Празникът Петльовден (2 февруари) е познат на Изток от линията Добруджа, Ришки проход, Ямболско и по- на юг – Лозенградско и Одринско по българските земи. Макар да не е общобългарски, обичаят е тачен на много места и е възприет като празник на мъжката рожба. Той се среща в обредната практика на старото местно българско население в Североизточна България.
Особено тържествено той се празнува в с. Голица, Варненско и няколко околни села. В центъра на село Голица се намира и единственият у нас паметник на петела.
По традиция обичаят се изпълнява преди всичко от семейства, които имат мъжки рожби. В някои селища обичаят има специален вариант за семействата с дъщери и в крайна сметка е общ за целите селища.
Съществуват няколко предания за произхода на празника. Петльовден или празникът на мъжките рожби, води началото си от времето на турското робство и е свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния. Тогава са били отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус.
Една от легендите разказва как една смела жена от с. Еркеч, Бургаско, скрила мъжката си рожба и отказала да я даде на турците. Те се заканили, че ако не им предаде момчето, то ще бъде заклано. Тогава майката отвърнала, че сама ще заколи детето си, но няма да им го даде. През нощта тя извела сина си и го скрила далеч извън селото. В полунощ заклала петел на прага на къщата и напръскала с кръвта му наоколо.
В някои населени места ритуалът и до ден днешен се изпълнява през нощта.
Когато на сутринта турците отново дошли в дома й, решили, че жената е изпълнила обещанието си и, изненадани от тази нейна постъпка, решили да не събират повече момчета от това село за еничари.
Друга легенда разказва, че празникът води началото си от село Голица, Варненско, където също една майка скрила сина си, за да не го даде на турците, заклала петел, опръскала с кръвта му наоколо и заблудила турците, че сама е заклала детето си.
Сетне в много села в Източна България се разпространява традицията да се коли петел на този ден и да се мажат с кръвта му челата на децата за здраве.
Село Голица е старо колкото самата българска държава и според жителите на тоя край голичани са най-чистите прабългари. Разказва се още, че турците направили голичани пазители на Дюленския проход и така оправдали отпадането на кръвния данък от селото.
Подготовката за Петльовден започва още от есента. Тогава се определя един петел, който ще е за разплод, и друг, който ще стане курбан на Петльовден.
Птицата се коли на дръвника от майката на момчето. Жени, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да родят момче. Те обаче не колят петела си сами, а го носят да им го заколят там, където има мъжки рожби. С кръвта на петела се опръсква навсякъде и се бележат челата на невръстните момченца. Главата и краката на закланата птица се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.
На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния, още - зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.
В миналото на този ден нашите предци не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.
По това какъв е денят, се гадаело каква ще е годината. Ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземеш – цяла година ще вземаш.
Традицията повелява на втори февруари всяка година жените от варненските села да обличат най-хубавите си дрехи, да месят питка и да заделят най-пъстрия петел в двора. Той се отглежда за целта още от лятото или есента, вари се цял ден и после се раздава на порции на съседите за здраве.
На някои места дават на момчето да заколи петела на входа на къщата, а на други колят и кокошки за здраве на момичетата. Има и села, където забучват главата на петела пред къщата, а краката хвърлят на покрива. Навсякъде се прави кръст на вратата с кръвта от петела. Петльовден се счита за Черен ден.
Петелът, освен начин за почитане на мъжките рожби, е и предвестник на утрото, затова се свързва и с възкресение, с вечно възраждащ се живот.
Цвете Попова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
