Златният стандарт при раждане е регионалната анестезия, казва д-р Даниела Гълъбова
Какви са видовете упойки по време на раждането? Какво представлява общата венозна анестезия и регионалната анестезия: епидурална и спинална? Отговорите на тези въпроси бъдещите майки в столицата научиха от анестезиолога д-р Даниела Гълъбова от АГ болница "Свети Лазар" на специална лекция, организирана от списание "9 месеца" в рамките на инициативата "С 9 месеца на училище". Полезните лекции за бъдещи и настоящи родители са безплатни и се провеждат периодично в София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и Плевен.
Анестезиите, които се използват за обезболяване на раждането, основно са 2 вида - пълна (обща) анестезия и регионална анестезия. "В световен мащаб се счита, че златният стандарт за анестезия за родоразрешение, независимо дали раждането е нормално или със секцио, е регионалната анестезия", каза анестезиологът д-р Даниела Гълъбова от АГ болница "Свети Лазар". По думите й практиката е показала, че това е най-безопасният метод за анестезия и за майката, и за бебето. "Анестезията при раждане се различава от тази, която се слага по други поводи. Тя е единствената, за която се държи сметка за 2 живота едновременно", обясни д-р Гълъбова. Тя посочи, че има бъдещи майки, които се заинатяват за секцио и искат пълна упойка. "До преди 25 г. масово у нас се правеше пълна анестезия. Винаги когато може да се избегне тя обаче, е добре да се прави регионална", каза анестезиологът. По думите й
златният стандарт при секциото е спиналната
анестезия. "Обща анестезия се прави само при изключителна спешност, при липса на време за подготовка за спинална анестезия. Във всички останали случаи се прави спинална упойка. За последните 3 г. в нашата болница сме направили само 1 секцио с обща анестезия", каза д-р Гълъбова. Тя разясни на бъдещите майки каква е разликата между общата и регионалната упойка.
При общата анестезия на бременната се слага лекарство през вената, което действа само на мозъчната кора и я приспива до 30 сек. "След това се слага мускулен релаксант, за да се извърши интубацията, за да се обдишва пациентката с апарат. При бременните релаксантът и приспиващото лекарство не са достатъчни да потиснат болката. Това се прави с наркотични средства. При секцио избягваме да правим наркотичен аналгетик преди изваждането на бебето, защото това е огромен стрес за организма на майката", посочи анестезиологът. 30 секунди след поставянето на наркотичния аналгетик той е в кръвообращението на бебето. "Той потиска дихателния център. Има доказателства, че адаптацията на бебето в ранния период след раждането е по-забавена - продишват по-късно и са по-отпуснати", обяснява д-р Гълъбова. Затова 4-5 мин от първия разрез до изваждането на бебето майката не получава обезболяващо, нищо че не го помни. А след прерязването на пъпната връв се слага аналгетикът. Сигналите за болка обаче стигат
до мозъка на майката и причиняват стрес на
тялото й независимо че тя спи и не усеща нищо. "Често се сблъсквам в практиката си с майки, които искат обща упойка и ми казват, че искат да спят и да не "присъстват" на раждането си. Когато може обаче, е по-добре да не се прави", сподели анестезиологът.
При спиналната анестезия с помощта на минимална доза от местен анестетик се постига пълно обезболяване и мускулно отпускане на долната част на тялото на родилката. "Минута след поставянето й се получава изтръпване и не се изпитват болкови симптоми в долната част на тялото", каза д-р Гълъбова. По думите й при секцио със спинална упойка няма болка, а само усещане за лек натиск. "Местната упойка блокира сигналите за болка и те не стигат до мозъка. Друг ефект е блокирането на инервацията на кръвоносните съдове в долната половина на тялото, вследствие на което кръвното на родилката пада. Затова се влива физиологичен разтвор от 1,5 л 30 мин преди упойката", обяснява анестезиологът. По думите й в рамките
на 3 ч след упойката майката усеща краката си
а след 6 ч следва и раздвижването й. "Най-голямото предимство на спиналната анестезия е, че присъстваме на раждането си, можем да чуем как бебето ни изплаква и да го гушнем веднага", посочи д-р Гълъбова.
Анестезията за нормално раждане също вълнува бъдещите майки. Тук златният стандарт е епидуралната упойка. Тя се прави за обезболяване на раждането, като направи болката и контракциите поносими. "Това обаче не означава пълна липса на болка, защото без усещане за контракции ще се спре родовият процес. Поставянето на епидурална анестезия е много фина работа. Усетът за болка трябва да е сведем до минимум, но да не изчезнат контракциите", каза анестезиологът. При тази упойка ефектът настъпва по-бавно, отколкото при спиналната, но до 10 минути родилката вече не страда от болка. "Тя се прави в определен момент от родилния процес при разкритие от 5 см при първо раждане и 4 см при последващо раждане", обясни д-р Гълъбова. Тя беше категорична, че при поставянето и на епидуралната, и на спиналната анестезия най-много може да се засегне някое нервно коренче и твърденията за парализа след такава упойка не са верни. "Предимство на епидуралната анестезия за нормално раждане е, че епидуралният катетър, който се поставя за слагането й, може да се използва до 48 ч за последващи хирургични инетрвенции като завиване. Слага се местен анестетик през него и така родилката не усеща шевовете", каза д-р Гълъбова. По думите й при нормално раждане без епидурален катетър, ако се наложи правенето на шевове, трябва да се сложи кратка венозна анестезия, която си е обща упойка. Тя съветва майките, които имат алергия, да направят тестуване за алергии към анестетиците, но не по-рано от 6 месеца преди раждането.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
