Велико Търново още пази спомена за Невена Коканова. Там е сниман шедьовърът на българското кино "Крадецът на праскови". Потайностите на старопрестолния град не само създават автентична атмосфера за сюжета по Емилиян Станев. Те стават фонът, на който през 1964-та пламва любовта между Невена Коканова и Раде Маркович.
Лентата, режисьорски дебют на Въло Радев, най-много харесва на Емилиян Станев, въпреки че не е имал вяра на киното. По това време Коканова е постъпила отскоро в Сатиричния театър. Затова снимките в Търново приключвали до обяд, тя тръгвала за София, а вечерта в 11 поемала по обратния път. По разбитите шосета тогава, разстоянието София - Велико Търново се взимало за 5 часа. От умората Коканова спяла права, седнала, на стълбите в къщата в Арбанаси, където също снимали. Но спяла така и защото в свободните си нощи осъмвали с екипа или само с Раде Маркович в новооткрития бар на хотел "Янтра", който тогава бил клуб на кинаджиите, разказва Въло Радев в книгата си "Изгубени пространства".
Площадът и цялата Самоводската чаршия, районът на Старата болница и пътят към Великотърновския университет са били основните снимачни площадки и на друг паметен филм, "Търновската царица" с Камелия Тодорова и Стефан Данаилов. През 1980-а една изгоряла вече къща точно над музея "Емилиян Станев" е била избрана да бъде родният дом на Старирадев. Публичният дом, който реално е съществувал във Велико Търново, също е пренесен на Самоводската чаршия. В действителност той е бил в къща по пътя за Самоводене.
Така родната къща на Емилиян Станев, малко скрита сред големите чардаци в края на чаршията, влиза завинаги в кинолентите. Сред аромат от кафе на пясък и бяло сладко писателят е създал "Крадецът на праскови". На ул "Никола Златарски", на метри от Самоводскта чаршия, първо се вижда неговият паметник, а малко по нагоре и музеят. Никой обаче не трябва да очаква да влезе в типичен музей, казва уредникът Радка Пенчева. Къщите всъщност са две, но писателят е живеел само в едната. Втората става по късно музей и сега пази в една от стаите си автентичния му кабинет и неговата библиотека.
Цялостният художествен проект
е на режисьора Въло Радев
Къщата-музей е дело на арх. Христо Коев. А другата, която се намира срещу нея, е фонд към музея. Двете сгради са изцяло в стила на чаршията и са едни от най-високите там. Около шест години е продължило изграждането на музея и той е открит на 5 май 1987 г. в чeст на 80-годишнината от рождението на Емилиян. Изграден е със средства на бившия Окръжен съвет, подпомаган от тогавашния Комитет за култура, активно е участвала и съпругата на писателя Надежда Станева, вече покойница, както и негови близки и приятели. Музеят е построен на мястото на родния дом на писателя. Как точно е изглеждала той в първоначалния си вид, няма данни и никой не може да каже. Според спомените на старите търновци обаче къщата не е била от най-големите нито от най-богатите. Писателят е живял в нея от раждането си през 1907 г. до 1922 г., когато семейството му се преселва в град Елена. Влизайки през прага, освен приятният специфичен аромат на старо дърво и музей ви посреща и музика. Докато трае обиколката на трите етажа, музикалният фон следва туристите и ги пренася назад във времето. Тук е запазено родословното дърво на Емилиян Станев, пишещата машина "Ремингтон", на която е създал всичките си творби и която е ползвана преди това от друг голям български писател, Светослав Минков. В нея е останал и последният лист от дневника на твореца, от който разбираме, че до края на дните си Емилиян Станев се е вълнувал от общочовешките въпроси на духа, тук са очилата му, други лични вещи, бележник със записки от романа "Легенда за Сибин, преславският княз". Тук са и
неговият часовник, спрял на 9,30 - часа на смъртта му
Интересно е, че няколко часа преди да издъхне, около 6,30, писателят е погледнал часовника в стаята и попитал съпругата си - какъв празник е днес. Тя му отговорила, че днес няма празник, а той отвърнал - въпреки това камбаните ще бият. Като разбрал колко е часът, Емилиян Станев казал, че все още има много време. Може би той по някакъв начин е предусещал своята смърт, казва уредничката на музея. От колажите на стените в къщата ни гледат образите на Емилияновите родители, на близките, на съгражданите му. В една от залите на музея могат да се прегледат диапозитиви от кориците на изданията на Емилиян Станев у нас и в чужбина. Читателите в цяла Европа, Китай, Индия и Африка вече са се докоснали до творчество му. На една от стените е запазен и уникален портрет на писателя. Той е фотографиран от румънеца Маркулеско, когато е бил на три години. Бъдещият писател е облечен не със собствените си дрехи, а с така наречените оборотни, които фотографът е давал на децата, за да се издокарат за снимката.
На третия етаж ни посреща есенна българска гора, символично насочваща ни към анималистичните му творби и любовта му към природата. Подходящо е съчетана с ловните му пушки и рисунки на кучета. На този етаж е поставена и посмъртна отливка от ръцете на писателя. Над тях са финалните редове на романа "Антихрист". Тези редове са обръщение към всеки човек независимо от неговата възраст, националност, от времето, в което живее: "Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, човече?"
Откъси от филмите "Крадецът на праскови", "Търновската царица", както и документалните "Емилиян Станев - човекът", "Из дневниците на писателя" и документалната лента за Ем. Станев на режисьора Дочо Боджаков "Вечните ловни полета" могат да се гледат на плазмен телевизор и DVD.
Във втората къща ценителите на литературата и редките архиви могат да четата с часове от личната библиотека на писателя. Около 1400 тома от книгите от семейната библиотека все още се пазят и могат да се четат. На втория етаж е запазен и неговият кабинет с бюрото и настолните му книги. В стъклени витрини се съхраняват и дрехите му за лов, неговият бинокъл, ножове и манерка. Трофеите от ловните излети са подредени около стар радиоприемник, който той е слушал. В музея са и
неговият пепелник, който винаги е бил препълнен
и дори електрическата му самобръсначка. В началото на тази година къщата-музей "Емилиян Станев" получи и 10 часа записи с разговори на писателя. Те са изключително ценни, правени са през 1975 г. и 1976 г., и са в рамките на литературна анкета. Записите са били на стар носител, след като са били закупени, са прехвърлени на дискове. "Това на практика означава, че ние спасихме гласа на писателя, защото, когато записът е на стар носител и не се прослушва дълго време, започва да се губи", каза Пенчева.
Анкетата, която е правена преди години, е излязла като книжно тяло, има и второ издание през 2007 г. Записите са с продължителност около 10 астрономически часа. В тях писателят разказва за детството си, приятелствата си с различни писатели, както и възгледите му затова как се е създал като писател, разказва за различни свои творби, героите в тях, прототипите и др. Говори и по редица обществени проблеми, вълнува го и интересът на българите към историята и миналото.
В края на 2012-а Националният литературен музей за първи път от 20 години получи пари за откупки на различни артефакти и ценности. Сред закупените архиви са портрети на писатели, част от архива на поета Кирил Христов, различни реликви от Иван Вазов и други български писатели. От няколко дни тече усилен ремонт на покривите на двете къщи. От десет години над залите е имал постоянни течове след всеки дъжд. Кметът Даниел Панов видял как стените се рушат и предложил на общинският съвет да отдели пари за ремонта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
