Ако веднъж се счупи доверието, става много трудно, казва Любомир Аламанов специално за в. "СТАНДАРТ"
Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите над 20 години. Работил е за редица световни компании, а в момента е управляващ партньор в SiteMedia Consultansy. През 2018 година бе класиран на второ място в световна класация за PR-лидер.
- Господин Аламанов, комуникацията, която се водеше по време на извънредното положение и след това, удачна ли беше? Всяха се прекалено много страхове у хората...
- Въпросът има няколко измерения. Първоначално този процес по налагане на извънредно положение тръгна доста добре - рано се взеха мерки, рано се стигна до ограничаване на събирането на хора и ограничаване на възможностите за разпространяване на вируса. Липсваше обаче малко по-добро обяснение защо се налагат тези мерки. И тъй като хората започнаха да не ги спазват, се стигна до сплашване и малко по-твърд език.
- Яко ще умрем?
- Това бе реплика, която бе извадена от контекста, тиражирана прекалено много и популяризирана в момент, когато хората вече бяха прекалено изнервени. Ако има някаква грешка, тя бе, че не се разделиха нивата на комуникация. От самото начало не се каза, че има вирус, който е много опасен и трябва да се пазим от него, а след това да градим отгоре различните видове мерки - социални, икономически, политически. За съжаление, твърде много се допусна свобода на мнения върху научни факти, където масовата публика видя, че всеки говори каквото си иска. Затова и се получи този ефект "Ама то има ли вирус или няма вирус?" Аз говоря с приятели от цял свят, които казват "Как така вие продължавате да спорите има или няма вирус. Толкова месеци по-късно това е безсмислен спор". Ние загубихме много време в този безсмислен спор има или няма вирус. И това накара огромна част от хората да се съмняват в това, което се прави. А когато един път се счупи доверието, става много трудно.
- От друга страна, и самите мерки бяха прекалено разнопосочни и не бяха разяснявани добре?
- И това бе така, ние комуникационните експерти на няколко пъти предлагахме някакъв вид помощ. Веднъж се шегувахме да направим съвет от "черни шапки" - тоест да се каже какъв може да е негативният ефект от една мярка. Да се направи предварителна оценка и анализ на дадена мярка и как тя трябва да се комуникира. Защото при цялото лутане от една до друга крайност - резки мерки, утре разхлабваме, в тази ситуация хората започват да се питат "Абе какъв е този вирус, той в полунощ изчезва ли?". Като в приказката за Пепеляшка, където в полунощ каляската станала тиква. Това доведе до допълнително объркване.
- Бяха ли въобще търсени допълнителни комуникационни експерти?
- Според мен на щаба му липсваше специалист по кризисни комуникации. Правителството, всяко министерство си имат добри вътрешни пиари, но те се занимават с министрите. Самият щаб трябваше да има един специалист, който да казва как е най-добре да се процедира на всеки един етап от развитието на кризата.
- Вече вървим към отваряне на туристическия сезон и към един сравнително нескопосан пиар как да подкрепим българското Черноморие. Какво се греши в този случай?
- Аз не знам какво Черноморие отваряме, след като вече бе обявено, че Австрия налага строги мерки спрямо България и ние изведнъж от отличници по спазване на мерките се превръщаме в лош пример. А това сигурно ще досъсипе всяка възможност за добър туристически сезон. Това, което се получи, бе препиране и неслушане на специалистите, в резултат на което се отвориха барове, стадиони. И тук посланието "Елате по нашето Черноморие" не знам доколко ще проработи.
- Друг е въпросът също какво предлага Черноморието ни?
- Да, това вменяване на патриотичен дълг в ситуация на криза, когато всички сме платили доста сериозна цена, защо да спасяваме точно този бизнес? На туризма, който в последните години показа ярко нежелание да привлече български туристи и предпочете да работи с международни агенции. При положение, че това им е била политиката, да вменяват на нас вина защо не ги спасяваме, определено не е добре.
- А как ще коментирате текущите политически скандали - трябва ли някакъв по-специален тип комуникация на кабинета?
- Тук аз вече не знам дали въпросът е в комуникацията, или в политиката. За съжаление всичко показва слабост на институциите - те правят каквото решат и няма публичен контрол върху тях.
- Всъщност точно тази седмица бе празник на PR-специалистите?
- Да, беше на 7 юли. На тази дата преди 15 години подписахме първия си етичен кодекс, а тази седмица го осъвременихме, защото за 15 години животът се промени. Преди време нямаше тролове, фалшиви новини и онлайн тормоз. Нямаше социални мрежи, затова всички асоциации подписахме обновения кодекс, свързан с интернет и присъствието ни в дигитална среда. Да не ползваме тролове, да се противопоставяме на фалшивите новини. Разписахме също и темата за кризисен мениджмънт - в момента целият свят е в ситуация на бързо действащ кризисен мениджмънт. Само преди няколко месеца бе променена дефиницията на понятието PR - това е вече висока функция на управленско ниво, а не говорител или човек, който просто пуска пресрелийзи. И много често точно липсата на комуникация може да породи кризи. И сега виждаме, че ако не се коментират добре едни може би полезни мерки, това поражда напрежение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
