Само добре подготвени проекти имат шанс за плана "Юнкер"

Заемът за енергийна ефективност може да е до 75%

Проекти "на зелено" също могат да получат финансиране

От всички 28 държави само в две няма инвестиции до този момент

Изискването е всяко едно евро, инвестирано от плана, да мобилизира 15 евро от частен ресурс

Илияна Цанова е заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции /ЕФСИ/. Фондът бе създаден през юли 2015 г. във връзка с одобрения европейски инвестиционен план "Юнкер". Целта му е да стимулира икономическия растеж и конкурентоспособността в дългосрочен план. Фондът подкрепя стратегически инвестиции в ключови области като инфраструктура, образование, изследвания и иновации, както и рисково финансиране за малки предприятия.

- Г-жо Цанова, има ли България шанс да получи финансиране за проекти по плана "Юнкер"?
- България вече е подписала два проекта по плана "Юнкер" за заемно финансиране на малки и средни предприятия чрез СИБанк и Райфайзенбанк. Планът "Юнкер" представлява уникална възможност за привличане на съществени инвестиции в българската икономика, в допълнение на еврофондовете. Но планът няма фиксиран бюджет по страни, парите се инвестират там, където има търсене и качествени проекти. Така че българските проекти се конкурират на база качество и потенциал с проектите от всички държави членки на ЕС.
- По-голямата част от ресурса, предвиден чрез финансовите институции за малките и средни предприятия, вече е изчерпан. Може ли бизнесът да очаква нов транш от помощта, така че да се включат за финансиране и нови проекти?
- Важно е да работим с колкото може повече търговски банки, така че да осигурим ресурс, колкото е необходим за малките и средни предприятия. Ако се включат нови банки или съществуващите решат да увеличат обема на средствата, които са договорили с Европейския инвестиционен фонд, това е възможно да се случи. Ресурс има, въпросът е да има повече банки - партньори, така че чрез тях да го осигурим. Не бива да забравяме, че малките и средни предприятия имат възможност да получат финансиране за своите проекти не само по плана Юнкер, а също и от другите финансови инструменти, като оперативните програми, Фонда на фондовете, ОП "Инициатива за малки и средни предприятия". Последната програма работи на същия принцип, на който и планът "Юнкер" - заемно финансиране на фирми чрез банки посредници, това не са безвъзмездно отпуснати средства. Пари има, но е важно да има търсене от фирмите и да се предложат достатъчно добри проекти, които да се възползват от това финансиране.
- Как всъщност действа планът "Юнкер"?
- Все още има неразбиране как работи ЕФСИ (Европейският фонд за стратегически инвестиции), какви са финансовите продукти, какви проекти са подходящи, с кого да се свържат фирмите, когато имат проект. Планът се изпълнява от Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейският инвестиционен фонд. Всяка компания, която има интерес да получи финансиране, трябва да се свърже с представителите на банката и фонда в София или Люксембург. Финансирането за малки и средни предприятия се осигурява чрез финансови посредници, които могат да бъдат банки и инвестиционни фондове за акционерен капитал. Финансовите продукти, които те предоставят, са заеми при изгодни условия или акционерно участие. Проекти, които са на стойност над 30 млн. евро, могат да се финансират директно от Европейската инвестиционна банка. Планът "Юнкер" е направен преди всичко за частния сектор и за публично-частните партньорства. Неговата цел не е да финансира държавни проекти, но и това е възможно при определени условия. Една от целите на плана е да се мобилизира допълнителен финансов ресурс от частния сектор, а не да финансира цялата стойност на проектите.
- Каква е причината да нямаме одобрени големи инвестиционни проекти до момента?
- Всеки един проект се оценява внимателно от ЕИБ и ЕИФ, като процедурата за представяне и оценка на проекти е стандартна като за инвестиционен проект. От българска страна формално не са представени проекти, които да бъдат в степен на готовност за финансиране. Те трябва да се подготвят добре, да имат необходимите реквизити, като технически проучвания, ОВОС и други процедури. В тази връзка, нямаме и отхвърлени проекти. Аз силно се надявам да видя повече големи проекти, представени от частният сектор. Тук бих искала да отбележа, че проекти "на зелено" също могат да получат финансиране.
