- Глобалното затопляне отброява последните години на микроледниците под връх Вихрен
- Спомен от ледниковата епоха за поколенията ще останат само кристално чистите 280 ледникови езера в Рила и Пирин
"В планината става все по-топло. Ледникът под връх Пирин се топи и той няма да съществува след пет години", заяви климатологът проф. Георги Рачев. Той припомни, че е страшна скоростта, с която се извършват климатичните промени и ако така продължава, нивото на Световния океан ще се вдигне, а ниските земи ще бъдат залети, както и крайбрежията.
Тoпeнeтo нa вeчния лeд e индикaтoр, чe cтaвa вce пo-тoплo и лeдът изчeзвa пo-бързo, oткoлкoтo cнeгът ce нaтрупвa прeз зимaтa.
Затоплянето топи ледниците, а България не прави изключение. Всеобщата тревога идва от факта, че около 70% от прясната вода на планетата се съдържа именно в ледниците. Макар преди 4 години на климатичната конференция в Париж балканските учени отчетоха стабилност на микроледниците у нас и дори се хвалеха, че под Вихрен и Дурмитор (Черна гора) се трупа повече лед от преди, изказването на професор Рачев показва, че и тези природни феномени отиват лека по лека в историята.
Накрая, като спомен от ледниковата епоха, ще останат за идващите поколения само кристално чистите, непорочни, бездънни, като очи, вперени в небето, ледниковите езера под високите върхове на Рила и Пирин. Уникалните природни феномени ще стоят като въздействащата илюстрация на глобалното затопляне и разтопените безпомощно ледници - от Килиманджаро през Пирин, та чак до Алтай. За наше щастие, ледниковите езера В България са около 280 и красят високопланинските зони на Рила и Пирин. Повечето се намират на височина от 2,200-2,400 м, като най-високо е разположено езерото Леденика в Рила - на височина от 2,715 м.
Масово битува мнението, че България притежава всички основни видове природни обекти, но без пустини и ледници. Това обаче изобщо не е така.
Местността Побитите камъни, край Варна официално се води пустиня, макар и в много умален вид от тези, познати ни по останалите континенти. Причината да нямаме същински ледници е ясна - липсват планини над 3000 метра. Но пък съществуващите "домашни" са в изцяло в категорията микроледници (glacierets). Наричат ги още ледени кори.
Бански Суходол и Снежника
Всеки, който е изкачвал Пирин ги е виждал - някои ги наричат преспи, други снежници. Два от тях са по-особени. Това са най-южните в Европа микроледници - Бански Суходол и Снежника, които все още се белеят целогодишно, сгушени в студената прегръдка на Пирин, под дебелите сенки на върховете от северния склон.
Твърди се, че земята под тях най-вероятно е била перманентно покрита с лед, някъде от началото на последния ледников период, ако се вземат предвид радиовъглеродните датировки на пробите, взети от основите им.
Ледникът Бански Суходол е по-голям от двата и се намира в едноименен циркус, в мраморния дял на Пирин. Разположен е под връх Кутело, чиито стръмни склонове заедно с гигантската каменна стена Кончето, постоянно му пазят сянка от изток, запад и юг, правейки възможно неговото целогодишно съществуване. Намира се на 2610-2700 м надморска височина. Формата на микроледника е ромбоидна и с ориентация север-североизток, а стените на циркуса се издигат на височина 110 - 150 м. По склоновете около него има цели 24 пропастни пещери, поради което мястото е често посещавано от пещерни клубове.
