Едно дете се отправи към небето, оставило след себе си най-страшната празнина, която може да съществува. Празнина, която вече с нищо не може да се запълни. Освен може би с нашето мълчание. С уважението към скръбта на родителите на Филип. Уважение, което не успяхме да им дадем, докато детето им беше живо.
Защото май според мнозина уважение се полага само на смъртта. И само мъката е способна да ни сплоти. Само пред нейното лице ние, които уж се смятаме за добри като цяло хора, се сещаме
да се смирим за малко, да пощадим нечие достойнство
да подадем ръка, която старателно крием зад гърба си по всяко друго време. И единствено в моменти на трагедия вадим от дълбините на сърцето си целия резерв от неизползвано добро, което през останалото време ръждясва от неупотреба. Ръждясва, вероятно защото го пазим "за друг път" - да не го похабим в напразни сблъсъци с омразата. Пазим го за празнична употреба, заравяме го в делника и оставяме злото и омразата да водят своите битки около нас. Сражения, край които благовидно мълчим и така оставяме злото да побеждава. Да превзема не само нета, но и света около нас, да се просмуква в живота ни. Единствено в моменти на истински голяма трагедия - национална или лична, ние опитваме заедно да се изправим срещу злото и омразата, и да извадим скътаните някъде дълбоко у нас съчувствие, милосърдие, способност да бъдем съпричастни. И затова невинаги успяваме - да воюваш срещу злото
изисква дребни ежедневни подвизи на сътвореното добро
Ако нямаш навика да ги правиш, трудно ще спечелиш подобна битка. Ако в делника владееш само реториката на омразата, трудно ще заговориш на друг език в кратките моменти, когато нечия смърт или скръб ни извисят за минути до това - да отворим сърцата си за мъката на друг.
Вероятно всички ние добре познаваме това зло, щом още в първите минути, когато бе съобщено за трагедията в семейството на президента, нетът се нажежи от призиви - поне сега да замълчим, поне в този момент да не изсипваме върху политика Плевнелиев хейтърските нападки, които в друго време са част от ежедневието ни. Да запазим достойнство пред лицето на най-жестоката възможна загуба за един баща. Явно всички се познаваме добре - и не си вярваме.
Не вярваме в способността си да щадим и уважаваме другите, нито в това, че има медии, блогове и социални мрежи, чиито обитатели няма да устоят на изкушението да отправят нелепи нападки и откровени обиди към хора, които в момента искат чисто по човешки да бъдат оставени сами в скръбта си. Същата скръб, която преди време се наложи да преживее и президентът Желев, но липсата на социални мрежи по онова време му спести възможността да види лицето на отмъстителната, злобна и дребнава човешка природа,
способна да окаля и употреби една лична трагедия
Дори не за политически цели. А за целите на омразата - безадресна и просмукваща се навсякъде като лепкава отрова, която се прикрива с измислени политически лозунги, за да удари там, където боли най-много.
На Плевнелиев това не бе спестено. Не че за него в този момент това има значение. Но има значение за нас. Има значение за самоуважението ни - не като нация, а просто като хора. Защото клеймото на онази омраза, която се изля от съботния ден насам, полепва и върху нас. Защото и ние носим вината за мълчанието си във всички други моменти, когато оставяме злобата да превземе света ни и просто мълчим, смятайки, че това не ни засяга. Че ще ни подмине. Че е достатъчно просто да мълчим и да стоим встрани, и омразата няма да ни изцапа. Проблемът е, че хейтъри и тролове, които заливат с помия всеки, за когото са им платили, принизяват и нашия морал до нивото на черта върху асфалта, която всеки лесно може да прескочи. Че в деня, когато в част от медиите съчувствието все пак успя да надделее над рефлекса "да отразиш" събитието, се намериха хора, които да кажат "Хак му е" и да сътворят конспиративни теории, които биха хрумнали само на болни мозъци. Да, мнозина замълчаха - но стига ли това да промени езика, на който ще говорим утре? И само смъртта ли трябва да бъде тази, която ще промени този език?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
