Бащи и братя често леят кръв рамо до рамо под знамената на ИД
Джейсън Бърк,
в. Гардиън
Употребата на понятието "брат" сред екстремистите често е доста буквална: набирането на терористи е до голяма степен социална дейност, при която родители и братя и сестри често обединяват силите си. Бойците често се наричат помежду си "брат" и говорят за "братята" в Сирия, Афганистан, Ирак или Франция. Защо?
Отчасти това има за цел да показва солидарност, принадлежност към обща кауза, чувство за обща идентичност и усилия. Отчасти то е, защото именно така говорят младите мъже по целия свят, но особено в такъв тип среда, от каквато произхождат много от съвременните бойци. То обаче се дължи и на това, че забележително често понятието е напълно буквално. Тези, които говорят, че са "братя", наистина са кръвни роднини, деца на едни и същи родители, често израснали заедно. Съобщава се, че сред нападателите в Париж са били самоубийственият атентатор Ибрахим Абдеслам, който се взриви пред ресторант "Контоар Волтер", и Салах Абдеслам, който се укрива. Трети брат на име Мохамед беше арестуван в Брюксел в понеделник и прекара няколко часа в ареста, преди да бъде освободен, без да му бъдат повдигнати обвинения. След като беше освободен, той направи изказване, в което отрече да е свързан по какъвто и да е начин с действията на брат си: "Бях обвинен, че съм извършил терористичен акт... но аз по никакъв начин не съм свързан с операцията в Париж". "Родителите ми са напълно потресени от трагедията. Моите двама братя са нормални и никога не съм забелязвал нещо странно", заяви той. Абделхамид Абауд, който е заподозрян като главен организатор на нападенията, вербувал собствения си 13-годишен син, който пътувал за Сирия и после бил видян на видеозапис, показващ го в пикап, който влачи телата на войници от сирийската армия. А всичко това е част от един, макар и сложен план.
Има много други примери - в различни страни, на различни континенти: двамата Куаши, които нападнаха редакцията на "Шарли ебдо" през януари. Братята Царнаеви, които взривиха бомби на Бостънския маратон през 2013 г.
Братът на Мохамед Мера, който уби седем човека в Югозападна Франция през 2012 г., продължава да е в затвора, въпреки че ролята му в убийствата и радикализирането на извършителя не е напълно ясна. Братските връзки са широко разпространени и сред тези, които пътуват за Сирия, Ирак или други военни зони, макар да не се захващат с тероризъм у дома. Визията за "семеен джихад" може да бъде потресаваща, но не бива да буди изненада. Преди 10 г. служители на американското военно разузнаване в Ирак установиха, че когато някой близък член на семейството вече е въвлечен, това е най-силният фактор, чрез който може да се определи дали даден човек може да се включи във войнствена екстремистка дейност - ислямска или друга. Изследване на непартийния институт "Ню Америка" в САЩ пък показа, че при повече от 1/4 от западните бойци имат семейна връзка с джихад - било по линия на роднини, които също се бият в Сирия и Ирак, на брак или на някаква връзка с други джихадисти или терористични нападения. Друго проучване - на щатския университет в Пенсилвания - изследва контактите на 120 предполагаеми терористи "вълци единаци", израснали във всякаква идеологическа и верска среда, и откри, че макар те да са извършили нападенията сами, в значително мнозинство от случаите други хора са знаели за тяхната обвързаност с конкретна екстремистка идеология. При поразителните 64% от случаите хора от семейството и приятели са знаели за намерението на съответния човек да участва в свързана с тероризъм дейност, защото престъпникът е споделил с тях. Всичко това предлага възможност да се вникне в естеството на вербуването и радикализирането. И двете неща са смятани за процеси, включващи някой, който преди това е бил "нормален", бил му е "промит мозъкът" от някакво външно влияние, което го е превърнало в човек, който се държи ненормално. Според друго обяснение за това как хората са привличани към войнствена екстремистка дейност е виновна пропагандата по интернет.
Това обаче е в противоречие с фактите. Тероризмът като всяка дейност е до голяма степен социален, само последиците му са необичайни. Хората започват да се интересуват от идеи, идеологии и дейности, дори такива, които са ужасяващо разрушителни, защото от тях се интересуват други хора. "Вербуването по същество се извършва от равни на теб хора. Това, което наистина е от значение, е родството и приятелството, а не толкова религията или мястото, или нещо друго. Става дума за силно групово явление", каза белгийският специалист д-р Рик Колсет, който изучава местни войнстващи екстремистки мрежи в страната. Психологическите и социалните бариери за участие в насилие със сигурност са по-големи, отколкото при други, не толкова престъпни дейности, но механизмът на процеса на привличане на хора към тях е същият.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
