- Въпреки многомилионните епилации триъгълникът на властта не се харесва
Пасторал и психология: Лято. Жега. Прашна вилна зона на малко градче. Георги, над 50-годишен се измъква от дворната тоалетна, която няма врата. Съседката му подвиква през оградата:
- Жоре, абе да вземеш да сложиш една врата на този клозет най-после?!
- Врата ли?! - искрено е изненадан Георги - Че какво може да се открадне от тук?!!!
Не можем да отречем, прелюбезни, че властта в България има добре оформен триъгълник. Многомилионни епилации се направиха през последните години на това деликатно място, където се събират изпълнителна, законодателна и президентска власт. Античният подземен град се превърна в остъклен балкон, паветата се лъснаха, фонтанът е все така красив и нелеп като президентската институция в конституцията. И въпреки всички тези усилия, днес протестите са повече естетически, отколкото политически. Протестиращите са гневни най-вече, защото не стоят добре на една и съща снимка с управляващите. А в епохата на селфитата това е като въздуха и слънцето за всяко живо същество! Те още не са нито гладни, нито притиснати от световните икономически несгоди, които влачи пандемията със себе си. След правителството, най-големият им проблем са усложнените процедури за влизане в Гърция. Не е нужно да си дипломиран политолог, за да прозреш, че истинските протести предстоят през зимата...
Но днешният момент е особено важен в най-новата ни история и заслужава специално внимание. Оказва се, че политическите маниери, политическият език, т.нар. пиар на властта са също толкова, ако не по-важни, от самите политики. Едва ли една хилядна от протестиращите имат сериозни политически и икономически различия с управляващите относно политиката на България през следващите години! Не! Те имат eстетически и етически проблеми с езика на политиката. Не само на властта, но и на опозицията. Защото речта на БСП, например, е по същия начин популистка, безпардонна и практически лишена от сериозен анализ на политики, както и телевизионната реч на Слави, или бодряшката посредственост на патриотите. Дори ДПС замени високия наратив на Местан с мънкането на Карадайъ! Репликите на половината Бойкови министри отдавна вече не будят и смях, и подигваки в социалните мрежи, а само отегчени въздишки. Мис Тигрова отново е по-забавна от Ангелкова...
За инстутиционалното общуване на прокуратурата да не говорим! Тя се опитва да работи единствено в основните етически категории, по оста "добрите" срещу "лошите", с речник, по-оскъден от асортимента на казармена лафка. Дори и индийските филми, където и добрите, и лошите танцуват еднакво добре, вече са по-сложни психологически от битката с корупцията в България.
И ничии пари не могат да накарат някого да протестира по етични и естетически съображения! Ако някой хвърля пари в тези протести наистина, хвърля ги на вятъра и по-добре да ги даде, за да натупат съветниците му.
Парадоксалното е, че въпреки козметичните грижи за онзи деликатен триъгълник, сякаш никой не изпитва особено сластно желание да го овладее днес, като изключим вечните политически похотливци като Александър Томов. Едни предсрочни избори ще затвърдят фактически сегашните играчи и ще сварят неподготвени всякакви бъдещи проекти. Дори Христо Иванов доста плахо иска оставка на правителството, въпреки че не е момче, което за първи път пускат в женската баня. Корнелия традиционно си мери тригълника с триъгълника на властта, защото една добра външна битка, независимо от разстройващите за БСП резултати, за нея винаги ще е за предпочитане пред постоянната окопна война на "Позитано 20".
Познавайки лично по-голяма част от протестиращите, поне в София, виждам, че те мечтаят "да се разкарат всички!". Сега и веднага. Те просто не харесват триъгълника на властта! И президентската, и изпълнителната, и законодателната, и съдебната. Еротичното му привличане за тях е изчерпано до край и той буди вече само отвращение. Човек, който се развежда не можете да спрете с предупреждения, че бъдещият му партньор може да бъде още по-лош. Старата седесарска песен за развода днес е по-актуална от всякога. И точно по тази причина един служебен кабинет, излъчен не от сегашните политически играчи, изглежда за протестиращите по-поносим, въпреки че няма да доведе до сериозни промени в желания триъгълник. На банкерски език това е да обичаш временните синдици, докато предприятието бъде продадено на следващия му владелец. Може би и да се надяваш да се сговориш с тях. Само в политиката временните владелци на любовния триъгълник на властта могат да изглеждат приемливи. Това е парадокс, но парадокс е и фактът, че само в любовните и политическите триъгълници може да има повече от един тъп ъгъл...
Като изключим подгонените от прокуратурата, които се надяват на някаква сделка или помилване в суматохата, очевидният голям печеливш от тази ситуация отново е ДПС! Както винаги, в тяхно лице, имаме постоянния участник, познал верния отговор. Каквото и да се случи, каквито и пренареждания на силите да има след предсрочни, редовни избори, или в сегашния мандат на парламента, без тях няма кабинет. В един единствен случай - на коалиция между БСП и ГЕРБ. Но колкото и привлекателен да е триъгълникът на властта, чак толкова привлекателен май не е. Дори 50 депутати да вкара в следващия парламент Христо Иванов, опитайте се да сметнете с кого и как ще състави правителство...
Задава се сложна за артикулиране ситуация. Още по-усложнена от факта, че трябва да се обговори с противогрипна маска на устата. Разбира се, не съм аз човекът, който има право да се подиграва на други за лоша артикулация. Затова и не се подигравам. Съчувствам. На тях, на себе си и най-вече на протестиращите. И подозирам също така, че и този път на дворния клозет няма да му се сложи врата. Не заради друго, а поради искрената убеденост и на градското, и на селското население, че от там няма какво да се открадне. Сиреч - врата не е необходима. Въпреки, че се задава време с толкова оскъдни публични фондове, че и дворните тоалетни ще се разглеждат като кризисен резерв.
Независимо от усещането за извънредност, хилядите по улицата и насърчаваните с всякакви средства изрази на недоволство, всъщност картината е по-скоро пасторал, отколкото някаква баталия. Протестиращите са умни, красиви и възпитани. Полицията се опитва да не бие. Или поне да не бие толкова, колкото бие във Франция и Германия по протестите. Дори сегашният ни премиер е министър-председателят, който се е съобразявал с най-много улични протести по всякакъв повод в най-новата ни история! Пасторал, казвам ви! Пейзаж с дворен клозет преди истинската буря, която се задава..
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com