- Има ли шанс да бъде одобрен проект като изграждане на интерконекторната връзка между България и Гърция, след като определено това е държавен проект?
- Да, проектът е държавен. Но в същото време ще се изпълнява от проектна компания, която ще е търговско дружество. Освен това самият проект ще отговаря на условията за финансиране - ще е устойчив, ще генерира паричен поток и ще има възвръщаемост. Това е важен проект не само за България, но и за ЕС. Този проект ще привлече и частен ресурс.
- Какви са критериите за допустимост на проектите?
- Всеки проект се оценява по няколко критерия. На първо място той трябва да е добре технически и финансово структуриран. Трябва да отговаря на приоритетите, които са заложени за изпълнението на плана. Тоест да е в един от приоритетните сектори - енергетика, транспорт, иновации, енергийна ефективност, околна среда, малки и средни предприятия. Проектът трябва да мобилизира допълнителен финансов ресурс, защото планът "Юнкер" не дава 100% от средствата, нужни за изпълнението.
- Колко е максималният процент, който се финансира?
- Това зависи от проекта, неговата сложност и големина. Обичайно се отпуска заем до 50% от стойността му. Но в сектори като енергийна ефективност се финансират и до 75%. Затова и се търсят проекти, които генерират възвръщаемост.
- Колко проекта са одобрени в момента за Европа?
- Общо са одобрени 249 проекта, сред които са и българските за малки и средни предприятия. От всички 28 държави, само в 2 държави няма инвестиции по плана до този момент. Най-съществен ресурс е инвестиран в сектора енергетика, следван от транспорт и околна среда.
- България може ли да кандидатства за изграждането на големи инфраструктурни проекти, като например строителство на жп отсечки или нови мостове над Дунав?
- Възможно е, стига след това тези проекти да генерират приходи и в тях да се включат и частни инвеститори. Ако се изпълняват на принципа на публично- частното партньорство, могат такива проекти да се случат с помощта на плана "Юнкер". Все пак целта на плана "Юнкер" е да мобилизира 315 млрд. евро в икономиката на Европа. Проектите се оценяват и по това какъв допълнителен капитал ще мобилизират. Изискването е всяко едно евро, инвестирано от плана, да мобилизира 15 евро от частен ресурс. Като, разбира се, този коефициент варира от гледна точка на проектите. По-мащабните, например тези в инфраструктурата, които са и по-рискови, естествено мобилизират по-малък капитал.
- Казахте, че един от основните проблеми при изпълнение на плана е липсата на достатъчно качествени проекти. Как може да се помогне на българския бизнес при подготовката им?
- Наистина, едно от предизвикателствата, с които се сблъскваме, е липсата на готови проекти, които да могат да се изпълнят максимално бързо, за да се инвестира наличният ресурс. По тази причина Европейската инвестиционна банка създаде така наречения "Advisory hub" - звено за техническа помощ. Неговата цел е да подпомага и частния, и публичния сектор при подготовката на проекти. Всеки може да кандидатства, за да получи техническа помощ за подготовка на проект. За публичния сектор помощта е безплатна, докато за частния сектор част от помощта се покрива от фирмата получател. Бих окуражила българските фирми, които имат нужда от техническа помощ да си довършат проектите, да се възползват от тази възможност.
- Има ли реален шанс да защитят бизнесът и публичният ни сектор големи проекти, при условие, че трябва да се конкурира с такива от цяла Европа, включително и на големите икономики на Стария континент?
- Инвестициите от плана "Юнкер" са тясно свързани с инвестиционната активност в съответната държава. Ако има инвестиции и се случват проекти, планът е готов да ги подкрепи. В България 90% от фирмите са малки и средни предприятия. Затова е логично да очакваме, че най-голяма част от финансирането ще е по тази линия - чрез търговските банки или инвестиционните фондове. Все пак няма краен срок за кандидатстване. По принцип планът "Юнкер" работи до средата на 2018 г. Имаме прозорец от време, така че да защитим и голям проект.
- След като се осъществят сега финансираните проекти и заемните средства се изплатят обратно, можем ли да очакваме да има план "Юнкер" 2, 3 и така нататък?
- Обсъжда се такава възможност, но все още няма решение. Първо трябва да се види ефектът от това финансиране и дали се изпълняват целите на плана от гледна точка на мобилизация на капитал, създаване на работни места, изпълнение на проекти, които са важни за Европа.