Световноизвестната певица Силви Вартан ще представи в България най-новия си албум "Силви в Нашвил". Най-популярната в света изпълнителка от български произход се завръща отново в родината си на 24 април. От първия й концерт в България през 1990 г. са изминали почти 25 г., но публиката все още помни емоцията на този концерт - просълзената Силви и песента "Я, кажи ми, облаче ле бяло", която изправя всички на крака. Певицата избира да изпълни тази българска песен на първия си концерт у нас, защото тя е любима на нейния баща и емигрантското им семейство. Те заминават за Франция в края на 1952 г., подгонени от следвоенните лишения. Независимо от световния успех, който втората й родина й осигурява, Силви никога на забравя България. Десетилетия по-късно, след повече от 60 г. зад граница, тя все още си спомня своето детство и чувства първите си 7 години, преживени в малкото софийско селце Искрец, не като спомен, а като своя истинска същност. В деня преди концерта си Вартан ще представи на българската публика и втората си вече издадена в България книга "Дума по дума". "Стандарт" разговаря с голямата певица за мястото на България в сърцето й, за това как вижда страната ни отвън и за нейните Чудеса.
- Г-жо Вартан, идвате след две седмици за голям концерт. Какво ще представите на българската си публика, която толкова ви обича?
- Много съм щастлива да дойда отново в София и да съм отново с една публика, която ме приема много топло. Когато се връщам, наистина имам усещането, че се връщам в родината си. Всъщност България е страната, в която съм родена, от която имам прекрасни спомени. А що се отнася до публиката - имам усещането, че все едно съм се разделила от семейството ми в емоционален план.
- От колко време не сте идвали в България?
- Идвала съм в страната, но не за концерти. Мисля, че последният ми концерт беше преди три години. Всъщност не съм сигурна, не съм много добра в пресмятанията (смее се).
- Ще изпеете ли на концерта песента "Я кажи ми, облаче ле бяло", която разплаква всеки път публиката?
- Знаете ли, мен също ме разплаква. Не пея често тази песен на български, освен когато съм в България. Да, наистина се надявам, че ще мога да я изпея.
- На българския пазар вече е автобиографичната ви книга "Дума по дума". Какво ви вдъхнови да я напишете?
- Вече написах автобиографията си, която излезе преди няколко години. Тя също е преведена на български между другото. "Дума по дума" е друг тип книга - в нея съм разказала какво означава за мен определена дума. Нали знаете как в женските списания често се пише "Л" като "любов" и така нататък. Така че използвах този подход, забавлявах се да пиша книгата под тази форма, тъй като е доста по-различна. Всяка буква означава различна дума, която пък има някакво значение за мен. Така разказвах и различни случки от моя живот.
- Какво изпитвате всеки път, когато се завръщате в България?
- В моето сърце България заема голямо място в емоционален аспект, защото е свързана с всичко, което съм научила, с това как да обичам. Имам много живи спомени от моето детство. От този период до седмата си годишнина си спомням наистина много работи, особено по отношение на чувствата. Така че наистина съм много щастлива всеки път, когато идвам в София. Още повече, че имам и приятели там. Моята братовчедка също живее в България. Радвам се, че мога да ги видя отново.
- Как ви изглежда страната, как се е променила през годините?
- О, очевидно има голяма промяна от първия ден, в който дойдох и видях опустошението в страната. Сега, когато гледам отвън, има огромна промяна, направо е впечатляващо. Разбира се, що се отнася до ежедневния живот, хората все още водят борба. Но всички се борят, в Европа положението не е по-розово. България е част от ЕС, където ситуацията също не е лека. Мисля, че всички сме малко или много жертви на този тежък период.
- Казват, че по принцип българите си падат малко песимисти. Съгласна ли сте с това?
- Честно да ви кажа, не мога да отговоря, все пак не живея в страната. Не знам. Но не, не мисля, аз съм българка, пък не съм песимист. Моят баща беше българин и също не беше черноглед. Това, че имаш труден живот, не означава непременно, че трябва да си песимист. Може животът ти да не е лесен и въпреки това да гледаш оптимистично на нещата и да успяваш да намираш начини, за да ги направиш по-добри.
- Според вас коя е най-силната страна от характера на българите?
- Винаги съм чувала моята майка, която беше унгарка и нямаше нищо българско, да казва, че българите са смел народ, достоен народ. Тя страшно много уважаваше българите. Тя е дошла на седем години от Унгария в България, защото баща й е бил архитект и е построил много сгради в страната. Тя много обичаше България. Що се отнася до мен, аз ценя много гостоприемството на българите, смятам, че са много гостоприемни.
- Разказвате ли понякога на приятелите ви за страната?
- Всички знаят, че съм българка по произход и че сърцето ми е българско. Няма нужда да го разказвам - те ме познават, имат моите книги.
- "Стандарт" води кампания, наречена "Чудесата на България", която има за цел да популяризира забележителностите на страната. Как гледате на тази инициатива и смятате ли, че можете да бъдете неин посланик?
- Смятам, че е много добре да се направи такава кампания, защото България не е толкова известна сред чужденците. Така че една такава инициатива насочва прожекторите и вниманието към места, които са много интересни. Смятам, че е много добре да се прави реклама - все пак живеем във век, в който всичко е реклама. Такава кампания може да донесе само полза. Аз самата си поставям много въпроси и често говоря за България, за моя произход. Както знаете, аз имам и хуманитарна дейност, която включва и културни инициативи. Направихме дарение за реставрация на предмети във фонда на Музея за история на София. Така че можете да разчитате на мен.
- Кои са вашите любими места, които посещавате, когато сте в България?
- Много обичам планината. Първия път, когато се върнах в България, бях придружавана от екип на френска телевизия. Спомням си, че бях много развълнувана да видя отново село Лакатник, където моите родители са имали къща. Бях щастлива да видя отново тези места, пейзажа, това много ме развълнува. Не си спомням Искрец, където съм родена, което също е в планината и недалеч от Лакатник. Обожавам гледката на Балкана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
