- Адвокат Екимджиев, ходите ли на протестите?
- Да, защото смятам, че с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и на Волен Сидеров за председател на Комисията срещу корупцията и за парламентарна етика бе мината границата на морал и приличие, която човек с нормална ценностна система не може да понесе. С този избор управляващите, които гледаме и слушаме през целия "демократичен" преход вече 24 години, показаха, че нищо ново и добро не са научили във времето, когато бяха опозиция на ГЕРБ, и нищо старо и лошо не са забравили.
Свидетели сме на същата арогантност, с която се действаше още по времето на Тройната коалиция, Виденов и Луканов. Явно става въпрос за неизтребим и неизкореним манталитет. Очевидно в България това не може вече да се случва. Вече има ново поколение, критична маса хора, които не могат да понесат това унижение, тази политическа перверзия. Затова съм на улицата. Затова с група съмишленици обсъдихме и се подписахме под Харта 2013 г. От една страна, тя е диагноза "снимка" на българските общественополитически реалности. От друга страна, дефинирайки основните проблеми, тя става "пътна карта" за преодоляването им, тъй като първото условие за разрешаване на един проблем е точното му дефиниране.
- В някои интернет-форуми прочетох критики, че с хартата се опитвате да омекотите и дори да обезмаслите протеста?
- Напротив. Повечето от хората, подписали хартата, вечер са на улицата. А с хартата опитваме да избегнем размиването, профанизирането, маргинализирането на протестите, което се цели от управляващите и което се случи с недоволството на хората от февруари - март т.г. Помним как там първо се самоназоваха множество "лидери", които започнаха помежду си някакви крамоли. Имаше взаимноизключващи се непримирими позиции за това какви са исканията и целите на протеста.
Някои откровено бяха ретроградни и вредни, като идеите за национализация на ЕРП, примерно. Целим този емоционален, артистичен и слава богу масов граждански протест да не заглъхне в полифонията на идеи и възгледи за рестарт на системата. Опитваме се да дадем рамката на допустимото и разумното, от гледна точка на добрите европейските традиции на хуманизма, демокрацията и правовата държава.
- В хартата се говори за промяна в Изборния кодекс - как я виждате?
- Много са възможните промени в Изборния кодекс. Като се започне от това по-лесно граждански организации да излъчват кандидати за депутати, мине се през занижаване на 4-процентовия праг за влизане в НС и се стигне до премахване или намаляване на държавните субсидии за партиите. Актуална е и темата за засилване на мажоритарния елемент в изборите, включително чрез преференциално гласуване за партийните кандидати. Всичко това е предмет на обществен дебат и бързо вземане на най-подходящите за българските условия решения.
- Какво трябва да се промени в съдебната система в бъдеще, за да стане по-ефективна и да й имат доверие хората?
- Преди всичко да се промени начинът на структуриране на Висшия съдебен съвет (ВСС). В избора му трябва да се гарантира реалното участие на гражданското общество. За да се избегне политическото кадруване и запълването на ВСС с партийни протежета. Видяхме как ГЕРБ, играейки с моркова и тоягата, успя да опитоми стария ВСС, превръщайки го в послушна марионетка. Прокуратурата и ВСС се бяха напълнили с питомци на Школата на МВР в Симеоново, като такъв беше внедрен дори в КС. Затова трябва да бъде предефиниран начинът за избор на ВСС, за да попаднат там действително най-добрите професионалисти, хора с безупречен личен и професионален морал. Само така, макар и след поколения, съдебната система ще започне да служи на хората, а не на партиите и на олигархията.
- Ще се намери ли и хапче срещу корупцията в съдебната система?
- Където има държава, има и корупция. Целта е тя да бъде сведена до поносимите санитарни нива, характерни за европейските държави. Първото условие е да бъдат ограничени предпоставките за корупционно поведение и изкушения. Това означава на входа на системата минимализиране на разрешителните режими за всякакви дейности в България, прозрачност при вземането на управленските решения и достъп на хората и гражданските организации до обществена информация, свързана с функционирането на институциите. А на изхода - силна, независима и работеща прокуратура и наказваща корупционните престъпления съдебна система. Това е формулата, условието е да има политическа воля. Очаква се и по-голяма прозрачност при обществените поръчки, които също генерират корупция и деформират пазарните механизми.
- Как се степенуват сферите, които трябва да се реформират в бъдеще - икономика, политика, съдебна система?
- Бих спорил дали проблемите на съдебната система са на трето място. Действително повечето анализатори се фиксират върху икономиката. Даже се използва едно клише от времето на Роналд Рейгън "Икономиката, глупако", т.е., че там се решават базисните проблеми. Но дали може да се развива успешно една пазарна икономика, ако няма една ефективна съдебна система, която да пази предприемачите, бизнеса от нелоялна конкуренция, от непозволени държавни помощи, от данъчен рекет. Какъв е смисълът от нисък корпоративен данък, ако няма съд, който да защитава бизнеса от данъчен рекет и нелоялна конкуренция?
- Затова ли в Харта 2013 г. сте записали, че липсва защита срещу едрата собственост?
- Да, именно срещу нея, защото тя е най-застрашена от държавен рекет, от малоумни хрумки за национализация. Защитата на бизнеса, на честното предприемачество, може да доведе до по-бързо излизане от икономическата криза, разкриване на работни места, плащане на повече данъци и осигуровки.
Голяма част от недоволството по улиците е провокирано от чувството за липсваща справедливост, която в най-голяма степен се дължи на неефективната съдебна система. Ако хората смятаха, че могат да защитят правата си пред съда, те не биха излезли толкова масово на улиците заради високите сметки на тока или парното, както това се случи през февруари. Защото, ако имаше справедлив съд, енергийните монополисти биха били разорени от колективни потребителски искове, както това се случва в Щатите с някои фармацевтични и тютюневи концерни. Преди десетина години в Пловдив направихме пробив срещу топлофикациите - спечелихме над 20 дела, тъй като местната "Топлофикация" не можеше да докаже размера на сметките, които претендира от потребителите.
И тогава, когато смятахме, че най-после чрез българския съд можем да решим сериозен икономически и социален проблем като злоупотребата с монополно положение от ЕРП, същите съдии започнаха поголовно да отхвърлят идентични искове - при аналогични факти и идентична правна рамка. Това е само пример как съдебната система може да въздейства върху икономиката и политическите процеси. Има сложна диалектика между икономика, политика и право. Затова промените в правото могат да стимулират или да тормозят икономиката.
- Докога ще продължат протестите, според Вас?
- Те трябва да продължат дотогава, докато правителството подаде оставка.
Не бих желал избори заради самите избори, при които ще се наложи да гледаме и слушаме същите политически мародери, които ни лъжат и грабят повече от 20 години. Затова очакванията ми са спешно да бъде променен Избирателният закон, така че да осигури по-широко представителство на гражданите в НС. В дългосрочен план е напълно възможно протестиращите да регистрират свои движения и партии, които пълноценно да участват в политическия живот. Само така може да се постигне мечтаното животворно обновление на политическата система и освобождаването и от вампирите на мътния и кален български преход.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
