Ур бил най-големия град в света на своята епоха
Границата между ХIХ и ХХ в. е преломен за световната археология. През първото столетие са извършени фундаментални открития и е натрупан огромен фактологически материал. Именно в началото на следващия век започва неговата систематизация и създаването на определена методология. Това е и времето, когато живее един от най-големите британски археолози - сър Чарлс Леонард Уули.
Той е роден в Лондон през 1880 г. в семейството на свещеник. Отрано проявява интерес към археологията, а после следва в оксфордския Ню Колидж. Известно време стажува при сър Артър Евънс, а през смутните години на второто десетилетие на ХХ в. участва в британските експедиции в Сирия, Нубия и Египет. За нивото на науката през тези години свидетелстват късните откровения на Уули, че не е учил от книги археологическите методи и не е знаел дори да заснеме план. От 1921 г. той води проучването на столицата на фараона Ехнатон, Ахетатон, край Тел-ел-Амарна, а в 1922 г. е назначен за ръководител на британско-американската експедиция в шумерския град Ур. И тогава идва неговият звезден миг.
Месопотамия е една от люлките на човешката цивилизация, а Ур е сред нейните бисери. Разположените недалеч от Персийския залив на р. Ефрат руини на града са открити още през 1625 г. от Пиетро дела Вале, а първите разкопки предприема в средата на ХIХ в. Джон Тейлър. Всъщност при основаването си преди пет хилядолетия селището е на самия морски бряг, но после остава във вътрешността и на територията на днешен Ирак. В раннодинастическия период (2750-2315 г.пр.Хр.) Ур е център на държава, обхващаща 90 кв. км, на чиято територия са и градовете Ериду, Муру и Убайд. Най-голям разцвет достига във II хилядолетие пр. Хр., когато според някои е най-големият град на Земята с население от 65 000 жители. Според надписа от 1739 г. пр. Хр., залезът на Ур започва с разоряването му от вавилонския цар Самсуилуна, син на великия Хамурапи.
Разкопките на Уули в развалините на града продължават до 1934 г. За това време той разкрива най-значителните паметници от I-III династия и от времето на акадския цар Саргон. Сред сензационните находки са укрепеният дворец (зикурат), най-древните известни музикални инструменти, няколко шумерски храма, множество надписи. Но нищо не може да се сравнява с емоциите от 1927-1928 г.
Само преди пет години
Картър е открил невероятната гробница на фараона Тутанкамон
и светът още е в потрес от находките в нея. В 1927 г. Чарлс Уули решава да пробва късмета си на друго място в останките на шумерския град. Столетия след разцвета на Ур вавилонският цар Навуходоносор (634-562 г.пр.Хр.) разширява свещеното пространство на югоизток и го огражда със стена. Тя пресича някакъв много по-стар некропол. Именно там британецът залага дълбок сондаж. Оказва се, че древното гробище е от раннодинастическия период от III хил.пр.Хр. Първоначално излизат стотици погребения на обикновени граждани на Ур, но накрая усилията на Чарлс Леонард Уули са възнаградени.
Сред скромните гробове той се натъква на 16 гробници, пълни с богатства, които буквално разтърсват света. Всяко от съоръженията има сложно устройство, като задължително притежава шахта, на чието дъно е каменна погребална камера. В някои случаи се наблюдават по няколко такива камери. Гробниците са покрити с каменен или тухлен лъжесвод, а в един случай е направен опит за изграждане на купол. Но най-важната особеност на съоръженията е, че в тях са добре запазени следите от погребалния обред, включващ и човешки жертвоприношения.
Към най-важните царски гробници водят наклонени рампи, в края на които е шахтата с погребалната камера. До тях обаче археолозите откриват цели колесници, а отпред - убитите впрегнати коне. А наоколо са умъртвените участници в погребалното шествие - воини и жени прислужници. Самите владетели се откриват на специални носилки сред огромен брой лични вещи. Намерените от Уули украшения, оръжие, музикални инструменти и други предмети оформят колекция, чиято стойност е наистина неоценима.
Особен интерес предизвиква засводената гробница, в която е погребана царица или върховна жрица. Според надписите тя се е наричала Пу-аби, а край нея са богатите й накити - венец за глава от златни ленти, обеци от злато и лазурит, арфа, украсена с глава на бик с лазуритена брада, много съдове от скъпоценен метал. Пу-аби е погребана с цялата си свита: две прислужници, десет придворни дами в богати дрехи, любимия й арфист, петима воини и накрая - двама мъже, карали теглената от волове кола. Пак от царските гробници е един от символите на града, т. нар. Щандарт от Ур с изработени от седеф сцени от царски пир. Всички находки от гробниците свидетелстват за натрупаните огромни богатства. Те са получени главно от морската търговия през Персийския залив със страните от Изтока, наричани в шумерските надписи Маган и Мелуха.
Находките от царския некропол на Ур донасят на Леонард Уули световна слава. През 1935 г. той е посветен от крал Джордж V в рицарство. А откриването на гробниците
вдъхновява Агата Кристи да напише прочутия си роман "Убийство в Месопотамия"
През 1936 г. Уули се насочва към Сирия, където до 1939 г. прави разкопки в град Ал-Мина. Дейността му е прекъсната от Втората световна война и той е мобилизиран в Отдела за археологически паметници, изящни изкуства и архиви към Съюзническите армии. Последните теренни проучвания на Уули са през 1946-1947 г., когато разкрива руините на град Алалах в Турция. Сър Чарлс умира през 1952 г. на 71-годишна възраст и е погребан в Лондон.
В плен на турците
Още при разкопките на Кархамис в Сирия през 1911-1914 г. Уули е вербуван от британското разузнаване. По тази причина по време на Първата световна война е арестуван от турците. Тъй като е офицер, той е третиран като военнопленник и изкарва две години в лагер.
Теорията за потопа
Уули е страстен привърженик на идеята, че описаният в Библията всемирен потоп се е случил в района на Ур. Той идентифицира там наноси от наводнения с дължина 400 и ширина 100 мили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