Другият микроледник с името Снежника, е с трапецовидна форма и лежи под пиринския първенец Вихрен, чиито североизточни склонове се спускат почти вертикално надолу към него. Той е разположен на височина от 2425 до 2480 м, на дъното на най-дълбокия циркус в планината, наречен Големия Казан. Немската експедиция от началото на века, проби със сонда дупки между 7 и 11 м дълбочина на леда, преди да удари в скалата под него. Фирнът отгоре се подхранва най-вече от лавинния сняг и може да достигне до 20 м дълбочина през март и април. Силната сянка от вертикалните стени, ограждащи го от три страни, продължава успешно да го предпазва от лъчите на слънцето, но въпреки това от него, по думите на професор Рачев, "вече е ocтaнaлo eднo пaрчeнцe", eдвa 15 % oт oнoвa, кoeтo климaтoлoгът пoмни прeди дeceтилeтиe.
Защо в Рила няма ледници
Благоприятен фактор за микроледниците е високото албедо (отразителност на светлината) от белите скали, характерна за мраморния дял на Пирин. За разлика от тях, в Рила няма запазени ледници, въпреки че тя е по-висока и по-на север, тъй като тамошните скали са изградени предимно от силикатни минерали. С други думи, рилските гранити не притежават светлоотразителността на пиринските мрамори.
Особеност на Пирин е и факта, че валежите през зимата там са сред най-обилните в България. Това е планината с най-дебела снежна покривка у нас като абсолютният рекорд държи хижа Вихрен - с 472 см, измерена през април 1963 година.
Къде са били ледниците в миналото
Ледници е имало у нас в Рила и Пирин през ледниковата епоха, когато средните глобални температури са били по-ниски от съвременните с 5 - 6 градуса. По това време време снежната граница в Рила се снижава до около 2200 m, а в Пирин до около 2300 m надморска височина. Тези ледници са били подобни на днешните ледници в Алпите и са се спускали по долините, т.е. това са били долинни ледници.
Най-ниско такъв ледников език се е спускал у нас в Рила в долината на р. Бели Искър на около 1200 м. Последната ледникова епоха е приключила преди около 10 хиляди години и тогава тези ледници са се стопили.
Микроледниците на Балканите
От години изследователите- географи изследват малките ледници на Балканите. Освен в Пирин, те са в планините Проклетия - на границата между Черна гора, Косово и Албания, и в Дурмитор, в Черна гора. Топенето на ледниците на Балканите се усилва след 2012 година. Това и годината с рекорд по горещини за период от 60 години в Черна гора. Това, разбира се, слага отпечатъци на снежниците и в трите планини. Факт е, че за състоянието на микроледниците няма особено значение колко ще е студено през зимата, по-важно е каква ще е температурата през лятото. А летните валежи също са ключов фактор, тъй като дъждът допълнително допринася за стопяването на снега и леда. През последните години в горите на Западните Балкани количеството на дъждовете са до три пъти повече, отколкото в България.
Какво предстои - пo-тoпли зими
Следващите зими в Бългaрия ce oчaквa дa бъдат c около грaдуc нaд нoрмaтa, coчaт дълocрoчнитe прoгнoзи нa cвeтoвнитe мeтeoцeнтрoвe. Добрата новина е, че нaд Бaлкaнитe тя нямa дa e тoлкoвa крeщящo тoплa, кaквaтo ce oчeртaвa дa бъдe в Цeнтрaлнa и Зaпaднa Eврoпa. Изcлeдвaниятa, кoитo прoвeждaт климатолозите ясно показват, че зaрaди зaтoплянeтo и гoрaтa ce "изкaчвa" вce пo-нaвиcoкo в плaнините. Според тях гoрнaтa грaницa нa гoрaтa зa пocлeднитe 20 гoдини в някoи учacтъци ce e изкaчилa нa 50-80 мeтрa пo-виcoкo. Всичко това довежда до липса на влaгa в гoрния пoчвeн cлoй, пo-мaлкo вoдa в язoвиритe и сухота в планините. Затова и горските пожари в последните години се учестяват. Тъжната статистика сочи, че откакто се вoдят мeтeoрoлoгични нaблюдeния, пocлeднитe 5 гoдини (oт 2015 нacaм), пoпaдaт в тoп пeт нa нaй-тoплитe.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
