Поискат ли новите му партньори да направи компромис с управлението, Бойко сам ще сложи край на властта
Когато на 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов накара държавата да онемее, защото вместо ремонт на кабинета внесе в парламента оставка, мнозина побързаха да го отпишат от политическото бъдеще на България. Лепяха му етикети. Злорадстваха, че нервите на Генерала са се скъсали само с 11 дни протести по поръчка на жълтите павета. И подминаха думите, с които Бойко сам слезе от сцената на властта: "Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е петно."
Просто забравиха, че още през 2009 година Борисов обяви своето верую: "Ще управлявам, докато народът е с мен. Не ме ли искат - махам се".
В онази мразовита сутрин на 20 февруари 2013 година, докато площадът пред парламента ревеше, а в залата коментираха оставката, започна катарзисът на Борисов.
По възможно най-трудния начин той научи, че
в политиката ипон няма
Че когато си първи на избори, невинаги си победител. Че нищо не е черно и бяло, а само нюанси на сивото. Или пълна шарения - в зависимост от гледната точка или вота на избирателя. За телевизионните камери усмихнатият и открит Бойко с пиперлив хумор се превърна в мълчалив и дистанциран г-н Борисов. За хората от страната, при които ходеше всеки ден три предизборни кампании, властният премиер остана Бате, който помага на баба Донка от наводненото село Странско с две пуйчета, който дава пари на останали без дом след бедствията семейства, който строи църкви, прави спортни площадки и най-вече разговаря прямо очи в очи.
За булевардната политическа култура това е чиста проба популизъм. За хората, които познават Борисов и са забелязвали статуетката на самурай на бюрото му, това е бушидо. Пътят на самурая. Древната източна философия определя самото понятие път като етична норма - дълг и морал. Според нея пътят на самурая е самотен и труден. Той трябва не само да постигне в личен план, но и да предаде на обществото пълната хармония между пет елемента: Джин (морал), Ги (дълг и отговорност), Рей (етикет), Чи (мъдрост, просветеност) и Шин (доверие). Нарушен ли е един от тях, нарушени са всички. През последните 30 дни Бойко Борисов показва, че иска или не, може да следва своето политическо бушидо.
Повече от 30 дни вървяха залози коя ще е минутата, в която темпераментният Бойко ще кипне и ще каже: Точка, нови избори. Всеки Божи ден политическите врачки гадаеха кога претенциите на реформаторите, инатът на патриотите, аристократизмът на АБВ, артистичността на ББЦ, дистанцията на БСП, респектът на ДПС и самонадеяността на "Атака" ще откажат Бойко от
шахматната задача
да състави кабинет
Факт е - Борисов доказа, че е различен. Че е усвоил първия урок за самурая - търпението. Премиерът, който преди две години командваше делово 60-минутни правителствени заседания с генералско "да", "не", с поглед или по телефона, днес е министър-председателят, който с каменно лице и волско търпение изслушва целодневни консултации. И не пести сили и време, за да убеждава. С една-единствена цел: да знае всички нюанси, да намери компромиса, да постигне съгласието. Гордостта отнема разума, учи бушидо. И Борисов много добре знае това. Затова и в свитите напоследък юмруци скри емоциите си. А зад хладния поглед прозира чисто нов политик: търпелив, разумен, диалогичен, компромисен. Държавник, който отлично знае цената на избори през зима 2014/2015 и е готов на всички лични и партийни отстъпки, за да не я плати.
Защото преживя достатъчно много - едно успешно, но неоценено управление и на една много трудна опозиция. Уроците от тях изградиха новия Борисов. И го превърнаха в единствения български политик през последните 25 години, който за втори път става премиер. Днес Борисов не иска да е просто лидерът на ГЕРБ, който казва: бихме ги за N-ти път. А държавникът, който си е поставил за цел да докаже, че управлението е кауза. И че може да се справи в най-трудния за страната момент.
Мнозина твърдяха, че Генерала не търпи възражения, не води преговори, не прави отстъпки. Борисов ги опроверга стократно. За да отвори път за кабинета, заяви, че няма амбиции за президентския пост. Затвори си очите за прекалените претенции, преглътна музикалните обиди и дори се лиши от най-близки хора, на които винаги е разчитал в управлението. Само и само, за да даде пример и за да има баланс.
Само който не го познава, може да си мисли, че и занапред той ще показва само диалогичността. Напротив, с избирането му за премиер, компромисите ще се изпарят. Защото той вече знае какво означава да загуби. И щом е поел кръста, той ще е не само капитан. Той
ще диктува правилата
на играта
Затова и сега топката е в полето на партньорите му. Реформатори, патриоти и АБВ ще трябва да покажат готови ли са за новия Борисов. И ще издържат ли на темпото му. Защото вече трябва да са разбрали, че макар да наложи политиката на компромис в преговорите, Борисов никога няма да допусне компромис с управлението. Поискат ли от него това, самураят сам ще сложи край на властта. Веднъж вече го е правил.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
