Маргарита Ралчева
12 души разстреляни показно в центъра на Париж в редакцията на сатиричното издание "Шарли Ебдо". Светът е в шок. Хората са изплашени и все по-озлобени. Срещу мюсюлманите, срещу политиците, срещу журналистите и дори срещу съседите и приятелите, които мислят различно от тях. Теорията за толерантната и мултикултурна Европа бавно се срива и отстъпва място на популистки и националистически възгледи. Старият континент, който се гордееше с факта, че е успял да обедини 500 милиона души в една Нова Европа, вече не е същият. По улиците му маршируват привърженици на антиислямистки организации, а децата, родени и отрасли в Париж, Лондон или Берлин, се сражават на страната на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Същите тези деца, които говорят перфектно английски, френски или немски и които трябваше да са закърмени с принципите на свободата и демокрацията. Сега те разстрелват хладнокръвно хора,
режат глави и крещят "Аллах Акбар". Защо?
Защото се чувстват засегнати, обидени, недоразбрани и най-важното, отритнати. Новата родина, в която са израсли, е в много по-голяма степен мащеха за тях, отколкото тази на дедите им. Тя им дава гражданство, социални помощи, но не и исканото от тях бъдеще. Те получават възможността да живеят там и да учат, но не и да са пълноправни членове на това общество. Същото това общество, което ги е взело, но не ги е приело. Така провалената им интеграция довежда неминуемо до капсулиране и отричане. На всичко европейско и модерно. На реда като цяло и на законността.
И точно в това е проблемът. Защото очакват повече, отколкото са готови да дадат. Защото искат толерантност, но самите те не са толерантни. Защото строят джамии в сърцето на Европа, но не допускат църкви в техните земи. В Саудитска Арабия или Иран никой няма да ти позволи да ходиш с къса пола, но по "Шанз Елизе" е пълно с жени с бурки. Европейците може и да живеят в Абу Даби например, но шейхове няма да станат и местните никога няма да ги приемат за равни. Защото изповядват различни ценности. И ако европейците се опитват да го разберат, то гостите в Европа категорично отказват.
В този случай цивилизационният сблъсък е неизбежен.
После идва неподчинение и злоба
Демонстративно носене на фереджета и забрадки, престрелки и накрая смърт.
След това обаче толерантността изглежда глупава и смешна. Как да си толерантен към някой, който те мрази? Как да му кажеш, че греши, когато той без да слуша, направо стреля? Как да защитиш себе си и хората, които обичаш?
Трябва да запазим потока от топлина, без който светът би бил студен и размирен, каза германският президент Йоахим Гаук в новогодишното си обръщение на фона на антиислямските протести в страната му. За повече толерантност, взаимно разбирателство и антирасизъм призоваха всички политически и духовни лидери в света.
След разстрела във Франция нямаше мюсюлманска организация, която да не осъди бруталния акт. Много европейски вестници и списания препечатаха част от карикатурите им, но имаше и такива като "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл", Ройтерс и Асошиейтед прес, които отказаха с аргумента, че това противоречи на редакционните им правила да не се разпространяват изображения, които може да накърнят религиозните чувства на вярващите.
Веднага се чуха възгласи, че ако "Шарли Ебдо" спазваше същите принципи, нямаше да се стигне до тук. Вярно е, че изданието е доста жлъчно и често прекалява с пиперливите си закачки, но това не е повод да убиваш. То дори не е сред водещите медии във Франция, а хората, които не го харесват, са в пъти повече от тези, които си го купуват. В същото това издание неведнъж са обиждани както бившия френски президент Никола Саркози, заради еврейския му произход, така и Марин льо Пен. Те обаче не стреляха, а водеха съдебни дела. Обект на присмех е бил не само пророкът Мохамед, но и папата. Парижкият кардинал монсеньор Вентроа протестира остро заради карикатури, посветени на хомосексуалните бракове, но бе начело на църковната служба в Нотр Дам в деня на национален траур.
Така изглежда толерантността. Това е цивилизованото поведение. Останалото е диващина, неприсъща за нова Европа.
Можеш да харесваш или не нещо, но не можеш да го унищожаваш, защото всяко действие предизвиква съответното противодействие. Така след бруталния разстрел на карикатуристите от "Шарли Ебдо" дори тези, които досега не са го одобрявали и не са го чели, сложиха надпис - "Аз съм Шарли Ебдо".
Върховенство на закона, ред, справедливост, взаимно уважение, равноправие. Това са правилата на демокрацията. Другото е безумие. И за да се избегне, трябва да бъдат зададени въпросите - Къде сбърка Европа? Какво не дооцениха ислямистите? Накъде вървим? Възможно ли е изобщо съвместно съществуване на две коренно различни групи от хора, които изповядват различни ценности? И кому е нужен подобен експеримент?
Трудни въпроси, на които обаче е задължително да намерим отговорите, защото само тогава бъдещето ще е по-сигурно от настоящето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
