигуровки с ваучери за храна, пресметнаха от Edenred.
Защото разходите през ваучери за храна на стойност до 200 лева на месец са освободени от данъци и осигуровки. Върху тази сума по общия ред би трябвало да се начислят 33.40% осигуровки, като 13.78% са за сметка на служителя или работника, а останалите 19.62% са от джоба на работодателя. Отделно служителят би трябвало да плати 10% Данък общ доход върху сумата от 200 лева.
Разбира се тази методика не може просто да бъде копирана от пенсионните дружества по простата причина, че те биха превеждали осигуровки, а не да трансформират данъци. Но е въпрос на желание и на търсене на взаимно приемлив подход между частните фондове и държавата в името на по-достойни старини на българските граждани.
"Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва сериозен заместващ доход", отбеляза Несторова.
Първата и основна посока за развитие на системата е да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която получават. Според Несторова сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен:" Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
